Откъде са дошли златните рибки?

[Деян]

Откъде са дошли златните рибки?

Превод: kamos
Източник: http://midnight.nnm.ru/otkuda_poshli_zolotye_rybki

През вековете керваните и корабите пътували към  изгряващото слънце. Изтока привличал със своята приказност, разнообразие и неповторимост. Донесените от Изтока тъкани, вази и други изделия, украсени с необичайни риби, направили голямо впечатление, но за съществуването на тези риби никой не подозирал и дълго време считали, че са плод на фантазиите на художниците. Няколко столетия зад стените на китайските и японските императорски дворци  са криели едно от чудесата на света – златната рибка.
С отглеждане на риби са се занимавали още в Древния Египет, за което говорят източници датиращи около 2000 година преди новата ера. В Месопотамия жреците в храмовете държали риби в езера. Риби в езера държали и в Рим и Гърция.
Но само в Китай започнали да се занимават с целенасочени въведения на различни декоративни породи на риби които са ни е известни под името ,,Златни рибки".
В Европа златните рибки са се появили през 1728 година. Те били голяма рядкост, високо ценени и се подарявали като скъпоценности само на царски особи. В Русия те попаднали от далечния Китай като дар за руския цар Алексей Михайлович. По късно Екатерина II получила рибка с приказна красота от своя фаворит княз Потемкин.
Много легенди говорят за появата на златната рибка. В една от тях се говори за страшна буря по време на която разбушувалия се океан изхвърлил от дълбините си рибка с необикновена красота. В друга легенда се говори, че в древни времена в едно бедно селце живеели юноша и прекрасна, като утринната зора девойка на име Тао. Младежите силно се обичали. Никой не можел да ги раздели, на кралството било нападнато. Императора издал заповед ,,Който може да държи меч, който може да мята копие – помогнете, съберете се при великата стена!"
Горко плакала Тао изпращайки своя любим на война. Там където сълзите и падали на земята израствали рози. Дълго се били синовете на кралството докато изгонят враговете.
След победата храбрите войни започнали да се връщат по домовете си. Само любимия на Тао не се прибрал. Той бил срещнал друга девойка. Отишла Тао на брега на езерото и горко се разплакала. Сълзите и капали във водата и веднага се превръщали в златни рибки.
Според друга легенда златните рибки били паднали от небето. Небесния цар направил върху облаците дворец за своята дъщеря. Различни чудеса имало в него, но нищо не радвало девойката. Тя гледала към земята-там ходили прекрасни юноши.......
Царят се разсърдил като разбрал за това и превърнал дъщеря си в златна рибка. Сега вече можел да бъде спокоен. Но веднъж една от рибките играейки си изскочила от водоема и паднала от облака. След нея в земното езеро скочили и останалите.


Прародител на златната рибка е китайската каракуда ДЗИ. Този въпрос дълго време е оставал отворен, но е имало препратки към хипотези на авторитетни ихтиолози. Ранните изследвания, поради ниското техническо ниво не са позволили да се даде точен отговор. В края на 70те години на двадесети век Есио Азума – старши професор в Кансайската академия завършил работата по опознаването на златните рибки започната от покойния професор Матсусяе. През живота си учителя толкова се е бил отдал на работата си, че колекционирал всичко имащо отношение към златната рибка : - трудове, литература, древни манускрипти, произведения на изкуството и други. Тези събрани материали били известни като ,,Библиотеката на златните рибки".
Под ръководството на Матсусяе в 1942 година Азума направил генетични изследвания на клетки от пресноводни риби и изследвания на хромозомите на риби от японски произход. В резултат на тази работа се изяснява въпроса за прародителя на златната рибка. Благодарение на резултатите от генетичните експерименти и изследванията по серология, цитология и морфология се изясни, че прототипа на златната рибка е сребърната каракуда.
В Китай има три вида каракуди /риби от семейство Шаранови/: куродзи, гиндзи и дзи.
Куродзи (черната каракуда - Carassius carassius) и гиндзи (амурската сребърна каракуда - Carassius auratus gibetio) са разпространени в северните части на Китай, а златните рибки са се появили в южните части на Китай поради което те не могат да бъдат прародители.
Остава само дзи. Получените от Китай 20 живи дзи  (Carassius auratus auratus), били изследвани в института, като били сравнени със златната рибка.
Количеството хромозоми бил еднакъв 2п=100. Тяхното сходство се потвърдило и от анализа ,,С-банд окраска". След това сравнили броя на лъчите на гръбната перка, броят на хрилните ями и изследвали протеините в мускулите от биохимична гледна точка. Тези резултати се оказали идентични с резултатите от изследването на златните рибки.
Сред нормалните сребърни каракуди със сив цвят се срещат екземпляри с оранжев цвят. Тези екземпляри се наричат Хибуна – дива златна рибка, още – златна Хи /в древен Китай са я наричали Дзи-Ю/. От нея възникнала мутация, която се отличавала от дивата златна рибка с формата на тялото и с раздвоената опашка/Кинг-Ю/ и удивителната способност да възпроизвеждат потомство с всякакви деформации /отсъствие на перки, необичайна дължина или форма на перките, издуто тяло, изпъкнали очи и други деформации/.
Китайците, корейците и японците, като любители на всичко оригинално са се постарали посредством изкуствен подбор да превърнат тези случайни деформации в постоянна оригинална форма. Благодарение на огромното търпение и работата на няколко поколения са били постигнати трайно формата и цвета, посредством хранене с особени видове храна, подбор на необходимите водоеми, осветление и други, прийоми известни само на самите развъдчици.



Рибите живеещи в мътни езера, дълбоки реки и други такива имат бледа окраска. Риби израстнали в условията на ярка светлина имат ярка и наситена окраска. Окраската на златната рибка се определя от три пигмента:

* черен пигмент - меланофор (melanophores)
* жълт пигмент - ксантофор (xanthophores)
* червен пигмент - еритрофор (erythrophores), някои специалисти предполагат, че жълтия и червения пигмент – са едно и също.
Различните комбинации от тези пигменти и гуанина определят цвета на златните рибки. Гуанина е сребрист слой върху кожата на рибите, под люспите, който е прозрачен. В някои видове /златни рибки порода ,,Калико"/ гуанина отсъства и рибата изглежда матова.
Точната дата на появата на златната рибка е неизвестна. Един от ранните европейски източници  (Du Halde, Description de la China, 1735) се отнася към колоритна китайска легенда, в която се разказва за това, че по време на династията Чоу (Chou) , 769 г.пр.н.е..,
по време на суша, след като сто дни не е имало дъжд, жителите започнали да се молят на боговете, в това число и на бог златна рибка. Внезапно земята се е разтворила и от бурните води изскочила златната рибка. След това незабавно завалял дъжд. Тази история едва ли може да бъде достоверно свидетелство.
Първото достоверно описание се среща в китайската книга Шу и Чи  - Shu I Chi и се отнася към династията Чин (Chin) – в средата на четвърти век от новата ера.
Пътешественик посетил планината Люшан видял в езеро риба с червени люспи. Това и други описания отнасящи се към този период се отнасят не към златната рибка а към естествената форма.
Седми век е началото на епохата на династията Тан  (Tang).
Първата половина на триста годишния период била време на военни експанзии, политическа и икономическа стабилност. Това било епоха на процъвтяване на културата и изкуството, наречена по късно Златната епоха Тан. Силно влияние на културата е оказал будизма, в който е много силна идеята за грижа към живите същества. Именно в езерата на будистките манастири е започнало развъждането на декоративните златни рибки, получили названието Чин-чи-ю. Вероятно в това време е била въведена обикновената златна рибка, отличаваща се от каракудата по своята ярка окраска.



През 10 век династията Сун (Sung, 960-1279г) започнали да развъждат златните рибки на много места. Този период може да се счита за ,,официалната" поява на декоративните златни рибки.
Писателят Ли Шин-Чен е написал, че ,,в старите времена златните рибки били непознати и само с началото на династията Сун почнали да ги отглеждат в домашни условия".
За най-важно се счита съчинението на монаха Цан-Нин (918-999) със заглавие  "За взаимното влияние на нещата". Там е написано, че ако златните рибки се хранят с месото на маслините или се сложат в сапунена вода, то те ще умрат, а ако във водата се сложи кора от топола, то рибките няма да имат въшки.
Първия достоверен запис в художествената литература датира от 1030 година, в съчинението на Су Цзу-Мей ,,Поема за Пагода Шеста Хармония".
Трудно е да се каже, кога най-напред били селектирани декоративните породи златни рибки от обикновените златни рибки. Източниците посочват времето на династията Сун- в края на ХII век.
Писателят Йо-ко (1173-1240) в книгата Тин-Ши описва блестящи риби бели на цвят с черни петна, които нарича "черепашьим панцирем". В 1276г Ву Цу-Му е написал в книгата "Менг Лианг Лу", че на пазара в Ханчоу се продават риби порода "черепаший панцирь", както и риби със златен, сребърен и други цветове.

В епохата на  династията Мин (Ming) - 1368-1644 – започнала "златната треска". Не само императора, наредил да му изкопано специално езеро в двореца, но и обикновени хора започнали да се увличат по модното хоби. Започнали да отглеждат златните рибки не само в езерца но и във вази и други съдове.
Представете си сложността да се отглеждат ,,мръсни" риби в съдове без електрически външен филтър, приспособления за смяна на водата, сухата витамизирана храна и лекарства за лечение на ,,белите точки по опашката".
Разбира се цената на рибата /благодарение на тяхната плодовитост/ паднала достатъчно за да позволи замяната на умрялата риба с нова. Златната рибка станала символ на благосъстояние и богатство – реклама по телевизора тогава не е имало и внедряването на идеи в масите ставало с други способи. Новия пазар изисквал и нови форми е те са се появили-въведени били белите и червено-белите форми. Отглеждането на риби в домашни условия позволило да се селектира форма, която не може да изскочи от езерцето. Стъклени аквариуми тогава не е имало и рибите се наблюдавали отгоре, поради което започнали да селектират форми подходящи за наблюдаване отгоре – без гръбна перка, с обърнати на горе очи и други.


Във времето на династията Мин настъпили ,,златните"времена за златните рибки. Въведени били форми с раздвоена опашка, без гръбен плавни, телескоп -"шаранови очи" /въременната ,,Шаранови очи" прилича на телескопа, като се отличава с формата на очите-те са по кръгли при телескопа и по продълговати при ,,Шаранови очи"/Окраските биват най-залични – черни, бели, ,,панда" и др..
В края на ХVI век била въведена породата риби с петнисто червено-бяла окраска - ,,Калико" и с матови люспи/при остъствие на слоя гуанин под люспите/.
В 1502 година златните рибки били внесени в Япония. Развъждането и в тази страна започнало два века по късно. Един от първите започнали да развъждат златни рибки е Сато Санзаемон, в началото на осемнадесети век в Корияме. Този бизнес съществува и до сега.
В края на ХVII век златните рибки се разпространили и в останалите източни страни – Индия, Корея и т.н.. Пътешественика  Кампфер (E. Kampfer), извършил пътешествие през  1691-1692 година  пише, че "в Китай, Япония и в останалите Индии (така наричали останалите азиатски страни) навсякъде се отглеждат в градински езерца златни рибки".

През времето на династията Чин (Ching) -1644-1911 били въведени много други форми, включително бронзовата и синята окраска. Първото изображение на риба без гръбна перка датира от 1726г.



Кога точно златните рибки попаднали в Европа е неизвестно. Блох в своята книга пише, че златните рибки били внесени в Англия през 1611 година, позовавайки се на книгата на Пеннан по зоология (Pennant's British Zoology).
Самия Пеннан посочва 1691 година, поради което се счита че датата в книгата на Блох е печатна грешка.
Другите източници също са противоречиви, така например
Джон Рей (John Ray) в своето обемисто описание на  рибите Synopsis Methodica Piscium, издадено през 1710г, не споменава за златните рибки.
Може само да се предполага, че в английските натуралисти златната рибка е попаднала  в края на XVII-или в началото на  XVIII столетие.
От друга страна според преданията, в Москва царя Алексей Михайлович в ,,аптекарската стая" се появила първата ваза със златни рибки, поднесена му като подарък от английския посланик през втората половина на ХVII век.
Вероятно отделни екземпляри са попадали в Англия /самолети с помещения охлаждани от климатици не е имало и транспортирането им е отнемало много месеци , без смяна на водата/ но широко разпространение на златните рибки не се получило. Многото записи за риби във вази маже да се отнасят не за златните рибки, за други рибки, например за истинските каракуди или за макроподи, които могат да се гледат в малки обеми вода /коя тогава е знаел за филтрацията и смяната на водата/ благодарение на наличието на лабиринтовия им орган, позволяващ да използват атмосферен въздух. Предполага се, че Самюел Пепис (Samuel Pepys), описвайки в своя дневник , че той, като е бил поканен на гости е видял именно тези риби - "чуждестранни риби, с меки точки, в стъклен съд с вода, които могат да живеят там ,,вечно"".



В тридесетте години на осемнадесети век, златни рибки в големи количества се внасяли в Англия, където били развъждани, и експортирани в други страни от Европа. Във Франция те попаднали в средата на осемнадесети век. Според легендите първите партиди златни рибки били внесени в 1750 година от френската източно индийска компания. Партида от тях били подарени на маркиз Дю Помпадур, който много ги харесал.
Джоб Бастер (Job Baster), 1711-1775, холандски естествоизпитател, в продължение на 1759 до 1765 година публикувал своя труд в 6  части под дългото латинско заглавие "Opuscula subseciva, observationes miscellaneas de animalculis et plantis quibusdam marinis, eorumque ovariis et seminibus continentia", посветен на морските организми.
В него той описва, че в юни 1760 година в своето езерце, където отглеждал златни рибки внос от Англия видял малка рибка. След месец и половина неопределената рибка получила характерното за златните рибки оцветяване.
Шведския учен Карл Линей /1707-1778/ като основоположник на съвременната класификация на животни и растения, получил екземпляри златни риби от шведския посланик в Дания.През 1740 той публикува статия, публикувана в списание Systema Naturaе, която класифицира златните риби, като Cyprinus auratus. Съхранен в спирт екземпляр е бил предаден на Шведската академия на науките.
В 1780 година французина  д'Савини (de Sauvigny) публикува великолепно илюстрирана книга, посветена на истинската история на златните рибки (Histoire Naturalle des Dorades de la Chine). Илюстрациите в тази книга /осемнадесет вида златни рибки, включително и телескопи/ били направени с китайски илюстрации, получени от Пекин в Париж през 1772 година. Въпреки, че златните рибки се срещат и в други книги преди това, именно тази книга и нейните илюстрации популяризирали златните рибки в Европа. Никой не би чел книгата или упоменатите в книгата непроизносими латински наименования, ако не може да види ,,истинските картинки от Китай" .
В Америка златните рибки попаднали доста по късно. Вероятно поради това, че тези риби били част от разкоша, а революционна Америка в тези времена се борела с английския крал и неговия разкош, и не им е било до риби. Първото достоверно споменаване на златните рибки в Америка се среща в книгата Edwards "Life beneath the waters, or the aquarium in America", публикувана в 1859 година.



Ако не считаме легендата за златните рибки на цар Алексей Михайлович, то в Русия златните рибки са се появили в края на осемнадесети век. Княз Потемкин през Април 1791 година е дал банкет в чест на Екатерина II. Ваза със златни рибки била украшението на банкета. В средата на ХIХ век акваристиката станала ново модно увлечение в Европа и Америка. Русия не изоставала. По време на изложба през 1863 година били показани аквариуми със сладководни риби от руски водоеми. В 1878 година в московския зоопарк на изложба били показани около 25 вида риби, включително златни рибки и гурами.
Упадъка на Китай в края на ХIХ и началото на ХХ век довел до това, че основната активност в подготвянето на нови породи била на японците. В края на ХIХ век били въведени породите ,,Оранда" и ,,Лъвска глава". На първата японска изложба в Осака /1862/ била показана породата ,,Бича глава" /тя прилича на ,,Лъвска глава"/. Развитието на тази порода в Осака продължило до края на 1940 година , докато войната не сложила край на това.
Сега се счита че има около 120 вида златни рибки, плюс много породи развъждани в Азия за които нищо не се знае /в края на ХVIII век, в горепосочената книга били илюстрирани 80 вида, така, че колко съществуват сега?/.



Да се каже кога е бил въведен този или онзи вид е сложно. Много видове са близки /"телескоп" и ,,очи топки" се отличават само по формата на очите – някои ги считат за деин и същ вид, някои ги считат за различни видове/. Да не споменаваме факта, че една и съща порода може да бъде известна под различни имена. Китайците в древността давали поетически имена. Писателя Ту Лун, написал около 1590 година за породи риби с имената   ,,Златния шлем", ,,Златното седло", ,,Съшито покривало", ,,Сребърно седло"/червена рибка с големи бели петна на гърба/, ,,Осем линии"/бял гръб с осем червени линии/. Напълно разбираемо, че за да се продава новата порода, която не много се отличава от породата развъждана на съседната улица е трябвало тя да бъде правилно кръстена, правилното име се продавало, а породи с наименование/от този писател/ като ,,Златно куче", ,,Нефритова инструкция", ,,Падащи цветя" и др никой нямал. Най -общо породите се кръщавали съобразно художествената фантазия и да се внесе ред в това е доста сложно.     
Риби с двойни и тройни опашни перки се споменават от китайските историци в края на ХVI и в началото на ХVII век. Японците се запознали с тях достатъчно рано, за което свидетелстват изображения на тези риби. В Япония рибите с раздвоена опашка се свързвали с остров на име Риукиу, разположен между Тайван и Япония. От там е произлязло и името на тези риби – ,,Риукин". В Европа те били известни в средата на ХVII век. Гореспоменатия холандец Бастер в 1765 година описал риба с раздвоени опашни перки.
В ХVI век са се появили и риби с яйцевидни, окръглени тела. Чанг Чиен-Те в ,,Книга за рибите"/1596 год./ разказва за риби с различни цветове, с различни типове опашни перки /още едно доказателство за това, че породите с раздвоени опашни перки вече били въведени/. Автора пише, че телата на рибите, дълги или къси били добре закръглени и добре развити. Автора пише още, че то не просто е гледал рибите, а и че е селектирал нова порода.Любителите на златните рибки отивали при него за да видят новата порода и да получат от него съвет./Ето това е реклама/
Телескопа се е появил по същото време, в ХVI век, както казват няколко книги. Той е бил една от първите породи с които са се запознали европейците. Във Франция той попаднал в средата на ХVIII век, но в Япония тази порода попаднала сравнително късно- след Японско-Китайската война 1894-1895 година.


Както беше указано по горе, породата ,,Калико" /когато отсъства слоя гуанин под люспите и рибата изглежда матова без люспи/ се е появила в края на ХVII век. Книга под името ,,Огледало на цветове"/1688год./ разказва за риба с няколко опашки и без люспи. Шибукин един от вариантите на породата таокй- била официално въведена от японците около 1900 година. В Европа тя попаднала късно- след Първата световна война, а в Америка била известна по отрано.
Тази порода се харесала на англичаните и в началото на 1920 год била въведена под името ,,Лондонскин шибукин", а в 1934 Бристолското аквариумно общество въвело породата под името ,,Бристолски шибукин".






Риби без гръбна перка са се появили в началото на ХVIII век. Горепосочените илюстрации на риби изпратени през 1772 година от Китай в Париж показват в това число и няколко риби с кръгли тела, без гръбна перка и с обърнати нагоре очи – звездоброец.
Съществува история за произхода на тази порода – отглеждали са я в будистки храм в Корея и очите разположени отгоре ,,давали възможност" на рибата да вижда бог. Рибите били щателно охранявани и съгласно легендата, няколко екземпляра били откраднати.
Историята с ,,Комета" също е тъмна, независимо от това, че се е случило сравнително скоро.
Според едни историци, ,,Комета" се счита за внесена в Америка в началото на 1880 година от Хъго Мулетом. Съществуват обаче и данни, че ,,Комета" се е наричала още ,,Японска комета" и било указано, че тя била внесена в Америка през 1872 година. Сам Муллет в своята книга по въведение в златните рибки/1883/ посочва нейния японски произход. От друга страна японците не претендират за палмата на първенството. Вероятно Муллет е внесъл ,,Комета" от Япония/кой сега може да каже какви са били опашките на японските риби – дълги или къси / и започнал да я продава в големи количества. От друга страна риби с описанието на ,,Комета" е записано, като получени от Макао през 1834 година. Истинска загадка.
В послеслов може да се каже, че независимо от всички бели и тъмни моменти, историята на златните рибки наброява повече от столетия, предизвиква уважение и възхищение към трудолюбието на многобройните хора, създали за нас тези риби.
От гледна точка на естествената целесъобразност златните рибки не са приспособени за живот във водоемите в природата. Окраската им е забележима, тялото непохватно а плавниците са престанали да помагат за придвижването, като са се превърнали в тежки украшения. Затова златните рибки могат да живеят само в аквариуми и в изкуствени водоеми. Човека специално е трайно закрепил в рибата неща които не са целесъобразни за рибата, но са интересни за човека.

[kamos]

Поне сложете и снимките.
Ще помоля някой от модераторите ако прави корекции да ми пише. Ако някой има забележки моля на лични.
Превода беше доста труден, някои неща не съм ги превел. 

[Boromir]

 

[kasareev78]

Златните рибки произхождат от китайският сребрист шаран - Carassius auratus gibelio.





1. Първите данни за появата на златисто оцветени такива шарани са от времето на династията Цун (265-419).

2. По време на династията Танг (618-907) се появява традиционната златна рибка с продълговато, шаранообразно тяло и изцяло златиста окраска, от този период е и названието "Златни рибки". През този период рибките почват да се отглеждат в каменни езрца и басейни специално изработени в императорският двор и будистките храмове.

3. По време на династията Нан Сонг (1127-1279) се появява бялата и червено-бялата окраска, след първите целенасочени селекции, под наблюдението лично на императорът.

4. Идва ред и на династията Мин (1368-1644). Близо 1000 години след като Китай открива златната рибка, тя става достояние на обикновенното население, но все още е забранена за изнасяне извън територията на империята. По време на царуването на тази династия, рибките започват да се отглеждат вече вътре в домовете на хората в стъклени чаши и високи съдове наподобяващи вази. По времето на царуването на тази династия по дати се получават следните вариации:

1481 - появяват се вариации с късо тяло и воални плавници

1590 - появява се първите рибки - бели с червени шапки

1592 - появяват се първите рибки с изпъкнали очи, които днес наричаме - телескоп

1596 - появява се така популярната и до днес окраска "калико", което на китайски означава пъстра окраска. Тези рибки дълго време са били забранени за износ.

1603 - към края на династия Мин, тогавашният император прави подарък с цел да запази мирът със съседна Япония и подарява първият чифт, който напуска пределите на Китай 1300 години след като започва тяхното отглеждане, на Японският император.

1611 - Един португалски мореплавател търговец, успява да откупи два чифта златни рибки срещу целият товар на корабът си и отнася рибките в Европа за първи път. В знак на уважение подарява единият чифт на Португалският крал и от там започва разпространението на тези рибки из европейските царски и кралски дворове, но не и из простолюдито. Португалия - Холандия - Русия и тн. ...

1644 - 1911 Идва властването на династията Цинг. По тяхно време, отглеждането, изучаването и развитието на породите и мутациите на златните рибки продължават но вече на два континента.

1728 - Първото рамножаване на златни рибки в Европа - Холандия

1870 - Създаден е звездоброеца

1874 - Първият чифт златни рибки е пренесен от Холандия в Нова Холандия или днешен Ню Йорк САЩ. Така 1500 години след тяхното откриване рибките стъпват в Новата земя

1893 - Получена е тигровата глава, днес известна като оранда.

1900 - получени са 3 нови вариации - помпони, перлена или бисерна и шубункин, която е създадена в Япония.

1908 - създадена е породата - водни очи

1911 - появяват се накъдрените плавници

1921 - появяват се кометите и воалните форми

1934 - появява се бристолското шубункин

В края на 80те и началото на 90те години се появяват телескопи с черно-бяла окраска наречени - Панди, защото окраската им наподобява много, тази на пандата.

Началото на новият век се рапространява и японската порода - Джикин.

От 2003 насам се провежда експеримента КАНАКИН:



http://www.canadiangoldfish.com/canakin.php

Това е проект по създаването на Канадска златна рибка. Идеята е да се получи рибка със снежнобяло тяло, червена гръбна перка и опашка във формата на кленов лист и червено оцветяване. Дори аз самият съм член на Канадската асоциация по този проект.

Развитието на породите и цветовите вариации на златните рибки е необятно, защото и човешкото въображение е необятно, а тези рибки близо 1700 години са карали хората да фантазират. В резултат днес имаме 20 официално признати породи и близо 150 цветови вариации.