Всички статии:

Макро и микроелементите


Макро и микроелементите

Тази статия ще хвърли малко светлина в познанието ни за ролята и функциите на макро и микроелементите в растежа и развитието на водните растения. Ще бъде разяснена ролята на всеки един от най-важните макро и микроелементи по отделно, общата им роля за растежа, и ефекта от липсата или излишъкът им.
Елементите които съставят водните (и не само) растения, се делят според тяхното количество на макро и микро елементи.

Макроелементите

Те съставят голяма част от растенията, поради което се използват и в големи количества.

1. Калций   Са
Калцият е жизнено важен елемент участващ във формирането на клетъчната стена на растенията и допринасяйки за нейната пропускливост, косвено и за транспорта на така важните хранителни вещества до всяка една клетка. Калцият има участие и във функцията на някои ензими. Калцият като елемент присъства в задоволителни за водните растения количества почти във всички води. Липсва само в дъждовната и дестилираната вода. Много от видовете грунд използван в акваристиката (с изключение на напълно инертният кварц, гранит, базалт и др.) съдържат известно количество калций, както и чешмяната вода. Това е достатъчно да се задоволят нуждите на растенията. Обикновено не се добавя допълнително калций в растителните аквариуми. При по-голямото му количество във водата се ограничава абсорбцията на другите важни елементи за растенията и се повишава нейната твърдост. От друга страна много от растенията разпространени в районите с твърда вода, предпочитат голямо количество на калций във водата. Някой от тези растения, при отглеждането им в мека вода почват да показват липса на калций, поради факта че не могат така добре да усвояват калция когато е в малки количества.

2. Водород  Н
 Водородът се използва от съединението Н2О. Неговата функция е основна в изпълването на клетките и поддържането на тяхната структура. Има основна роля в транспорта на веществата. Количеството на водород, като лесно достъпен под съединението Н2О е достатъчно, и не е нужно неговото добавяне в аквариума.


3. Въглерод   С
Въглеродът се използва от всички живи същества като основен структурен елемент, и съставлява от 40 до 50% от сухото вещество на растенията. В смисъла на процент от съставляващите растението елементи, въглеродът е в най-голямо количество, и съответно най-важен. Растенията усвояват въглерода от въглеродния диоксид СО2, който се разпада на О2 и С в процеса фотосинтеза. Растенията се нуждаят от въглерод както и от кислород, само че в по-малки количества, и затова излишъкът от усвоен кислород се отделя като ненужен продукт, под формата на балончета от листата на растенията. СО2 е газ което прави количеството му във водата ограничено и плътно зависещо от водно-газовата обмяна на повърхността на водата. Поради по-голямата площ на водата и нейното движение, както и неголямото количество на СО2 във въздуха, правят концентрацията на СО2 във водата твърде ниско и недостатъчно за потребностите на растенията. За да се задоволи потребността на растенията от въглерод, неговата концентрация във водата трябва да е значително по-висока от тази в атмосферата. Това значи че ние трябва да добавяме СО2 допълнително за да задоволяваме нуждата на растенията ни. В природата както и в аквариума СО2 се набавя от разпадането на органичните вещества от бактериите, и от дишането на животните и растенията населяващи дадената система. Растенията си набавят СО2 по различни начини, като например директно от субстрата чрез корените, чрез листата от водата рециклирайки издишания СО2 и чрез разпадането на бикарбонатите. Количеството на СО2 в субстрата е най-голямо, поради факта че там има най-много органична материя която се усвоява от бактериите. За съжаление не е толкова лесно да се усвоява СО2 от корените на растенията, което налага по друг начин доставката му. Най-лесно достъпният начин за набавяне на СО2 за водните растения е през листата от заобикалящата ги вода. В много от растителните аквариуми присъствието на достатъчно СО2 е изключително важно за растежа на растенията, дори в много от случаите, концентрацията е ниска което спира растежа. Обикновено е нужно да се добавя СО2 във водата за да се осигури нужният въглерод на растенията, за да могат те да фотосинтезират и нарастват.

4. Магнезий  Mg
Магнезият е жизнено важен елемент съставя важна част от хлорофила и участва в множество важни процеси в растенията. Той активира ензимите които образуват жизненоважните хранителни вещества мазнини, белтъци и въглехидрати. Магнезият присъства в по-големи количества в твърдата вода, и често е в съотношение с количеството калций във водата. Количеството на магнезия във водата варира значително в зависимост от кой район е тя, поради този факт трябва сами да определим дали има нужда от допълнителното му добавяне. Посредством тестове можем да разберем количеството на магнезия във водата. Нужното количество за да могат растенията да се развиват и да не изпитват липса е 5-25мг/л. Много растения живеят и се развиват и в по-големи количества на магнезий във водата. При води с по-висока твърдост и наличие на почвоподобен хранителен субстрат няма да има нужда от допълнително добавяне на магнезий. И обратно при меки води се налага да добавяте магнезий, под формата на магнезиев сулфат. Но трябва да имате и в предвид че при наличието на голямо количество магнезий, се потиска резорбцията на останалите елементи и особено на калият. Много от случаите на недостиг на калий, причина се явява големият излишък на магнезий.

5. Азот   N
Азотът е един от най-важните елементи за растежа на растенията. Той е съставна част от белтъците и нуклеиновите киселини, и съставлява 1-2% от сухото вещество на растенията. Растенията не могат да усвояват азота като газ N2, но за сметка на това могат в няколко други съединения. Азотът е достъпен за растенията от съединенията амоняк NH3, амоний NH4+, нитрити N02-, нитрати NO3-. Повечето растения предпочитат да си набавят азот от амония и нитратите, но това зависи много от вида растение. Като цяло по-предпочитаното съединение  от растенията за набавяне на азот е амоният. Това е така защото директно от амония растенията синтезират белтъци, в случая когато азота е приет като нитрати растенията влагат енергия да ги превръщат в амоний и след това в белтъци. В аквариума амоният е резултат от разпадането на екскрементите на рибите, и разграждане на органичните отпадъци. Този амоний се превръща първо в нитрити и после в нитрати от нитрифициращите бактерии в аквариума и филтъра в присъствието на кислород. Част от амония се поема от растенията преди да го превърнат бактериите в нитрити и нитрати. Това до някаква степен е един вид конкуренция между растенията и нитрифициращите бактерии. Така растенията се превръщат в един вид биологичен филтър в растителният аквариум. Но не си мислете че можете да премахнете биологичната филтрация от вашият филтър с цел подхранване на растенията ви. Във мека и кисела вода амоният не е опасен (разбира се в разумни количества) за рибите и растенията, но в твърда и алкална вода се превръща в амоняк, който е опасен както за рибите така и за растенията. Затова биофилтрацията на аквариуми с по-твърда и алкална вода е задължителна. Нитратите са най-често използваният източник за растенията на азот, поради постоянното ниско количество амоний, и по добре за рибите, защото той е и по-слабо токсичен от амоният. Има много торове които съдържат нитрати, но трябва да внимавате с количествата и периодично да тествате водата за тях. Нормалното количество нитрати трябва да не надвишава 25мг./л., като над 30мг./л. може вече да е опасен.


6. Кислород  O2
Кислородът се усвоява от растенията под формата на газ О2. Той е важен структурен елемент на растителната клетка, и се използва при фотосинтезата, в същото време е и отпаден продукт от фотосинтезата. Голяма част от кислорода се набавя през корените (там се и отделя кислород) и от дишането. Множество канали, съставляващи голяма част от растението, спомагат за придвижване на кислорода до всички части и най-вече в по-големи количества до корените. Веднъж достигнал кислорода до корените той се освобождава в субстрата, където заедно с въглерода, и/или с органичните вещества образуват СО2, който се резорбира за нуждите на фотосинтезата. Освободеният кислород от корените предотвратява също и образуването на анаеробни участъци, които могат да ги повредят. Има дискусии относно нуждата от допълнителното аериране на растителните аквариуми. Теорията е че високото кислородно съдържание пречи на растенията да усвояват другите елементи, особено желязото което се оксидира и така става невъзможно да се усвои от растенията. През деня растенията фотосинтезират и произвеждат излишен кислород, но през нощта започват да го консумират. Липса на кислород може да настъпи при силно залесени аквариуми със слабо движение на повърхността на водата и изобилно количество плаващи растения. И въпреки това пак не е възможно растенията да изпитат кислороден глад, за разлика от рибите. В повечето случаи не е нужно аериране на водата в растителните аквариуми.

7. Фосфор  Р
Фосфорът играе важна роля в образуването на енергийните съединения, също е важна част от нуклеиновите киселини и от някои ензими. Той е фактор и при образуването на здрави корени и цветове. Фосфорът е усвоим главно през корените под формата на фосфати РО4-, които присъстват в субстрата в пъти повече отколкото във водата. Това е така защото във водата фосфатите лесно се свързват с металните оксиди и в частност с железният оксид, като образуват неразтворим железен фосфат, който не може да се използва от растенията. В субстрата фосфатите трудно образуват неразтворими съединения. В някои случаи освободеният от метаболизма на корените СО2 разпада неразтворими съединения на фосфата и така растенията си набавят фосфор. Фосфатите присъстват в храната за рибите. Средните количества фосфати са 1-3мг/л., в нормално състояние нивата са 0,005-0,02мг./л. При излишък на фосфати започват да се развиват водорасли, затова трябва да се внимава за тяхното количество. Понякога не е нужно добавянето на фосфатни торове, в зависимост от концентрацията им във водата.

8. Калий   К
Калият е елемент който изобщо не би трябвало да се подценява в един растителен аквариум. Той е „ключът” на биологичната система наречена растение. Отговорен е за синтеза на белтъците, за отварянето и затварянето на порите, производството на семена и корени, устойчивостта на болести и за фотосинтезата. Растенията абсорбират калия под формата на йон К+, най-вече от водата отколкото чрез корените. Чешмяната вода обикновено не съдържа нужното количество калий затова е задължително неговото добавяне. Спорен е моментът дали е нужно да присъства в субстрата под формата на гранитна пепел или поташ.

9. Сяра  S
Сярата се използва от растенията за синтезирането на аминокиселините, протеините и хлорофила, и нормално присъства във водата. Растенията усвояват сярата под формата на сулфати SO4 2-. По принцип в хранителните субстрати се съдържа известно количество сяра, както и в торовете които добавяме. Поради тази причина не е нужно да се добавя допълнително сяра. В първите няколко минути от започването на дъжда дъждовната вода съдържа голямо количество сулфати, които са опасни.

Микроелементи.
Те присъстват в растенията в значително малки количества но заемат важно място във функционирането на метаболизма. Без тях нашите растения няма да могат да се развиват и растат правилно.

10. Бор  В
Борът се резорбира от растенията под формата на борат ВО3  3-, и отговаря за функцията на клетъчната мембрана, растежа на корените, транспорта на въглехидратите, регулация на метаболизма и производството на цветове. В торовете обикновено е като борат или боракс ( натриев борат). В чешмяната вода обикновено присъства, и не е голяма вероятността да се получи недостиг на бор.

11. Желязо   Fe
Желязото е важен микроелемент участващ в дишането, производството на ензими и синтезирането на хлорофила. Растенията приемат желязото както през листата така и чрез корените. Достъпен за растенията е когато е в като йон Fe2+. В присъствието на кислород се превръща в неусвоимата форма Fe3+. Този проблем е решен като желязото се хелатира (хелатите са разтворими органични субстанции, които се свързват с металите и не допускат тяхното оксидиране и образуването на големи неусвоими съединения). Най често ползваният хелатен агент е ЕДТА (етилендиаминотетраацетат) който позволява на растенията да приемат желязото, а също така и другите метали.

12. Хлор  Cl
Хлорът се резорбира под формата на хлорен йон Cl-, и отговаря за осмозата, йонния баланс също и за фотосинтезата. Хлора присъства в чешмяната вода дори и след дехлорирането и в количества достатъчни, и не е нужно добавянето му.

13. Никел  Ni
Растенията приемат никела като йон Ni2+, и се нуждаят в изключително малко количество главно за образуването на ензима уреаза която разгражда уреята в амоняк. Нормално има известно количество никел във водата както и в хранителните субстрати, така че много трудно може да се забележи негова липса.

14. Мед  Cu
Растенията абсорбират медта като йон Cu2+ както от водата така и от субстрата. Хумусните киселини и органичните наслагвания в субстрата често се свързват в неразтворими съединения с медта и други метали и ги правят неусвоими за растенията. Медта е ключова част от ензимите отговарящи за дишането при растенията, но в изключително малки количества. Не се препоръчва допълнителното и добавяне в аквариума. Във водата обикновено има по-големи количества от нужното за растенията, а те имат способността да резорбират всичката налична мед. Ако резорбират по-големи количества може да се наблюдава медна токсикоза, изявяваща се в кафяви точки и дупки по растенията. Големи количества от елемента се съдържат в препаратите за борба с водораслите и паразитите в аквариума, затова внимавайте с тяхното прилагане. Максималната безопасна концентрация във водата за растенията е 1.3 ррm. която се явява токсична за хората, а границата за рибите е 0.02 ррm. От това следва заключението че растенията резорбирайки всичката мед във водата поддържат безопасна концентрация на токсичният метал за рибите.

15. Манган Mn
Растенията приемат мангана като йон Mn2+ през листата и корените. Участва в ензимите синтезиращи хлорофила и тези участващи във фотосинтезата. Нуждата на растенията от манган са много малки, но въпреки това е много важен за тяхното функциониране. По принцип количеството на манган във водата е задоволително но е добре да се добавя за всеки случай.

16. Молибден  Mo
Молибденът е много важен микроелемент за растенията. Той участва в ензимите редуциращи нитратите до амоний, който е нужен за синтеза на белтъци. Още по-нужен е в твърда вода, където амоният е в ниски количества. Абсорбира се от растенията като молибдат MoO4  2-. Молибденът присъства във водата, но е добре да се добавя за да сме сигурни че няма да има недостиг.

17. Цинк  Zn
Цинкът е важен микроелемент за общата устойчивост и добро развитие на растенията. Той е компонент на множество ензими най-вече отговорните за фотосинтезата. Приема се от растенията като Zn2+, през корените и листата. Токсичен е в  големи количества както за рибите така и за растенията, така че внимавайте с концентрацията му.

Водните растения се нуждаят от определени количества макро и микроелементи. Излишъкът или недостигът дори на един от тях може да доведе до проблеми при отглеждането им. Много е трудно да се нагоди точният баланс и нуждата в конкретния случай. Затова се преценява за излишък или недостиг за всеки конкретен случай поотделно, като мерило за това е наблюдението на растенията. Те ни подсказват от какво се нуждаят, и на принципа опит грешка нагаждаме концентрациите на микро и макроелементите. Признаците могат да бъдат най-различни като жълти или кафяви точки по листата, дупки, разпадане или сбръчкане на листата, изсветляване, забавен или никакъв растеж. Една добра опорна точка за преценка е като наблюдаваме бързо и бавно растящите растения в аквариума. При излишък бързорастящите реагират с повишен растеж и образуване на нова листна маса, докато бавнорастящите нямат друг избор освен да складират докато дойде момента за изява на излишък при тях. Съответно при липса на елементи се наблюдава обратното бързорастящите спират растежа си и показват признаци на недостиг докато бавнорастящите не показват такива заради натрупаните в тях резерви. Най-честият случай на проява на недостиг е хлорозата поради факта, че почти всички микро и макро елементи са ангажирани във фотосинтезата. Доброто познание за микро и макроелементите и техните функции могат да ви помогнат значително в отглеждането на здрави и красиви водни растения.

Автор: anasarka

Нагоре Нагоре.
Връзки за споделяне: