Всички статии:

Наторяването - главна тайна на акваристиката


автор: Игор Кротов

превод: igenov

Използването на аквариумни торове е доста сложен за разбиране проблем. Работата е в това, че на битово ниво хората са свикнали с обичайните растения в саксии на прозорците. Ако стайните растения започнат да растат лошо, трябва да се наторят. Няма да има никакви проблеми. В аквариума обаче всичко е доста по-сложно. Бич за аквариума са различните вредни водорасли. Най устойчивото и вредно водорасло е „черната брада” – Compsopogon coetulеus. Често се появява бум на синьо-зелени водорасли. Синьо-зелените водорасли често се появяват в процеса на пускане на нов аквариум. В аквариумите със силно осветление е извънредно трудно премахването на нишковидните водорасли.

Обикновено начинаещите акваристи въобще не знаят за проблема с водораслите (а не с растенията). Много любители са престанали да се занимават с аквариуми именно заради проблема с водораслите.

Технологически сложна е следната задача: как да се наторява, за да растат добре именно растенията, а не водораслите.

Слава Юдаков в своята статия „Накратко за отглеждането на водни растения”, препоръчва въобще да не се използва наторяване.

Но аквариумистите са хора експериментатори. Иначе за какво да се занимават с такова сложно хоби, каквото е отглеждането на аквариумни растения. Въпреки всичко препоръчвам на начинаещите да потърпят половин година, да съберат опит и чак тогава да тичат в зоомагазините да купуват аквариумни торове…

Особено ще отбележа, че е съвършено недопустимо използването на градински торове – те съдържат много фосфор и азот. Освен това в градинските торове се съдържат и много нежелателни примеси. По-добре да се използват фирмени аквариумни торове, които обикновено въобще не съдържат фосфор и азот. Съединения на фосфора и азота и без това има достатъчно във водата, ако отглеждате риби. При това водораслите много обичат фосфор и азот. Достатъчно е само да се превиши нормата на съдържание на фосфор и азот във водата и бумът на водорасли е много възможен. От своя печален опит мога да кажа, че добавянето на каквито и да са торове трябва да става много внимателно, особено в „нов” аквариум. Иначе ще се появят отвратителните синьо-зелени водорасли.

Парадоксът, сложността, „тайната” се заключава в това, че течни аквариумни торове трябва да се добавят, когато растенията вече растат добре.

Този момент е доста трудно да се разбере. Нали, ако растенията растат лошо би трябвало да се добави тор за да растат по-добре. Не трябва. Ще нахраните предимно водораслите, а не растенията. Работата е в това, че ако растенията не са тръгнали да растат активно, т.е. не са започнали активно да поглъщат от водата азот, фосфор и др., то внасянето на торове или допълнителни риби е сигурния път за предизвикване на бум от водорасли. „Черната брада” и др. активно ще тръгнат по листата на растенията (понякога така се получава след използване на тора „PlantaMin” на фирмата Tetra) и ще влошат обмена на веществата. Влошаването ще нараства лавинообразно. Доста бързо брадата може да покрие всички растения, ако не се вземат спешни мерки.

Ако се прочитат инструкциите на флаконите на фирмените торове са оказани дозировки, но фирмаджиите не пишат, че тези дозировки са предназначени за вече балансирани аквариуми, в които растенията и така растат добре! В такъв случай внасянето на торове е необходимо, за да не гладуват растенията. Впрочем съществува прост начин за понижаване прага на гладуването – това е понижаване на температурата в аквариума до 22…24 градуса.

Какво да се прави ако в „новия” аквариум растенията растат лошо? Необходимо е:

1. Главното е – да се настрои биофилтрацията, т.е. нивото на амония във водата трябва да е нулево.

2. рН на водата в аквариума да е не повече от 7.2(оптимално рН=6.8).

3. Редовно да се подменя водата – 10…25% седмично.

4. Не използвайте „празен” грунд. Като минимум, в грунда трябва да се добави латерит или глина.

5. Добавяйте торове много внимателно, след използване на тестове.

Ако подавате въглероден двуокис от бутилка, то във водата на аквариума трябва да се добавя двувалентно желязо. Този тор трябва да се подава след включване на осветлението, по-добре ежедневно, отколкото веднъж седмично. Ако не достига двувалентно желязо, то възниква „хлороза”(загуба на хлорофил) – листата по върховете на растенията белеят. Не препоръчвам на начинаещите веднага да използват СО2. Трябва първо да съберат поне половингодишен опит с по-прости растения.

Следващата информация е за опитни любители. Ако любителят е решил да създаде „холандски”, гъсто засаден аквариум, то ще се наложи малко да се справи с аквариумната хидрохимия.

