Аквариумна фотография: Триножник

автор:

превод: kraltchev


Изполването на триножник е почти задължително ако наистина искаме да правим резки снимки.  Бих казал, че единствения недостатък на всеки триножник е размерът му.  Носенето на най-малко 30 сантиметров (в сгънато състояние) триножник не е много удобно във всички случай и обикновено се оправдава само ако наистина знаем, че ще има нещо интересно за снимане. А ситуацията не винаги е толкова сигурна.  Естествено, излгежда най-добрите възможности за снимки винаги се появяват когато сме най-малко подготвени.

Употребата на триножника е проста - слагаме го пред аквариума, слагаме камерата отгоре, фокусираме и снимаме.  Тази опростена картина обаче има някой детайли който имат влияние на качеството на снимката:

1. Тъй като аквариума е от стъкло или плексиглас, често отраженията от прозорци или лампи не разрешават перпендикулярно разположение на триножнка с апарата спрямо аквариума.  Нека винаги да помним, че дори леките отражения, често незабележими на пръв поглед, отнемат от красивите цветове на това което снимаме.  За съжаление използването на специалния т. нар. "поляризационен" филтър прикрепен към обектива не винаги премахва отраженията както очакваме.

2. Стъклото на аквариума винаги изкривява образа.  Както вече споменахме, перпендикулярното разположение на фотоапарата и аквариума е най-добро.  И както отбелязах в другата тема, това важи както за хоризонтално, така и за вертикално перпендикулярно разполоэние.  Тази снимка е направена нарочно под голям ъгъл спрямо стъклото с цел да се илюстрира изкривяването.  Апарата беше насочен да гледа "надолу" към растението и то изглежда не само разтегнато но и не особено рязко:



3.  Ако искаме да снимаме целия аквариум е нужно да разположим триножника и апарата на определено разстояние един от друг. Това е прост факт но го споменавам тъй като има няколко тънки детайли;

Повечето цифрови камери имат широкоъгълни обективи, които позволяват да сме много близо до аквариума и пак да го поместим целия в рамката на кадъра.  Това е добре, но на снимката, направена отблизо, аквариумът има наклоняващи се странични стъкла и често хоризонталните линии са издути в средата.  Това е проблем на обектива и се оправя сравнително лесно на компютъра.  Но да не забравяме, че колкото по-добра снимка имаме от самото начало толкова по-качествена е работата:



Ако искаме да снимаме аквариума така, че всички страни и линии да са прави, то обектива трябва да се зумира на горе-долу "нормална" дължина.  Това означава обаче, че трябва да отстъпим назад, да се отдалечим от аквариума.  Често се оказва че няма достатъчно място за движение назад поради стени, мебели, купчини пари и т.н.  Погледа през визьора на апарата може да е невъзможен ако апарата е прекалено близо до примерно стената.  И разбира се поставянето на триножника изисква малко място и може да е невъзможно.  Ако само няколко сантиметра по-назад са от значение, най-лесно е два от трите крака на триножника да се скъсят така, че триножника да се наклони назад, а апарата почти да се прилепи до стената:



4.  Снимането на излкючително малки обекти (мехурчета кислород, части от листото на растение и т.н.) изисква апарата да се сложи много близо до стъклото на аквариума.  Скъсяването на два от трите крака пак може да се използва, но този път триножника се наклонява напред. Фокусирането е доста трудно и един начин да се улесни е като краката на триножника се скъсяват или удъляват с по няколко милиметра докато се получи добър фокус.  Също така може да хванете триножника с ръце и леко да го движите назад-напред или настрани докато получите добър фокус.  Когато фокуса е добър, фиксирайте краката на триножника в намереното положение и използвайте самоснимачката:



Важни неща при избора на триножник:

1. Тегло
Съвременните триножници се изработват от изключително леки материали и теглото дори и най-евтиния триножник не представлява проблем.

2. Глава
Това е тази част на триножника, към която се прикрепва фотоапарата.  Най-добрите, изпитани от времето триножници имат глава, която използва стоманена топка.  Фиксирането на апарата става с винт който притиска топката:



Много триножници не използват топка а "панти" които могат да се пристягат.  Този триножник е само $18 и е способен да поддържа доста тежък полу-професионален апарат.  Съвременните цифрови апарати са обикновено по-леки:



Независимо дали триножника е скъп или не, най-важното е да се убедите, че главата може да поддържа апарата ви снабден с най-тежкият обектив, който имате или мислите да купите.  Имайте предвид, че някой глави поддават много бавно и апарата увисва надолу с почти незабележима скорост.  Общо казано, предпочитанията са за метални глави, но както споменах, поради лекото тегло на повечето цифрови апарати, материала и дори качеството обикновено нямат голямо значение.

3. Размер
Размера на триножника се измерва в две посоки - колко висок и колко къс може да се нагласи.  Колкото по-различни са тези цифри толкова по добре (и по скъпо):

Триножник 1 - разтяга се до 1.50 м., свива се до 30 см.
Триножник 2 - разтяга се до 2.10 м., свива се до 25 см.

Номер 2 е по-добър понеже, може да намери повече приложения.  Интересно е, че по-скъпи са триножниците които могат да се скъсяват повече, а не тези които могат да се разтягат повече.  Но за аквариумни снимки човек няма нужда от нищо по-различно от стандартните размери.

4. Краища на краката
Много марки триножници имат два вида краища - гумени капачки и железни "шипове". Гумените капачки позволяват стабилно инсталиране на множество изкуствени повърхности. "Шиповете" разбира се са предназначени за отркрити терени - почви, чакъл и т.н.  Гумените капачки обикновено са напълно адекватни за всичко:



Като заключение искам да кажа че ако имате намерение да купувате скъп триножник може би е добре първо да купите един евтин и да го използвате определено време докато решите сами кои са важните неща които трябва да има скъпия модел.


--Николай

Много хубаво описано. Не знам само дали не трябва да отиде във FAQ...

Малка добавка: вярно е, че напоследък всички стативи се правят леки, което е хубаво, т.к. не тежат при разнасяне наляво-надясно. Но, има един проблем: стават нестабилни и ако имаш голям и тежък апарат като Canon 300D, 350D, 10D, 20D, то проблемът си се задълбочава. Затова посредата на статива отдолу има една кука, на която може да се слага тежест за стабилност. Полезно е.

Аз имам един статив на Unomat - доста евтин и не лощ, но главата с панти направо ме изнервя понякога... А за видеокамера въобще не става! Като движа камерата, монтирана на статива, картината "подскача" поради неравномерния ход на пустите панти!

Още една малка добавка:
-Хубавите стативи позволяват главата да се обръща - така апарата виси под статива, стабилността е гарантирана. Така по принцип се снима ниско над пода, земята...
-Главата със стоманена топка не е най-добрия избор. Просто е най-евтиния - по цена е веднага след пластмасовите панти. Читава глава, специално за макроснимки (от мн. близко растояние) може да струва и над 1000 зелени. Друг е въпроса че статив със сменяема глава си е едни други пари.
-Колкото повече пластмаса има по един статив - толкова повече вибрации има. Дори и да издържа апарата без да мърда. Моя статив (Слик, 40 лева) е носил EOS300 (не цифров) + руски обектив 1000 мм. 3-4кг oбщо. Но трепери зверски. Винаги трябва да се ползва самоснимачката или по-добре - дистанционно.

И аз да кажа - дайде да компилираме едно FAQ как се снима? Аз вдигам ръка за съавторство!

Аз засега сомо се уча и попивам всякакви съвети...,
за което благодаря на Всички, решили да споделят опита си  :!:
Идеята да се съберат на едно място нещата писани до сега и завбъдеще
страшно ми харесва   :idea:
Longy, ти имаш думата... :D

Ами те нещата се събират и сега: статиите за начинаещи са във FAQ, а останалите - тук, в Книги и документи. Ако отворите първата тема - важната - във всеки от тия раздели, там ще намерите указател на всеки материал от форума, който съм квалифицирал като 'статия'.

A есента, когато има повече време, Ники се е зарекъл да прехвърли всичко на сайта.