Всички статии:

Капак с вградено осветление


От NikolaV   Вече доста хора питат как да си направят сами капака. За да не отговарям всеки път реших да напиша един път малко по-подробно по въпроса. А и обещах на Longanlon. :-) Малко отдавна го правих и някой неща (в описанието) може да съм ги пообъркал малко. Също така докато го майсторих не се сетих да снимам. За това някъде пускам схеми. Не съм си запазил и снимката на дросела, а вече е невъзможно да го снимам.  Ето така изглежда аквариумът със самоделния капак:
Преден план

Целта на заниманието беше да си направя сам капака за аквариума. Телата за луминесцентни лампи, които се продават по зоомагазините не ми радват душата. Основния проблем при тях поне за мен е необходимостта да се махат всеки път когато се бърка по-сериозно в аквариума. Според ширината им и дизайна на аквариума може да се наложи да се махат дори и при хранене.  Много неудобно и досадно. Трябваше да се намери решение. Трябваше ми капак, който ми позволява с минимални усилия да си храня рибите и да извършвам всякакви други операции като пускане на риби, засаждане на растения, смяна на вода без да махам капака и да се лиша от светлина докато гоня някой сом например.  Дизайн След като реших какво искам от капака трябваше да се спра на дизайна му. Или как ще се отваря, колко ще са вратичките и тн. Вариантите върху които мислех бяха два. Цялостно отваряне. Най-лесно за изпълнение. Недостатък е, че при всяко хранене/отваряне се вдига целия капак. Хем по-тежко, защото върху него е закрепено всичко – лампи, дросел, хем намалява светлината в аквариума.    Отваряне на части. Възможни са доста варианти. Аз избрах следния: Горния капак е разделен на три части. Най-задната е неподвижна. На нея е монтиран дросела, както и една лампа. Средната най-широка плоскост се отваря. На нея са закачени 2 лампи. Най-предната част при мен е най-тясна – около 12 см. На нея няма нищо закачено. Тя се отваря при всяко хранене, слагане на торове, лекарства, пускане на риба и т.н., дори и при смаяна на водата - тоест най-често. Така при тези чести операции само вдигам едно малко капаче и имам пълната светлина в аквариума. Средната част се вдига само при необходимост. Когато засаждам растения, хващам рибки, размествам и т.н. В този случай е осигурена светлината от лампата в задната неподвижна част.  В този вариант задната горна плоскост е закрепена за задната и страничните плоскости. По този начин се заздравява конструкцията и пречи да се получи изкривяване тип “успоредник”. Ето така трябва да изглежда капака гледан отстрани - затворен и респективно - отворен:    Така трябва да изглежда гледан отдолу:  Различните плоскости са оцветени различно. Задната неподвижна част е в светло сиво, средната отваряема част е в средно сиво и най-предната в тъмно сиво.  С градиент съм се опитал да изобразя отражателите. Самият дросел е вътре в камерата и не се вижда.  Погледнато от горе е ясно - виждат се три дъски:   На задната страна на капака са направени два правоъгълни отвора предназначени за маркучите на външния филтър, кабелите на самия капак, на нагреватели, шлаухчета за СО2 и тн.   Исках да изложа на влагата от аквариума колкото се може по-малко оборудване, по което тече ток. За това прибрах дросела (за него става дума по-надолу) в изолирана камера на задната неподвижна част на капака и задната страна. “Камерата” е пак от ламинат. Ръбовете и луфтовете за кабелите, които излизат от нея са изолирани със силикон. От задната страна на капака са пробити дупки за вентилация. Надявам се, че са достатъчни, а и мисля, че не грее много.  Закрепване върху аквариума. Аквариумът е 250 литра, с размери 100х50х50 см. Вътрешните размери на капака ги направих с около 0.5 - 1 см. по-големи от аквариума – грубо около 101 х 50,5 см. Целта е да не е прекалено по-широк и да се мести, както и да не точно по размера на аквариума, за да се поставя лесно и да ми позволи някой друг милиметър грешка, отмятане и т.н. С други думи - той се нахлузва като “шапка” върху езерцето ми. Не може да се плъзне на някоя страна. Очевидно капака не трябва да легне върху стъклото с лампите директно. За това са нужни някакви подпорки. От задната страна за подпора служи камерата на дросела (за нея става въпрос по-надолу). От предната страна съм сложил в двата ъгъла две трупчета 2х2 см. широки и 3-4 см високи. Те са захванати за предната и страничните плоскости. Долната схема показва как капака лежи върху аквариума. Още тук искам да спомена, че самия аквариум си има стъклени подвижни капаци. Капака по никакъв начин не им пречи.
Преден план

