Някои аспекти на систематиката

[Vlado]

След различни теми за наименования на аквариумните риби си позволявам да публикувам тук моя статия от преди няколко години. Моля всички да коментират свободно текста.

Систематика на рибите и на други животни

автор: Vlado (Владимир Миленков, Зоологическа градина — София)


За написването на тази публикация ни подтикна убеждението, че въпросите касаещи систематиката на рибите (както и на другите животни), въпреки че е особено важна, не се познават от любителите на животни, в частност от акваристите. Причините за това могат да се потърсят в неосъзнатата необходимост, в непълнотите в средното образование и в неизчерпателните данни в литературата по акваристика. Защо всъщност се налага познаването на правилата на групиране и категоризиране на организмите? Налагането на единна номенклатура не е приумица на някои зоолози, с цел изисканост на разговорите, които водят, а следствие от необходимостта за систематизиране на знанията, извеждане на общи правила в практиката, които касаят по-големи систематични групи, а не само конкретни видове. Не е за подценяване и научният подход в установяване на родствените връзки между представители на животинското царство. Науката, с предмет определяне на мястото на всеки вид в системата на живота се нарича таксономия, а различните систематични категории като вид, род и т.н. — таксони. Всеки таксон има име, написано на латински, като имената на таксоните до семейство включително се подчиняват на правилата определени в Кодекса на зоологичната номенклатура.
   
Основният таксон, чрез който животното реално съществува в природата се нарича вид. Да се даде определение за вид е трудно. Най-общо като вид се дефинира група организми, със сходни белези, които обитават добре обособена територия (ареал) и се кръстосват свободно помежду си. Видът може да включва и по-малки систематични единици като подвидове и раси. Видът съществува в природата чрез привидно изолирани групи, обитаващи територии с ясни граници, които обменят генетичен материал. Те се наричат популации. За оцеляването на всеки вид е необходимо да бъде представен от възможно по-голям брой популации. Пример за популация са пъстървите живеещи в горното течение на р. Искър. Името на вида се състои от две думи, като първата е името на рода, към който принадлежи и се пише с главна буква, а втората името на вида и се пише с малка буква. Ясно е, че видове от един и същи род имат еднакви родови имена: Barbus pentazona (петпоясен барбус), Barbus tetrazona (четирипоясен барбус) и Barbus conchonius (огнен барбус) принадлежат към големия род Barbus (мряна). Редно е след името на вида да се изписват и името на човека, описал го за пръв път, както и годината на описване. Евентуален подвид се пише с трета дума с малка буква напр. Barbus tetrazona tetrazona (Bleeker, 1855). Видовото име се дава на животното от неговия откривател и може да се отнася до някое негово качестево, да е посветено на човек или местност или да е името на животното на местното наречие. Всъщност няма строги изисквания, а даването на име е прерогатив на откривателя. Изискването на Зоологическия кодекс е името да се състои от поне две букви и с препоръка да няма обиден или оскърбителен смисъл. Родовото име може да бъде променено според данните за родова принадлежност на вида. В практиката често се използват стари имена или синоними, особено когато са добили широка гражданственост. Поставянето на един вид в един или друг род се ръководи от съвременните тенденции в таксономията, а именно общия произход (т.нар. филогенетично сходство) на видовете в една систематична група. Когато видът не е известен в конкретния случай, а се знае само родът му, видовото име се замества със съкращението sp. (species лат. — вид). Когато се има предвид целия род се изписва с sp. sp. напр. Barbus sp. sp. означава родът мряна.

   Следващия в йерархичен ред таксон е семейството. То включва един или повече рода с общ произход. Името на семейството произлиза от името на един от неговите родове (номинален род) с окончание -dae (-де). На български се превежда с окончание -ови. Напр. Cyprinidae (Шаранови) включва множество родове като Barbus (Мрени), Labeo, Cyprinus (Шарани) и т.н. За практически цели определянето на рибите поради относително малкия брой на разредите се извършва до семейство са разлика от други животни (напр. насекомите). Едно или няколко близки семейства формират разред, който се състои от името на номинален род с окончание -formes (-формес), като на български се превежда с окончание -подобни. Напр. Cypriniformes (Шараноподобни) включва семействата Cyprinidae (Шаранови), Characidae (Харакови), Poeciliidae (Молинезиеви или Живородкови) и др. Следват клас — в случая Pisces (Риби), тип — Chordata (Гръбначни), царство — Animalia (Животни). Поради натрупването на множество данни и с цел по-прецизно изясняване на родствените връзки в животинското царство са се наложили и редица междинни таксони като трибус, стоящ между вид и род, подсемейство и надсемейство, подразред и др.

Полезно е да се знаят някои особености при четенето в латинския като: буквосъчетанията ае, ое (четат се е), сн — х, qu — като кв.

Надяваме се да сме били полезни в изясняването на основните моменти в систематиката на рибите, като сме наясно че поради огромния обем информация само сме докоснали темата и поемаме отговорността да поставим началото на серия от въпроси по тези проблеми.


Wikipedia

[NO CARRIER]

  Благодаря!

[botan]

Хубава статия, това сме го учили в 7.ми калс, който е бягал мн или е забравил, да си припомни разни работи 
И един въпрос виждал съм зад родовите латински имена на някои животинчета да стоят следните съкращения spp. и ssp. , това друго съкращение на sp. sp. ли е и ако не е би ли ни обяснил (или който знае) какво точно значат?

[Vlado]

spp или sp.sp. обозначава целият род, ssp - неизвестен на автора подвид.

[Boby_]

Много полезно четиво!

Бях писал преди време нещо подобно, но далеч по-просто, съвсем любителско и фокусирано само върху трофеусите. Там възникна малък спор между мен и един друг потребител на тема какво е sp. и как точно трябва да се приемат видовете, обозначени с това съкращение.
Ако имаш време да проследиш спора, ще те помоля за мнението ти по темата като на човек с подоходящото образование (за разлика от спорещите).
http://aquariumbg.com/forum/viewtopic.php?t=5064.0

[Vlado]

Всъщност съкращението sp. (species - вид) се използва когато авторът (на статия или при друго споменаване) няма информация за вида, но е сигурен за родовата принадлежност. Това може да се дължи на обикновенно незнание, за подвид, раса или вариация, които не са със сигурност отнесени към вид или по друга причина. При трофеусите в акваристиката си има собствен жаргон, понеже наистина не са точно класифицирани всички форми, ако това е възможно изобщо. Проблемът е, че няколко много близки вида населяват еднакъв биотоп и отгоре на всичко са ендемити. Тук са много трудно изразими границите на видовете (те може да не са географски, а поведенчески или други), които препятстват кръстосване. Иначе със сигурност може да се каже, че наименованията на цветовите вариации са търговски и тривиални и не отговарят натчно на зоологичната номенклатура. Важно е да добавя, че това, че има много форми, кръстосващи се свободно не означава видообразуване. Отдавна е догма в зоологията, че видове се образуват само с дивергенция (раздалечаване на белезите), а не чрез сливане на видове (хибридизация). По-скоро става дума за един и същи вид, представен чрез различни форми - подвидове, раси, разновидности. Дали имат ранг на таксон не мога да кажа, а и очевидно не съм единствен

[Boby_]

Там е работата, че в природата кръстосване между представители на sp. Red и sp. Black няма. И не само това, а хибридизация не се случва и в аквриумни условия, които са далеч по-подходящи за това. За да се кръстосат двата вида, трябва да се създадат изключително неудачни за рибките условия - липса на на партньори от подходящ вид. 

На практика процесите при трофеусите протичат именно по посока на раздалечеване на видове (подвидове, раси), произхождащи от явно общо предшественик. В този смисъл процесът много напомня описания от Дарвин по време на околосветското му пътешествие - изолирани популации тръгват по различен път на развитие.
Защото именно в това е разковничето - популациите на различните видове трофеуси в Танганайка са изолирани една от друга в голямата си част. Скалистите зони от по няколко квадратни километра, които се обитават от трофеуси, са разделени една от друга от големи открити пясъчни пространства, които са на практика невъзможни за преодоляване от рибките.
А дали sp. Black и sp. Red има ранг на таксон май никой не може да каже все още.

[Vlado]

В този смисъл процесът много напомня описания от Дарвин по време на околосветското му пътешествие - изолирани популации тръгват по различен път на развитие.

Това е удар в десетката. Има само една разлика - Дарвин е наблюдавал изолирани популации.

[Boby_]

Това е удар в десетката. Има само една разлика - Дарвин е наблюдавал изолирани популации.

Нали именно това твърдя - популациите на трофеусите СА изолирани.

[botan]

А в статията не видях да се споменава за вариации.
Аз си знам но би ли обяснил и за другите, ако може и за растенията и за животните.

[Vlado]

А в статията не видях да се споменава за вариации.
Аз си знам но би ли обяснил и за другите, ако може и за растенията и за животните.

Вариациите не са таксон. Информацията важи за всички животни, не само за рибите. За растенията не искам да пиша, не съм ботаник, а зоолог.

[Vlado]

Нали именно това твърдя - популациите на трофеусите СА изолирани.

Ама не и географски. Аз това имах предвид.

[Boby_]

Ама не и географски. Аз това имах предвид.

Добре. Какво им трябва, за да са изолирани? Планина помежду им?

Достатъчно са изолирани, щом индивиди от едната не могат да преминат в другата.

[killiman]

И планина между тях да има пак не е гаранция, че са на 100% изолирани. 

[Boby_]

Няма смисъл да спорим за това кой точно вид трофеус може да се смята за самостоятелен,  кое при тях е раса, вариация или подвид. Нещата са горе-долу ясни от гледна точка на науката - има си четири съвсем ясно дефинирани вида и четири "висящи", които очакват научното си описание или "връщането" си в някой от другите четири.

Ето инфо, ако някой се интересува от повече детайли по темата:
http://www.aquariumbg.com/forum/index.php?topic=8500.0