Melanotaenia sexlineata "Tabubil" (Меланотениа секслинеата "Табубил") Munro,1964

[aquafenomen]

Melanotaenia sexlineata е много атрактивен вид. Имат зеленикаво тяло, пресечено от 5-8 тесни черни ленти. Средната лента е тъмна. С по-едро тяло са от Melanotaenia papuae или Melanotaenia maccullochi, а самците често показват оцветени в червено "устни". Самките са бледи, може да се каже безцветни.


Съществуват различни типове окраска на този вид атерини. През 2003 г. Хейко Блехер улавя от горната част на река Флай в непосредствена близост до пътя Куинга - Табубил екземпляри със синьо тяло с черни и оранжеви перки. През 2007 г. Марк Алън попада на екземпляри с иридисцентни тюркоазени и златни проблясъци на люспите. Melanotaenia sexlineata може да достигне размер от 8 см, но обикновено не надминава 7 см.


Този вид обитава сборната речна система на река Флай в близост до град Куинга. По-голяма част от екземплярите са уловени от потоци в непосредствена близост до пътя Куинга - Табубил. Пълната картина на тяхното разпространение все още не е напълно ясна. Обитават малки тесни богати на танин поточета. Показателите за pH и температура в хабитатите им са 6,1 - 7,4 и 25 °C.


Melantoaenia sexlineata е открита през 1937 г. от Стюърт Кембъл в горната част на водосборния басейн на река Флай, Папуа Нова Гвинея, но не са описани чак до 1964 г., когато австралийския ихтиолог Ян Мунро ги нарича Nematocentris sexlineatus, като по-късно ги сменя името на рода им на Меланотениа.
През 1964 г. Мунро идентифицира някои екземпляри от Порт Моресби, като подвид на Melanotaenia sexlineata. По-късно изследване на новосъбрани екземпляри установява, че този подвид всъщност е отделения през 1981 г. вид Melanotaenia papuae.
Джери Алън занася живи екземпляри до Австралия през 1982 г., където те незабавно са размножени и разпространени в аквариумното хоби. От тогава е имало още няколко събирания на диви екземпляри и в момента Melanotaenia sexlineata е сравнително свободно достъпна в аквариумното хоби.


Melanotaenia sexlineata е много атрактивен вид. Имат зеленикаво тяло, пресечено от 5-8 тесни черни ленти. Средната лента е тъмна. С по-едро тяло са от Melanotaenia papuae или Melanotaenia maccullochi, а самците често показват оцветени в червено "устни". Самките са бледи, може да се каже безцветни.


Съществуват различни типове окраска на този вид атерини. През 2003 г. Хейко Блехер улавя от горната част на река Флай в непосредствена близост до пътя Куинга - Табубил екземпляри със синьо тяло с черни и оранжеви перки. През 2007 г. Марк Алън попада на екземпляри с иридисцентни тюркоазени и златни проблясъци на люспите. Melanotaenia sexlineata може да достигне размер от 8 см, но обикновено не надминава 7 см.


Този вид обитава сборната речна система на река Флай в близост до град Куинга. По-голяма част от екземплярите са уловени от потоци в непосредствена близост до пътя Куинга - Табубил. Пълната картина на тяхното разпространение все още не е напълно ясна. Обитават малки тесни богати на танин поточета. Показателите за pH и температура в хабитатите им са 6,1 - 7,4 и 25 °C.


Melantoaenia sexlineata е открита през 1937 г. от Стюърт Кембъл в горната част на водосборния басейн на река Флай, Папуа Нова Гвинея, но не са описани чак до 1964 г., когато австралийския ихтиолог Ян Мунро ги нарича Nematocentris sexlineatus, като по-късно ги сменя името на рода им на Меланотениа.
През 1964 г. Мунро идентифицира някои екземпляри от Порт Моресби, като подвид на Melanotaenia sexlineata. По-късно изследване на новосъбрани екземпляри установява, че този подвид всъщност е отделения през 1981 г. вид Melanotaenia papuae.
Джери Алън занася живи екземпляри до Австралия през 1982 г., където те незабавно са размножени и разпространени в аквариумното хоби. От тогава е имало още няколко събирания на диви екземпляри и в момента Melanotaenia sexlineata е сравнително свободно достъпна в аквариумното хоби.