Необходими инструменти Зеге, бормашина, стяги, отвертка, шило, силикон, мебелни ъгли, панти, лепило за дърво, винтчета, скоби за закрепване на кабелите, многожичен кабел.   Избор на материал Спрях се на ламинат, най-вече, защото е лесно достъпен и лесно се реже в домашни условия. Стандартният ламинат е дебел около 7-8 мм, размерите на една плоскост са около 120/20 см. Казвам около. За дължимата не помня, но ширината е около 19.5 см. Около 5 мм. Са страничен “щифт”, който е предназначен за съединяване на две плоскости една за друга. Мислех и за друг вариант – от пореста пластмаса, която ми я препоръчваха. Намерих в някакво рекламно студио. По-скъпо беше от ламината, а и ми казаха, че могат да отрежат само правоъгълни плоскости с точност +/- 3÷4 мм. Прекалено много!  Необходими бяха 5-6 дъски. 3 дъски са използвани за горните плоскости, 1 за предната и задната част на рамката и още 1 за страничните части на рамката. От останалия материал си направих камера за дросела. Ето всички необходими плоскости:  Отрязване на плоскостите Има два начина: Да се отреже в работилница. За 10-15 лв. трябва да стане. Ако хората си разбират от работата би трябвало да е отрязано перфектно. Ама не е съвсем DIY ;-)  Втория вариант е “Отрежи си сам” – със зеге (куча марка е около 20-30 лв.). За да на мърдат дъските си купих две стяги за по 6.50 лв. едната. Без тях е трудно, предполагам и по-опасно. За да съм честен ще си призная, че малко ги изкривих. По-скоро не ги отрязах много гладко.  Може и да е въпрос на опит. Аз нямах. За щастие си запазих всички пръсти. :-) А и от самолет не се вижда.  Сглобяване на капака След като нарязах плоскостите пристъпих към сглобяването им. Реших да се презастраховам и освен лепене използвах и мебелни метални ъгли. За лепило ползвах Поксипол. Малко ме разочарова. По време на сглобките на едно място не издържа и добре, че имаше мебелен ъгъл. Двете странични плоскости реших да влизат между по-дългите предна и задна, за де не се виждат отрязани ръбове отпред. Сложих общо четири мебелни ъгъла – по един на ъгъл.  Също така, за да няма излишни пропадания горните капаци лежат върху вече получената рамка. Задната неподвижна плоскост е залепена за задната и странични рамки и също хваната с ъгли – по един отстрани и два отзад.  Както се вижда от горната илюстрация, а и както може би сте се досетили от размерите на трите покривни плоскости (20 см.+20 см.+12 см. = 52 см.) съм направил предната вратичка малко по-широка за да се получи малко ръбче, което излиза напред. Хем повече ми харесва така, хем е по-удобно за вдигане, а и е лека презастраховка, че няма да се окаже с 1 мм например. По-тясна от необходимото. Да не забравяме, че ламината не е точно 20 см. широк. В действителност е около 19.5 см., а и кривото рязане си казва думата.  Вече имах закрепени всички неподвижни елементи от дървената конструкция. Остана само камерата за дросела, но тя накрая. Средната подвижна вратичка закрепих с три панти за задната неподвижна покривна плоскост. Ето как изглеждат пантичките – най-обикновени, месингови – по 20 ст. бройката.  По същия начин закрепих и предната вратичка за средната.  Значи вече имаме сглобена грубата конструкция. Какво остава? Да монтирам фасунгите? Не точно. Има една подробност. Кабелите при тях влизат отдолу. Тоест трябва да са предварително мушнати преди да се монтират. Друго много важно нещо. Веднъж напъхан кабелът е много трудно да се извади. При това може да счупи фасунгата. Тука е моментът да спомена за кабела – задължително многожичен, тъй като може да се счупи на местата, където се сгъва често и задължително с калайдисани краища – хем по-професионално, хем по-лесно се пъха във фасунгите. При избора на самите фасунги имах избор между два вида. Най обикновени за 30-40 ст. бройката:  Или специални влагоизолирани:  Цена около 1.50 лв. 77 ми ги намери в Търново. Сигурно има и в София. Това може и да е малко изхвърляне, но не са скъпи и все пак ми дават някакво спокойствие, че няма да пръсне вода докато бъркам във водата, а са и по-здрави. Конкретно тези, които използвах, както се сещате не са предназначени за самоделни аквариумни капаци и искаха малко поотрязване на пречещи части, пробиване на дупки за захващане, но не е трудно. Не успях да ги хвана с винтчета за дърво, така че да не се вижда от горната страна. Нямах подходящи, а и дебелината на ламината е малка. За това ги хванах с болтчета и гайки. Със сигурност е по-здраво. Отрязах пречещите части, измерих и очертах точните позиции на фасунгите и пробих дупките. След това се заех с монтирането на дросела. Използвах електронен. Заради по-малкото греене и по-добрата работа. Малко се плаших от свързването отначало, тъй като съм скаран с всякакви видове токове. Оказа се лесно :-). За него ще стане въпрос по-натам. Не съм фен на китайската техника и за това се изръсих около 30+ лв. за немски – Tridonic 3 x 36W. Няма проблем, че е по-мощен. Монтирах го както е показано на схемите на задната покривна плоскост, която не се отваря. Закрепих го с винтчета. Вече можех да пристъпя към свързването. Първо напъхах кабелите във фасунгите. И дросела. След това закрепих вече свързаните фасунги за дъските. Самото свързване стана по следната схема:  За да не объркам нещо при монтажа предварително бях означил всяка фасунга за съответното и място. Тъй като не исках да има свободно висящи кабели ги закрепих със скоби за дъските. При сгъвките пуснах кабела малко по-дълъг, за да няма проблеми при отварянето на вратичките.  След като бях монтирал всички ел. части можех да затворя херметично (откъм аквариумна влага) дросела. Конструирах му „камера”, която да го защитава от нея. Въпросната камера я направих Г-образна. Дълга около 45 см, широка и висока около 8 см. Затворена от страни. Закрепих я само със силикон – дебел пласт, за да минат през него и кабелите. Той има и изолираща функция. Казвам Г-образен, защото две от страните на паралелепипеда се образуват о задната и покривната плоскост на капака. За да има някаква вентилация пробих с бургия десетка отвори на задната страна, както е показано на схемите.  Капака вече беше завършен и можеше да работи в този си вид. За да повиша КПД-то на системата реших да измайсторя рефлектори. Не ги направих както се препоръчва – с отражателно фолио и тн. Нямах време да търся. Тези са май мой патент. Имах артисала от последното протичане на лайна от комшията от горния етаж и последвалия ремонт една PVC тръба 110 мм. широка и 90 см. дълга. Ама точно като за мене. Срязах я със зегето на три части по дължина. Получиха се три части, дълги 90 см и широки около 10 см. Облепих ги със самозалепващо се фолио. Останаха малко мехури, но като цяло стана прилично. Залепих ги за капаците със силикон. Стана много здраво. Освен всичко друго служат и като някаква подпора да не се кривят дъските.  Остана вече само да сложа самите пури. Сложих 3 лампи по 30 W (90 см). Една Sylvania Groluks, 1 Sylvania Aquastar и 1 обикновена Philips Daylight. Сега разбирам, че са малко май за мен. Има идея да сложа още една на предната вратичка, но за сега толкова.  Всичко вече беше готово. Ето какво се получи:  
Поглед отдолу

Пурите, фасунгите и отражателите.  
Поглед отдолу детайлно

С отворен преден капак за ежедневни манипулации  
Отворен преден капак

Отворени преден и среден капак при включено осветление
Отворено всичко

Отворени преден и среден капак при изключено осветление
Отворено всичко при загасено осветление

Какво не сложих, а мислих по въпроса  На първо място това е таймерът. Мислих за вариант да го вградя вътре в капака. Не е кой знае каква философия поне на теория, но ме домързя. И слава богу! Буквално след два дена механичния таймер, който си беше стандартно поставен на контакта се працака.  Отказах се и от вентилатори. Първо ми се стори излишно, а и спя в тази стая и още шум... А нема нужда...  Тук е момента да кажа, че съм прост икономист и от ватове, омове и тн. разбирам колкото и от ядрена физика. Аде някой Енженер, ако иска да напише някъде какви вентилатори се слагат, с какви трансформатори и тн.!  Недостатъците... На първо място искам да спомена измятането на плоскостите, което се дължи на дължината и гъвкавостта им. Вижда се само на предната ми вратичка. Леко е хлътнала в средата и двата и предни края стърчат нагоре. Това предполагам може да се избегне с някакво оребряване. За такива биха могли да послужат например готовите тела за луминесцентни лампи. Тогава обаче щях да лиша от влагоустойчивите фасунги. Втория и по-важен недостатък е невъзможността да се махат маркучите на канистъра, вътрешен филтър (ако има) без да се махне целия капак. Колкото и да си напъвах тъпата глава тогава вариант не измислих. Сега вече се сещам за разни варианти, ама вече късно.  Сега остава следващия проект – висящо от тавана осветление. Ако стигна дотам ще се похваля.  ПП. Малииийййй!!!! Толкова не съм писал от дипломната ми работа насам... :-) Добре, че шефа не чете форума иначе щеше да се досети колко съм му работил последните 2-3 дена. :-)


Нагоре Нагоре.
Връзки за споделяне: