• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
28.03.2024 16:23

Промяна новините на форума:

Ако все още не сте се запознали с правилата на форума, моля, направете го!


  • Killiman Ltd
  • Професионална поддръжка на аквариуми

Чешмяна вода в рифов аквариум. ДА или НЕ?

Започната от Aquadream, 13.07.2011 20:19

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Aquadream

Чешмяната вода в рифовия аквариум. ДА или НЕ.

Вероятно мнозина ще кажат да, защо пък не. Ми той моя "рифов" аквариум СЪЩЕСТВУВА от 2, 3....5 години и прочее.
Такова становище е сигурен признак на невежество. ЗАЩО?
Защото чешмяната вода не трябва да се ползва в рифов аквариум по следните причини;

ХЛОРАМИН!  Много хора объркват хлорамина с хлор. Хлорът Cl2 е необходима съставка за правилното подреждане на химическия баланс във всяка подводна или сухоземна екосистема.
На подробностите относно необходимостта от хлор в природата няма да се спирам тъй като настоящата статия не се отнася до полезното действие на необходими компоненти а се отнася до вредното действие на неприемливи за употреба в аквариуми компоненти.

ХЛОРАМИНЪТ  се образува чрез реакцията на разтворен хлор под формата на газ (формирайки хипохлорна киселина HOCl) и амоняк в питейната (чешмяна) вода.
Понятието ХЛОРАМИН се свързва в същност с три производни съединения;
МОНОХЛОРАМИН - NH2Cl.
NH3 (амоняк) + HOCl (хипохлорна киселина) > NH2Cl (монохлорамин) + H2O (вода)
ДИХЛОРАМИН - NHCl2.
NH2Cl (монохлорамин) + HOCl (хипохлорна киселина) > NHCl2 (дихлорамин) + H2O
ТРИХЛОРАМИН - NCl3
NHCl2 (дихлорамин) + HOCl (хипохлорна киселина) > NCl3 (трихлорамин) + H2O

Доминиращата форма на хлорамин в питейната вода е монохлорамин, но в зависимост от концентрацията на хлор и амоняк по време на реакцията а също и PH нивото може да се наблюдава присъствие на една, две или трите форми на хлорамин.

ТОКСИЧНОСТ НА ХЛОРАМИНА.

По-голямата част от събраната информация относно токсичността на хлорамина е базирана на опити със сладководни аквариуми. Има обаче значитален списък на соленоводни обитатели към, които е доказано, че хлорамина силно отровен. Съществува значително усложнение от факта, че в соленоводна система хлора и хлорамина реагират с редица други вещества и съединения, образувайки други съединения на хлорамина. Когато става дума за хлор тия съединения е прието да се наричат Производни на Хлор окислители (СРО clorine-produced oxidants). В солена вода например монохлорамина реагира със съединения Бром (бромини) като образува само в продължение на часове Бромхлорамин. Като резултат често е много трудно да се определи кое точно съединение на хлорамина е причина за отравяния.
Механизма на токсичност не е точно установен относно някои ракообразни, но относно много видове коралови риби е абсолютно ясен. Хлорамина минава почти свободно през хрилете на рибите от където минава в тяхното кръвообращение.Там реагира с хемоглобина в кръвта формирайки Мет-хемоглобин. Резултата от тази реакция е значително понижаване на снабдяването с кослород към цялото тяло на рибите, защото Мет-хемоглобина няма способността да разнася кислород чрез кръвообращението. Причината за това е че в Мет-хемоглобина желязото се намира в състояние Fe3 a не Fe2 , което е нормалното му състояние в хемоглобина.
ВАЖНОТО в случая е че акваристите трябва да знаят точно колко низки трябва да са концентрацийте на съединенията на хлорамин, преди фатални признаци на отравяне да се появят в аквариума.
След редица тестове направени с морски животни и риби Канадската агенция за защита на околната среда установява така наречената "Стойност без-ефект по преценка" (Estimated No-Effect Value , ENEV) да е 0.002 ppm Cl (хлорамин) за морски екосистеми.
Колко хлорамин би бил приемлив като концентарция в такъв случай? Като се има предвид, че не се знае за всеки отделен морски вид каква е токсичната за него концентарция на хлорамин приемливата концентарция е тази над, която най-чувствителния към хлорамин вид в съответния аквариум се отравя или умира. Тоест знания за това кой е най-чувствителния към хлорамин вид във вашия рифов аквариум, ще определи приемливата максимална концентарция на хлорамин. Във всеки случай не се препоръчва концентарцията на хлорамин да надвишава 0.005 ppm Cl.

Ako има интерес към започнатата статия с удоволствие ще продължа описанието на други проблеми, свързани с употреба на чешмяна вода в рифов аквариум.


Други много важни елементи и техните концентрации за наблюдение в рифов аквариум.
Свободно желязо, Свободна мед, Калий, Калций, Магнезий, Силикати, Фосфати, Нитрати, Нитрити, Аминяк, Бром.
Соленост на водата, Електрическа проводимост, Тотално съдържание на соли, Концентарция на въглероден двуокис.


discus

Моля тук да се спазва добрият тон и цивилизованият спор с аргументи. Смятам че нещата са интересни и полезни за хора които мислят да се захванат с този тип акваристика. Какво се ползва и какво би трябвало да се ползва са две различни неща, всеки си преценява сам как да процедира. Не ме интересува кой е модератор кой е администратор кой е потребител и т.н. ако се излиза от темата и се нарушава добрият тон, аз лично ще оставя въпросният потребител в листата на четящите.

Aquadream

КАЛЦИЙ.

Клацият  е основен метален катион игреащ ключова роля не само в соленоводните екосистеми но и в сладководните също. Калцият е в основата на почти всички показателите на водата – твърдост, PH, електропроводимост, алкалност и т.н.
В соленоводните екосистеми Калцият има по-важна роля от който и да било друг катион.
Странно е като се има предвид, че солеността на морската вода е почти изцяло базирана на Натриев Хлорид NaCl или наречен още Готварска Сол.
Основната форма под която Калций съществува във всички соленоводни екосистеми по света е Калциев Карбонат – CaCO3. Калциевия Карбонат е в основата на параметъра алкалност на морската вода и е основният градивен елемент който почти всички корали използват за изграждане на техните скелети.
На процесите замесени в самото образуване кораловите скелети няма да се спирам тук, тъй като темата на настоящата статия е относно възможните проблеми които могат да възникнат при употребата на питейна вода в рифов аквариум а не растежа на коралите. Тук ще бъде достатъчно да се опише взаимодействието на Калций и Калциеви съединения със съставки на питейната вода.
Почти всички корали, които усвояват Калциев Карбонат за образуване на техните скелети го извличат директно от заобикалящата ги вода. В ограниченото простарнство на рифовия аквариум това често може да доведа до намаляване на концентарцията на Калций от където възниква проблем наречен декалцификация. Декалцификация означава спиране на растежа на коралите. Декалцификацията може да доведе до смърт на коралите ако проблема не е детектиран навреме и бързо отстранен. Съществуват редица методи за компенсиране на недостиг на калций в рифови аквариуми както и в сладководни, на които няма да се спирам тук.
Какво още може да предизвика декалцификация на коралите? ФОСФАТИ.
Повечето източници на питейна вода в днешно време са замърсени до някаква степен с органични отпадъци като най-често срещаните са Нитрати и Фосфати.
Концентарция на Фосфати в питейната вода от порядъка на 0.1 – 0.3 мг/Л са в рамките на стандартите за качество на питейната вода в повечето страни по света. Такава концентрация обаче е неприемлива за рифов аквариум като се има предвид че е повече от 20 пъти над концентарцията в плитките води на световния океан.
Препоръчваната концентарция на фосфати в рифов аквариум не бива да надвишава 0.03 мг/Л, която често е извън скалата на измерване на любителските тестове.Точния механизъм чрез който Фосфатите предизвикват декалцификация на коралите в природата все още не е установен.
Екип от учени провели тест в който добавяли фосфати с концентарция 0.19мг/Л в малка област на Големия Бариерен Риф в продължение 3 часа на ден. Това предизвикало само след някокло дни декалцификация на местните корали с 43%.
Фосфатите могат да попаднат в рифовия аквариум разбира се не само чрез питейна вода но и в следствие на замърсяване от органичен произход – храни, разлагане на биологична материя. Фосфатите могат също да доведат до появата на упорити низши водорасли.

При положение, че в тази част на статията става дума за Калций и Калциеви съединения
ще се наложи да се обърне внимание и на друга подробност свързана с употреба на питейна вода. Всяка питейна вода съдържа малко или много Калциев Карбонат, който е причина за така наречената Карбонатна твърдост на водата. Като се има предвид, че Калциевия карбонат, както вече споменах е основен градивен елемент на кораловите скелети, би трябвало да е от полза за рифовата система след като е добавен с питейната вода. Това е много често срещано заблуждение.
Когато водата за рифов аквариум се приготвя с прибавянето на рифови соли, се ползват соли и други компоненти в точни съотношения. Например Калция трябва да е в концентарция около 420ppm, алкалността на водата трябва да е в рамките на 7-11 dKH. Ако по-малко количество рифови соли се добавят към питейната вода, в която предварително има някакво количество Калциев Карбонат, за да се получи например правилната концентарция на Калций това със сигурност ще доведе до недостатъчна концентарция на други елементи. С други думи не може да се използва по-малко рифова сол защото питейната вода съдържа Калциев Карбонат от само себе си. Рифовите соли за аквариумни нужди са или синезирани или добити директно от океански води, но в единия и в другия случай са приведени в химически баланс колкото е възможно по-близък до този на рифовете в природата. Причината е че повечето рифови ракообразни, животни и риби не могат да се адаптират лесно, а много никак, към химически условия различни спрямо условията в техните рифови обиталища.
Ако към питейна вода се прибавят препоръчаните количества рифови соли, наличната Карбонатна Твърдост във водата може да доведе до повишена алкалност на получената морска вода. Това със сигурност ще доведе до сериозни затруднения с отглеждането на фотосинтетични корали. Тъй като фотосинтезата се основава на усвояването на Въглероден Двуокис, тя ще зависи пряко от алкалността в морска вода. По-висока алкалност на морската вода ще доведе до дефицит на Въглероден Двуокис за фотосинтетичните корали. От друга страна повишаване на концентарцията на Въглеродния Двуокис с цел компенсиране на алкалността, може да доведе до тотално разбалансиране на рифовата екосистема. А както вече споменах повечето рифови обитатели имат нужда от сравнително прецизен химически баланс в средата в която живеят.

Similar topics (5)

30540

Публикации: 2
Прегледи: 3520

56108

Публикации: 52
Прегледи: 32595

28094

Публикации: 23
Прегледи: 15227

50538

Публикации: 3
Прегледи: 2948

21433

Публикации: 3
Прегледи: 4292