Барбусите заслужават внимание…

[besom]

Барбусите заслужават внимание...
от Давид Алфандари

Родът Барбус (Barbus) спада към голямото семейство Карпови (Сурronibac). Тяхното голямо разнообразие, подвижност, весел нрав, ярка и разнообразна цветова окраска, ги прави, привлекателни и желани за любители и професионалисти. Повечето барбуси са миролюбиви, непретенциозни към храната и химическия състав на водата. Лесното им размножаване дава възможност за получаване на междуродови хибриди и мутантни форми.

В американската литература са описани над 50 вида, с размери от 1,5 см до 15 см, под общото название Барбуси. Всъщност те се делят на три групи: Пунтиус (Риntius) - без мустачки, Капоета (Сароеtа) с два броя мустачки и Барбодус (Ваrbodes) с четири броя мустачки.

Към Puntius спадат: Сonchonius, Filamentosus,Gelius, Lineatus, Nigrofascia-tus, Sachsi, Sanadryensus, Somphongsi, Stigma, Stigmatopygus, Stoliezkai, Ticto, Vittatus, Cvohlerti.

Към Barbodes се отнасят: Collipterys, Camtacantus, Chlozotenia, Unitaenaiatus, Usunbarre, Viviparis, Bionotatus, Anema.

Към Сароеtа: Аrulius, Сholа, Наbstarti, Melanampixq Oligolepis Рuсkclli, Раrtipentazona, Sеmifasciolatus, Теtrazопа Тiteуа, Вimaculatus.

Всички барбуси обитават главно водоемите на южната и югоизточната част на Азия: островите Суматра и Килимантан, Борнео, Сингапур, Малаккския полуостров, Шри Ланка, Индия (Бенгалия и Ассан), големите Зонски острови, Югоизточен Китай. В Африка покрай басейна на река Конго и др.

Отглеждането на барбусите не представлява трудност.
Необходим е аквариум с достатъчен обем, средно подходящ тъмен грунд, насаден с растения и свободно място за плаване.
Те не са претенциозни към химическия състав на водата. Задоволява ги престояла вода с ежеседмично сменяване на една пета от обема със свежа.
Оптималната температура на водата за отглеждане на барбуси е 20-24° С, но няколко месеца могат да издържат и на по-ниски температури - до 17˚С.
Стойността на рН е 6,5-7,5 и твърдостта 8-15° dH.
Чувствителни са към кислородния режим, и затова е необходима редовна аерация и филтрация.
Барбусите съзряват към 6-8 месеца, албиносовата форма на 5-6 месеца, а мутантите на 9-12 месеца.
На последните растежът им е забавен два пъти от оригиналната форма и това налага сортировка.

При барбусите е желателно нощната температура да се понижи с 2-3 градуса, след това да се повиши до началната. Това спомага за прочистване на стомашночревния трактат.
До настъпване на полова възраст се отглеждат в ято. Храненето става 3-4 пъти дневно, като порцията трябва да бъде изядена за 3-5 мин., при достатъчно осветление.
Примерно меню: 60% животинска, за предпочитане жива - дафния, циклопси, митили, коретра, месо от риба, телешко сърце, едноседмичен промит тубифекс, 1-2 пъти седмично енхитреи. Суха комбинирана храна 10-15% - тетрамин, суха дафния, чернодробна храна, рибено брашно и др., и 25-30% растителна: спанак, коприва, соево брашно, бананово брашно, царевично брашно и др. Полезно е прибавка и на витамини А, D, Е. С храненето трябва да бъдем внимателни, да даваме в малки количества, за да ги предпазим от затлъстяване, което води до безплодие. При добри условия барбусите живеят 3-4 години.

Най-разпространен е Б. тетразона - любимия красавец, мутанта ,,Калифорнийски", албиносовата форма ,,Хонконг".
Дълги години размножавахме и Б.Конхониус (огнения). Женската е с невзрачен сив цвят, а мъжкият е наистина с огнено-червен цвят. Той е истински красавец, но цветът се проявява едва при зряла възраст и затова е почти изоставен.
Популярен е златният мутант конхониус, който е с високи плавници. По-широко е разпространен Б.Титея -вишневия.
Рядко се среща Б.Одесос (аления). Не мога да твърдя със сигурност, но смятам че в България няма интерес и към Б.Семифасиолатус (зеления).
Б.Пентазона, се размножава по-трудно и по-рядко се среща.
След 10 г. отсъствие, се появи чистата форма на Б.Шуберти и жизноспособен за размножаване хибрид, кръстоска между Б.Семифасиопатус и Б.Шуберти.
Много е желан от акваристите Б.Нигрофа-сиатус - но и той е рядкост.
Напълно изчезна красавецът Б.Олиголе-пис, няма ги В.Bimaculatus и В.Fasciatus (линсатус).

През моята близо 60-годишна практика имах желание да притежавам по-голяма колекция от барбуси (с размери до 6-7 см), но мечтата ми остана неосъществена поради липса на внос.

При размножаване на барбуси е добре от общото ято да извлечем най-здравите и ярко оцветени и тия, които хвърлят хайвер в общия аквариум.

Подходяща е вана с дъно от 600-700см2 и 20см височина, с решетка, стъклени топчета, или много растения за предпазване на хайвера от изяждане.

Преди пускането двата пола производители се разделят за около 10 дни. През това време узряват половите продукти и рибите добиват стимул и желание за размножаване. За да стане мъжкият активен долната коремна част до аналната перка на женската трябва да е закръглена и аналното отверстие разширено.

Нежелателно е отделянето за повече от 2-3 седмици, защото хайверът презрява, запушват се гениталните канали, образува се воднянка и кисти, рибите губят способността за размножаване.
Същото се получава ако женската не е изхвърлила целия си хайвер - тогава се прилага отстраняването му чрез изстискване (изцеждане).

Водата при размножаването трябва да бъде с твърдост от 3-6° dН, престояла 3-4 дена или дъждовна (снежна). За София става витошка или водопроводна преварена вода, рН - близка до неутралната, на дъното късче дребно-листо водно растение.

Женската поставяме сутрин, за да свикне с обстановката, а мъжкият вечер. Веднага включваме нагревател за повишаване на температурата до 27-28° С и я поддържаме десет дни след излюпването, след 10-тия  постепенно я снижаваме до 24-25° С.

За увеличаване броя на излюпения хайвер поставяме една щипка сол.

След активно преследване мъжкият се притиска към женската, прегъва опашната перка през тръбната част на женската зад тръбната и перка, при което женската отделя от 5-30 зърна. Мъжкият незабавно ги поръсва и опложда. Този процес се повтаря с паузи, многократно до окончателно изпразване на женската (идеалния случай). По мое наблюдение това трае 6-8 часа.

Производителите се отделят във вода от същата вана и се оставят до получаване температурата на общия аквариум.

За предпазване на хайвера от бактерии и плесени поставяме слаб разтвор от трипафлавин, фунги стоп, метиленово синьо и други.

Нивото на ваничката с хайвера снижаваме до 7-8 сантиметра и част от водата подменяме с такава със същите параметри.
Решетката изваждаме и изтръскваме след 8 часа.
Личинките се излюпват след 24-36 часа.
Те са малки, прозрачни и висят по стъклата, растенията или на дъното.

Първите три дена не бива да ги безпокоим.

На третия ден добиват хоризонтално положение и търсят храна, която незабавно трябва да им подадем, с големина според размера на личинките:
за по-дребните: Инфузория, ротатория, яйчен жълтък, микромин.
на по-едрите се дава направо Артемия, Наупилос от циклопси и др.

След 10-15 дена увеличаваме по размер и количество храната.

Това са общи указания за отглеждане и размножаване на барбусите.

Днес са много търсени мутантните форми, особено тези на Б.Тетразона: калифорнийския и златната албиносна форма.

Под  действието на редица комплексни фактори, както физически така и химически (мутагенови) при много от барбусите и в частност Б.Тетразона възникват изменения както по окраска така и по формата на тялото (главно плавниците).

При третиране на полово зрели риби или на хайверните зърна с ултравиолетови или рентгенови лъчи, рязък скок в температурата с ±5°С, изменение на газовия режим на водата (озон,кислороден удар) в течение на 5-6 минути на хайвера или 45-60 минути на рибите, рязък скок на рН с 1-2 единици, рязка промяна на твърдостта на водата с 2-3 градуса и някой химикали – нитрити растителни отрови (колхипин от семената на есенния минзухар) могат да възникнат мутации – структурни промени в клетъчните наследствени вещества, водещи до промени в свойствата и вида организма.
В случая, се променят зародишните (генеративните) клетки. Тези промени са наследствени – по пътя на селекцията те могат да се закрепят и предават на следващите поколения.

При мен през 1968г от едно люпило Пристела ридлей, случайно получих три броя напълно черни Пристели мутанти. Някой от акваристите са ги виждали при мен но те изостанаха значително от ръста и накрая умряха.

За увеличаване броя на мутанти в люпилото (в краен случай) може да се приложи близко родствено кръстосване (инбридинг), кръвосмешение между брат и сестра между родители и потомството им. Може да кръстосваме и мутанти от различни източници. Тогава количеството на мутантите могат да достигнат до 75%, а останалите 25% са непълни мутанти.

От моя личен опит установих че и при трите горепосочени случаи, подобно продължително размножаване не води до добри резултати. Следващите поколения са нежизнеспособни, уязвими към лесно заболяване, забавят развитието си, губят способност за размножаване, появяват им се черни подутини, дегенерират (закърняват).
За това аз практикувам след 2-3 кръстоски с чисти мутанти еднократно кръстосване - със стандартна форма с чиста кръв (от чужда кръв) .
При това смесвам:
•   мъжки мутант с женска стандартна
•   чист мутант женска с мъжки стандартен.

От тяхното поколение продължавам пак мутант с мутант. Така получавам здраво поколение.

При кръстосване на мутант с нормална-стандартна форма се получава до 25% чисти мутанти, до 25% непълни мутанти и около една трета стандартни.
   
Както споменах в началото от Барбусите могат да се получат и хибриди.
През 1988 г. получих хибрид от:
•   Б.Конхорниус и Б.Нигрофасиатус
•   Б.Одесос и Б.Нигрофасиатус
•   Б.Конхорниус и Б.Одесос
•   Б.Семифасилиатус и Б.Шуберти.

От тях получих поколения само от последните.

Тези хибриди ги поставих във аквариума си на постоянната изложба на дружеството "Акваристика" и ги представих на желаещите да опитат размножаването им.

В една статия е невъзможно да се напише за всички тънкости, особенно при развъждането на барбусите, но смятам че основното го казах. Искам да допълня че не се занимавам само с барбуси. Развъждам и харациди, сомове, лабиринтови, цихлиди и живородки.

Ако имах възможност бих напълнил апартамента си с аквариуми с разнообразни родове риби. Аз обичам всички риби, за мен няма грозна и безинтересна риба.

                                                     * * *
Добавено на 20 Септември 2007
http://www.aquariumbg.com/
-потребител : Живко   


Eeee! Супер!
Статия за голямата ми любов!

От опит знам, че при приготвянето на водата за мръстящите риби, може да се ползва вода, омекотена чрез замръзяване. 50/50 с нормална за барбусите твърдост. Добре е 24 часа преди пускането на рибите водата да се аерира много силно. Автора на статията е споменал, че барбусите обичат богата на кислород вода.
Подхранването на младите риби с цикопс и други ракообразни се отразява много добре. Рибите порасват елегантни и с много добро оцветяване.
Аквариумите, в които ще отглеждаме тези риби, е добре да са обилно залесени, но да има простор за плуване.
Не трябва да се забравя, че рибите са пасажни и не е желателно да се отглеждат по-малко от 5-6 броя. Най-добре във видов аквариум.
Температурният режим е необходим, особено за видовете колхониус и шуберти, а и някои други. Просто рибите са с мързелив стомашен тракт и не усвояват добре храната особено, ако е неподходяща за тях.
Не знам кога е писана статията и къде, но преди 2 години имаше олиголепсис в БГ.
Феновете на барбусите трябва да знаят, че рибите обичат водният ток в аквариума да е по-силен. По-силното течение на водата спомага растежа и правилното оформяне на тялото на рибите.
Някои барбуси вредят на по-нежните растения. Такива са колхониус, филаментозус и отчасти тетразона. С пентазона и еверети нямам личен опит. Одесос е доста по-кротък в това отношение, но макар и рядко посяга.
Тетразоната са оперирани от чувство за такт и всичко живо в аквариума е обект на досадното им любопитство. Така рибите с по-нежни перки могат да пострадат.
Титея и олеголепсис са потайните душици в аквариума. Винаги в храсталака, вечно в някакви дребни ежби помежду си.
Някои видове са полезни и се ползват успешно в борбата с нежелани водорасли. Заради силно изразеният им апетит към растителна храна (все пак барбусите са си мренки) много полезни са колхониусите, а в по-малка степен титея и олиголепсис. Филаментозус е доста голям за да се занимава с водорасли, но...  Всички барбуси биха похапнали водорасли, но на останалите им се случва доста по рядко.

Може и да съм пропуснал нещо.
Това се сещам сега.


                                                           * * *

[NO CARRIER]

Тук се пляска. 

[Longanlon]

Модератора на раздела да я редактира и аз ще я включа в каталога.

[NO CARRIER]

Нещо всички ги тресе есенен мързел.
Мечките започват да се тъпчат и да трупат тлъстини за зимен сън.

[Живко]

Eeee!
Супер!
Статия за голямата ми любов!

Мога да вметна нещо и автора или модератора да прецени дали да ги приложи.
От опит знам, че при приготвянето на водата за мръстящите риби, може да се ползва вода, омекотена чрез замръзяване. 50/50 с нормална за барбусите твърдост. Добре е 24 часа преди пускането на рибите водата да се аерира много силно. Автора на статията е споменал, че барбусите обичат богата на кислород вода.
Подхранването на младите риби с цикопс и други ракообразни се отразява много добре. Рибите порасват елегантни и с много добро оцветяване.

Аквариумите, в които ще отглеждаме тези риби, е добре да са обилно залесени, но да има простор за плуване.
Не трябва да се забравя, че рибите са пасажни и не е желателно да се отглеждат по-малко от 5-6 броя. Най-добре във видов аквариум.
Температурният режим е необходим, особено за видовете колхониус и шуберти, а и някои други. Просто рибите са с мързелив стомашен тракт и не усвояват добре храната особено, ако е неподходяща за тях.
Не знам кога е писана статията и къде, но преди 2 години имаше олиголепсис в БГ.
Феновете на барбусите трябва да знаят, че рибите обичат водният ток в аквариума да е по-силен. По-силното течение на водата спомага растежа и правилното оформяне на тялото на рибите.
Някои барбуси вредят на по-нежните растения.
Такива са колхониус, филаментозус и отчасти тетразона. С пентазона и еверети нямам личен опит. Одесос е доста по-кротък в това отношение, но макар и рядко посяга.
Тетразоната са оперирани от чувство за такт и всичко живо в аквариума е обект на досадното им любопитство. Така рибите с понежни перки могат да пострадат.
Титея и олеголепсис са потайните душици в аквариума. Винаги в храсталака, вечно в някакви дребни ежби помежду си.
Някои видове са полезни и се ползват успешно в борбата с нежелани водорасли. Заради силно изразеният им апетит към растителна храна (все пак барбусите са си мренки) много полезни са колхониусите, а в по-малка степен титея и олиголепсис. Филаментозус е доста голям за да се занимава с водорасли, но...  Всички барбуси биха похапнали водорасли, но на останалите им се случва доста по рядко.


Може и да съм пропуснал нещо.
Това се сещам сега.

[kamos]

Свалям шапка за тази статия. 

[bobynfs]

Опаааа нещо за едни от любимите ми рибки    besom   

[Barbus]

Евала колега Besom   

[indjov_77]

Искам да кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ за тази статия.