Нещо не е наред в аквариума? Да се опитаме да разберем!

Нещо не е наред в аквариума? Да се опитаме да разберем!
Ръководство за интелигентни начинаещи акваристи.


Превод: Георги
Преведено от
http://www.vitawater.ru/aqua/ill/ammiak.shtml



Има много въпроси от вида:
„В моя аквариум постоянно нещо не е наред. Рибките боледуват, нерядко умират. Хранят се лошо. Крият се или вяло плуват на повърхността на водата. Кажете, от какво са болни?”


Всъщност, ей така веднага, е невъзможно да се даде отговор. Трябва да се знае, че повечето аквариумни нещастия се дължат на лошото качество на водата в аквариума. Рибките, живеещи в таква вода бързо отслабват и са много податливи на болести. Лекуването им в такъв случай е дело неблагодарно. В такава вода те скоро пак ще се разболеят.

И така, ако нещо не е наред в аквариума, не знаете защо и искате да разберете, какво да се направи?

За да разберем причините, първо трябва да се прочете това:

Как се развиват процесите на оползотворяване на азотосъдържащите вещества в аквариума? Рибите отделят амоняк (при това, колкото повече месна храна давате, толкова повече амоняк отделят). Остатъците от неизядената храна с високо белтъчно съдържание, разлагайки се, също повишават нивото на амоняка във водата. Амонякът е силна отрова, която разрушава непоправимо хрилете на рибите.

Малки дози метиленово синьо намаляват вредите от амоняка, то е антидот. Но от друга страна подтиска активността на нитрифициращите бактерии в грунда и биофилтъра. Затова ефективността от прилагането му зависи от конкретните условия в даден аквариум.

Да се върнем на амоняка. Той може да съществува разтворен във водата в опасни количества при pH по-високо от 7.5. Ако pH е по-ниско, тогава той преминава в амоний, по-малко токсичен, но според последните изследвания, също доста вреден. Просто от амоняка рибките умират много бързо, а от амония по-бавно. Това „по-бавно” може да стигне и до месец и половина. Тестовете отчитат и амоняка, и амония, което е добре тъй като трябва да се борим и с двете.

Амония/амоняка се преработват от бактериите в нитрит-йон. В средствата от тип „нитривек”, „Stress zyme” и подобните им има такива бактерии. В Ammo-lock – не. Последното не преработва амоняка, а го „скрива” в по-сложно съединение, което не е токсично.  Ammo-lock  е добър за случайте, когато сте открили опасно количество амоняк в аквариума и трябват спешни мерки – спасяване на рибките. При това амоняка си е вътре и времмено не е опасен (тестовете го засичат), така просто си давата време за да приготвите вода за смяна.

Нитритите се получават от амоняка. Те са много токсични, при повече от 0.2 мг на литър рибките се разболяват. Понякога се случват чудеса, когато рибките издържат концентрации, многократно превишаващи горната, но това е изключение. В природните водоеми и добре работещите аквариуми нитритите много бързо се преработват в нитрати. Те са относително нетоксични. Няколко десетки милиграма на литър е безобидно. Много рибки лесно привикват да живеят и при няколко стотици милиграма на литър, но естествено не се чувстват така добре, както в чиста вода. За дискусите високото съдържание на нитрати е категорично противопоказно.

Аквариумът се справя с амоняка така: първо едни бактерии го преработват в нитрити, след това други – в нитрати. Прилагайки нитривек и други подобни средства, вие внасяте в аквариума допълнително количество нитрифициращи бактерии и затова трябва да се получи повишение на концентрацията на нитрати (ако разбира се, не сте сменяли водата). Всички тези бактерии живеят в грунда и в пълнежа на филтъра. И двата субстракта трябва да се почистват от замърсяванията внимателно, за да не се отмият и убият всички бактерии. Затова и гъбата от потопяемия филтър трябва да се мие не под крана на чешмата, а в съд с вода от аквариума (при смяна на водата).

Първият етап на нитрификацията (процесът на биологична преработка на амоняка в нитрати) е капризна работа. В хода му водата леко се подкиселява (спада pH), което лесно се забелязва, когато водата е мека (с ниска карбонатна твърдост). Ако pH падне под 6.2, то скоростта на нитрификацията на този етап рязко пада, във водата започва бързо да се образува амоний, а рибите заболяват (натравят се) и умират. Като правило, едновременно се забавя и вторият етап. Появяват се значително количество нитрити. Изхождайки от формулата на химическата реакция при падане на pH би трябвало да се забави само първият етап от нитрификацията, но на практика  и вторият става неефективен – заедно с амония сега във водата има и нитрити, което вече е много лошо за рибите.

Ако забавянето на процеса се получава от кисела вода, трябва да се започне връщане към оптимални стойности на pH. Постепенно! Най-достъпен и безопасен реактив за това е сода за хляб. Тя обаче повишава карбонатната твърдост. Какво може да доведе това? Като правило няма да има катаклизми, но е възможен следният вариант. Почистили сте целия аквариум, сифонирали сте дъното, измили сте гъбата, повишили сте аерацията, сменили сте 30% от водата и доволни си отивате по вашите си дела. Връщате се по някое време и намирате рибките или умрели, или едвам мърдащи на повърхността. Теста на pH показва 8,5 и повече, теста за амоняк – наличие на амоняк. При такива стойности на pH амонякът присъства именно като амоняк – т.е. силно токсично вещество.

Какво се е случило?


С почистването сте намалили съдържанието на CO2 във водата (а той подкиселява водата образувайки въглеродна киселина), активността на нитрифициращите бактерии е намаляла, те също са спрели да подкиселяват водата. По този начин подкиселяващите фактори вече не действат, а естествената pH на вода с карбонатна твърдост 12-15 KH е примерно 8,5. В резултат – мор по рибите. По-често всичко това се случва в по-мека форма – рибите не умират веднага, но започват да боледуват! Златните рибки от туберкулоза – което предизвиква „въртене”(бел. прев. предполагам и плуване по гръб) и микоза, което се лекува много трудно.

Стана ли по-разбираема сега биохимическата кухня на аквариума? Без тестове за pH, амоняк, нитрити и нитрати нищо конкретно няма да разберете (оправите).

Ако всичко описано по-горе ви се наложи да го правите?!

ПРАВИ СЕ ПОСТЕПЕННО! Без резки изменения и само когато е необходимо!

Един вид алгоритъм:

1.Измерва се pH в аквариума и нитритите. Ако те (нитритите) са:
   а) над нормата – т. 2
   б) в нормата – т. 5

2. Измерва се pH и нитритите във водопроводната вода (тази която ще сипвате в аквариума), ако те са:
   а) в нормата – т. 3
   б) превишават нормата – т. 4

3. Увеличаваме честотата на смяна на водата на всекидневно по 1/5 от обема. Ако след 3-6 денонощия:
   а) параметрите са в норма, но рибите не се подобряват (а са минали минимум 3 денонощия) – т. 5
   б) всичко е нормално – можете да продължите да четете просто от любопитство.

4.
   a) висока pH (>8,2), измерва се амонякът. Ако е много преваряваме водата. Ако е в норма – подкисляваме до 7,4-7,8 pH.
   б) pH<6, измерваме общата твърдост gH. Ако е под 5, добавяме калциев карбонат (вулканична лава, варовик) за да се създаде карбонатен буфер, предотвратяващ резки колебания в pH. (Понеже по този начин вдигането на твърдостта става бавно, може да се увеличи pH до 6.4, 6.5 с помоща на сода бикарбонат.)
И в двата случая мерим нитритите. Ако са в норма – т. 3

5. Опитваме се да определим от какво е болна рибката и как нейното заболяване се отразява на другите рибки:
   а) определили сме точно болестта и заразяването е масово. (Наблюдаваме внимателно всеки ден целият аквариум.) Лекуваме целият аквариум по предписанието на лекарството. Растенията е желателно да се преместят по време на карантината и да се дезинфекцират в силно розов разтвор на калиев перманганат за около час. По принцип антибиотиците убиват нитрифициращите бактерии и трябва да се внесат наново след приключване на лечението. Ако е една рибка само – т. а1
   а1) Болната рибка се лекува в отделен съд. Концентрацията на лекарството е по-висока и затова се държи там от 30 минути до 1 час. След третирането се връща в общия аквариум.
   б) не сме определили точно заболяването. Процедираме като в т. 5, но пълна карантина. Трябва да присъстват:
   б1) противобактериални препарати: антибиотици, форазолидон, фурациллин, трихопол (метронидазол).
   б2) противогъбични: гризеофулвин, нистатин, леворин, риванол
   б3) противопаразитни: органични оцветители (трипафлавин, малахитово зелено, метиленово синьо), окислители (водороден прекис, калиев перманганат, йод), соли (готварска сол, йодиди).

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: не всички препарати са съвместими един с друг. По-добре да се попита във форума. Също така, даже антибиотици с широк спектър понякога са безсилни срещу определени бактериални инфекции.