Хидрохимически параметри, които е желателно да се поддържат в аквариума:

рН – 6,4…6,8

NO3 (нитрат) – 3…5 мг/л

РО4 (фосфат) – 0,3…0,5 мг/л

Fe (желязо) – 0,05…0,1 мг/л

К (калий) – 5…10 мг/л

Mg (магнезий) – 5…10 мг/л (обикновено се добавя MgSO4, но само за мека вода)

СО2 (въглероден двуокис) – 15…30 мг/л.

Обръщам внимание, че всички макро- и микроелементи се усвояват добре само в слабокисела вода. рН не трябва да превишава 7,1. При рН=7,8 не може да се отгледат никакви прилични растения.

В „холандския” аквариум обикновено се отглеждат достатъчно риби, но въпреки това избуялите растения поглъщат от водата нитратите и количеството съединения на неорганичния азот (или фосфор) може до се доближи до нулата (желателната норма е NO3=3…8 мг/л).

Това е опасно състояние – растенията започват да растат лошо заради недостига на азот и в резултат престават да поглъщат фосфати. Съдържанието на фосфати във водата започва да се увеличава, това много се харесва на водораслите.

Аналогично, ако фосфатите бъдат „изядени” от растенията, то концентрацията на нитрата ще започне да се увеличава (от което могат да се възползват водораслите), тъй като растенията ще престанат да използват нитрат. В скоро стартираните аквариуми със силно осветление, при нулево съдържание на фосфат често се получава бум на синьо-зелени водорасли, особено при лошо настроена биофилтрация. Водораслите умеят да поглъщат фосфати и при минимум нитрати (и обратно), и като резултат може да се получи бум на водорасли.

За повишаване нивото на нитрата може да се добави калиева селитра (калиев нитрат – NO3). Например: ако нитратите във водата са нула, то за повдигане на нивото им до 5 мг/л в аквариума на 100 л вода трябва да се добави 0,8 г калиев нитрат във вид на разтвор. Трябва да се отбележи, че за болшинството акваристи е рядка. Нулево ниво на нитрата е възможен в аквариум със силно осветление и нарастване на растенията със сантиметър за денонощие. Обикновено нитрати и фосфати в аквариумите има в излишък, поради скромните темпове на нарастване на растенията.

Недостигът на магнезий директно води към хлороза, тъй като той влиза в състава на хлорофила. Щом листата започнат да се усукват и изкорубват, а краищата им да светлеят, то това е признак че е време да се внесе магнезий, например като магнезиев сулфат (английска сол), но само при мека вода.

Калий преди всичко се внася във вид на калиев сулфат – K2SO4, но недостигът на калий се проявява само при добър растеж на растенията и съответно добро усвояване на нитратите от растенията. При умерен растеж да се добавя калиев сулфат не е необходимо, дори е вредно.

Най-главното: ако искате да внасяте във водата макроелементи – азот и фосфор, необходимо е предварително да тествате аквариумната вода за тези елементи.

Често ме питат: какъв основен разтвор на макроелементи използвам?

Моят стандартен разтвор има отношение NO3:PO4 = 10/1.

В 100 мл дестилирана вода разтварям:

Калиев нитрат (KNO3) – 8 г.

Калиев монофосфат (K2PO4) – 0,7 г.

1 мл от този разтвор дава концентрация: 0,5 мг/л NO3 на 100 литра аквариумна вода и 0,05 мг/л РО4.

Спомагателен разтвор №2 не съдържа фосфат.

В 100 мл дестилирана вода разтварям:

Калиев нитрат (KNO3) – 8 г.

1 мл от този разтвор дава концентрация: 0,5 мг/л NO3 на 100 л.

Спомагателен разтвор №3 не съдържа нитрат.

В 100 мл дестилирана вода разтварям:

Калиев монофосфат (K2PO4) – 0,7 г.

1 мл от този разтвор дава концентрация: 0,05 мг/л РО4 на 100 л.

Изборът на един или друг разтвор се извършва на основание на предварително тестване на водата.

Изводи:

А. Преди внасяне на торове е необходимо да се направят анализи. Капковите аквариумни тестове за нитрати (NO3) и фосфати (PO4) се отнасят към задължителните и често използвани тестове.

В. Не предозирайте макроелементите и в същото време следете във водата да няма нулеви концентрации на фосфата и особено на нитрата.

С. рН на водата в аквариума не трябва да превишава 7,1.

D. Водата в аквариума по-често страда от излишък на макро- и микроелементи, отколкото от недостиг.

Игор Кротов


Нагоре Нагоре.
Връзки за споделяне: