Всички статии:

Система за СО2 с мая и захар


Бележки на преводача – настоящата статия е публикувана в Aqua Botanic и преводът й направих лично. Не знам поради каква причина, но подобни статии в англоезичните сайтове не са никак подробни и изпускат някои важни врътки на материята, които ще се опитам да добавя в процеса на превод. Освен това американците имат навика да елементаризират съзнателно езика си и да използват възможно най-прости думи, дори за целите на научни дискусии и настоящият случай не прави изключение. Именно поради тези две причини на места направо се налага да преразказвам статията с мои думи, добавяйки липсваща информация - не трябва да се учудвате, ако намерите разлики с оригиналния текст – просто на български буквалният  превод би звучал като предназначен за 7 годишни. Хамериканци, ко да ги прайш?

Направи си сам система за СО2

автор: Дерек Хелт

превод: Longanlon

снимки: NO CARRIER


Растенията имат няколко основни изисквания, които трябва да бъдат спазени, ако искаме те да оцелеят и да се развиват. Ако който и да е от тези фактори не е на лице, то другите всъщност се похабяват, тъй като растенията не могат да се възползват от тях (но водораслите могат…). В аквариума ограничаващите фактори обикновено са в този ред: светлина, въглероден диоксид (СО2), микроелементи и макроелементи. Микро и макроелементите обикновено са в достатъчно количество в отпадъците от рибите и изкуствените торовеe. Малко СО2 се доставя от дишането на рибите, но при активна аерация на водата нивата на му във водата ще бъдат същите, както във въздуха, а това е твърде недостатъчно. Ако светлината е достатъчна – най-малко 0.5 вата на литър, следващото най-важно нещо за растежа на растенията ви е да увеличите достъпа им до СО2 чрез изкуствено добавяне (макар, че ако светлината ви е недостатъчна, това добавяне изобщо няма да помогне).  

Преди да продължим с този или с който и да е метод за добавяне на СО2, добре е да прочетете за влиянието му върху растенията. Важно е да се разбере връзката между концентрацията на СО2, рН, и карбонатната твърдост и да се научат начините, по които те да бъдат манипулирани (карбонатната твърдост не бива да се бърка с общата такава).

За тези от вас, които са мислили да използват добавяне на СО2 в аквариума си, но са били отблъснати от високата цена на инсталацията или са били несигурни за ефекта от нея, тази статия описва евтин и лесен начин за направа на система от хлебна мая, която произвежда СО2. Системата за добавяне на СО2 се състои от 2 части: генератор, който съдържа смес с мая и реактор, чрез който се осигурява ефективното разтваряне на произведения СО2 във водата. Двете части са свързани с въздушни тръбички.

Генераторът:

Генераторът на СО2 е прост и се прави от двулитрова пластмасова бутилка от безалкохолно и метър и нещо прозрачна гумена тръбичка за помпичка.




Отрежете десетина сантиметрово парче от тръбичката.. Пробийте дупка 5 мм. в капачката с нагорещен пирон (нагорещява се със запалка), мушнете единия край на тръбичката в дупката така, че вътре да стърчи 1-2 см. и запечатайте със силикон или секундно лепило. Трябва да сте сигурни, че не пропуска въздух. Или можете да пробиете дупка в гумена тапа и в нея да напъхате маркуча и да запушите бутилката - никак не е практично, но ако нямате лепило - става. Към стърчащото парче от маркуча прикачете едно от онези малки кранчета (с цел по-лесно разкачване на бутилката), а него свържете вече към дългия маркуч, който отива в аквариума.





В зависимост от фактори като карбонатната твърдост, броят и видът на растенията, повърхностното изпарение, броят и размерът на рибите и т.н., двулитров генератор произвежда достатъчно СО2 за аквариум от около 200 литра, а за по-големи аквариуми се използват по 2 и повече подобни генератора.

Реакторът:

Следващата стъпка е да направите реактор за СО2. Неговото предназначение е да спомогне за по-доброто разтваряне на СО2 във водата. Това може да се постигне просто чрез въздушно камъче, което изпуска множество малки мехурчета (те се разтварят много по-лесно от големите мехури).  

Друг метод е да се направи контейнер, който да се сложи в аквариума и да събира изпусканите мехурчета СО2. Газът ще остане в контейнера, докато се разтвори. Добре е водата около контейнера да се движи, за да бъде той в постоянен контакт със прясна вода.

Ако имате външен канистър-филтър, можете да подавате СО2 директно в тръбата му. За времето, необходимо на водата да излезе от филтъра, газът е напълно разтворен.  

Или, можете да свържете тръба с широк диаметър, да я поставите вертикално и да пуснете потока от вашия филтър през нея. Пуснете мехурчетата от реактора за СО2 в долната част на тръбата – нека те да излизат срещу струята от филтъра и да се смесват със свежата вода. Малко експериментиране ще ви е нужно, за да постигнете правилният баланс  между диаметъра на тръбата и силата на струята от филтъра. Ако струята е много слаба или тръбата – широка, СО2 ще се събере в горната част на тръбата, а ако случаят е обратен – мехурчетата ще бъдат бързо издухани от реактора. Една много малка дупчица, като от игла, на върха на реактора също е добра идея – тя ще позволи на събиращия се газ  да излезе.  

Вероятно могат да се проведат безкрайни дискусии по тези теми, но решението е ваше – изберете онзи реактор, който ви е най-удобен и чрез който можете да виждате точно колко газ влиза в аквариума ви. Скромният преводач на тези редове е много доволен от резултата на следния прост метод – директно включих маркуча с СО2 към изхода на потопяемата ми помпа (има там една дупчица, която позволява подобно нещо).


Пускане в действие:

Първата стъпка е да приготвите смес, която ще произвежда СО2. Разтворете около една чаена чаша захар в литър вода (това прави 2 чаши за  бутилката, макар тя да не се пъкни до горе). Най-лесно това става с топла вода – насипвате с фуния захарта в шишето и вливате половин литър много гореща вода.





Разклащате добре, после допълвате бутилката с хладка вода до 3/4; от обема й (няколко сантиметра под изхода на тръбичката) и усилено разклащате до разтваряне на захарта. След това вземате 1 чаена лъжичка хлебна мая (или горе долу толкова – не е важно – тя се размножава за ден) и я разтваряте в малко топла (НО НЕ ГОРЕЩА) вода, след което изсипвате в бутилката. Много е важно да не препълните генератора така, че никаква част от сместа да не може да проникне в тръбичката и от там в аквариума. С това сместа е готова – завийте здраво капачката, и свържете тръбичката посредством кранчето с тази, която влиза в аквариума. Когато маята се активира, бактериите в нея се размножават, хранят се със захарта и произвеждат СО2 и алкохол. Газът се отделя през тръбите и отива в аквариума, а алкохолът остава в бутилката. Скоростта на този процес зависи от температурата в стаята – ако е по-топло, произвежда се повече СО2. Когато концентрацията на произведения алкохол в сместа превиши трийсетина процента, самите бактерии от маята умират и производството на СО2 спира. Обикновено това става около 2-3 седмици след зареждането, но този период може да се удължи, като в сместа се добави 1 чаена лъжичка сода за хляб, като това също намалява количеството на произвеждания газ.

Съвети и предупреждения:

Ако използвате по-топла вода за разтваряне на захарта и не я оставите да се охлади, преди да свържете бутилката към аквариума, има опасност при охлаждането тя да засмуче вода от аквариума. По-горните количества не са задължителни за използване – можете да експериментирате с количеството захар и сода, за да нагласите производството така, както на вас вие потребно.

За да максимизирате ефекта от подаването на Со2  в аквариума, трябва да намалите колкото може движението на повърхността на водата, тъй като повърхността е средата, чрез която водата и въздухът обменят газове и при движението й повечето от разтвореният Со2 отлита неоползотворен във въздуха. Най-добрият начин да се постигне неподвижна водна повърхност е да  не се насочват струите на филтрите нагоре към нея и да се премахнат всякакви аератори от аквариума. Липсата на аерация не трябва да ви притеснява – ако подавате Со2, значи отглеждате много растения, а те при оптималния си растеж произвеждат много повече кислород, отколкото коя да е аерираща система може да ви даде.  

Увеличената концентрация на СО2 няма да измести разтвореният кислород от водата, нито да намали способността й да го поема. Приема се, че концентрация от 15-10 части на милион (parts per million, ppm) СО2 е идеална за оптимален растеж на растенията и че трябва да превиши 35 ppm преди тя да стане опасна за рибите (всъщност, при такива високи стойности, падането на рН ще убие рибите много преди да се отровят с СО2).

Не разкачвайте системата през нощта. Тогава растенията спират фотосинтезата си и започват да консумират кислород, както рибите. Това може да ви доведе до погрешното заключение, че трябва да изключвате подаването на СО2 нощем. Всъщност, рН колебанията, породени от подобно изключване са много по-опасни за рибите, отколкото повишеното съдържание на газ. Освен това през нощта обикновено е малко-по студено, така, че производството на СО2 намалява от това.  

Понякога по камъчето или маркуча може да започне да се развива нещо като лигава маса с неизвестен произход. Изглежда, че това са бактерии, производни на маята, миниатюрни частици от която са попаднали чрез газов пренос в аквариума. Те са безвредни за растенията, а някои риби дори ги ядат (моите лепящи сомченца например).  

И накрая НИКОГА не блокирайте излизането на СО2 от бутилката – ако искате по някаква причина да спрете подаването към аквариума просто разкачете системата и оставете газа да излита във въздуха. Запушите ли изхода му, той ще се в бутилката, налягането ще се увеличава и тя може да избухне (или най-вероятно да й избие тапата), оплесквайки всичко наоколо със захар и омирисвайки го на джибри.

Резюме:

Подходяща светлина в комбинация с подаване на Со2 и подходящо наторяване ще позволи на растенията ви да растат и фотосинтезират с оптимален темп. Подобреното състояние на растенията ви може да се види не само чрез усиленият им растеж, но и заради малките мехурчета кислород, налепени по листата – това доказва, че произведеният от растенията кислород е толкова много, че вече не може да се разтваря във водата и остава по листата, оформяйки феерия от бляскави дантели. Подобна гледка е желание и гордост за всеки акварист.

Връзка към темата: Направи си сам система за CO2



Нагоре Нагоре.
Връзки за споделяне: