• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
29.03.2024 00:16

Промяна новините на форума:

Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.


  • Професионална поддръжка на аквариуми
  • Killiman Ltd

Кой ще ми докаже, че рекламираните порести биомедии във филтъра не са вредни?

Започната от iuli, 13.08.2015 09:17

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

torsade

Охлювът не ни е враг!

iuli

Взех си един комбиниран тестер на тетра - 6 в 1. Показа нитрат над 100 мг на литър. Преди това смених медията с едропореста гъба.
Явно проблемът ми конкретно е това че съм нямал представа, колко нитрат имам. Обаче възниква и един проблем с въпросния тестер. Защото показва пеха почти една единица по-малко от пеха метъра ми. А пеха метърът ми е калибриран и показва пеха на сода - 8,5, на бира - 4,6 - т.е. с една десета повече отколкото трябва да бъдат. Същото е и с двата калибровачни разтвора, дето са с пеха метъра. Не мога да вярвам следователно на тестера на тетра. Но приемам, че общо взето нитратът ми е много.

Понеже гледам в тая тема сте говорили и за точността на тестерите на пеха
http://aquariumbg.com/forum/himiya/komentari-otnosno-ph-na-vodata/?all

Ако ми позволите въпреки, че е заключена да вметна един цитат и по нея:
"Стигнали сме до извода, че яйца (от дискуси), преместени от ... пеха 6,3 на 7,0 не води до проблеми. Експереиментирали сме при 75% загуба на яйца, когато те преминават от ниво на пеха 7,0 на ниво на пеха 6,3."
Джак Уотли, Тайните на развъждането на дискус, списание Тропически рай, брой 2/3, 1999г.

Чел съм и на други места, че по-големият проблем за акварума е когато имаме рязко падане на пеха, отколкото когато имаме рязко качване на пеха.

По въпросната тема asito е напълно прав. Слушайте го него какво казва, и няма да сбъркате.

bunzip2

комбинираните тестове, като ти изпишат добър ден, гледай къде е слънцето.
Няма смисъл да си вадиш никакви изводи от тях. Толкова грешно може да ти покажат...че не да се отклоняват драстично, ами изобщо да няма нищо общо с действителността.
Ако искаш да си разбереш нитрата, вземи си тест за нитрати.

iuli

Изненадан съм че Тетра имат тестове, дето за нищо не стават. Същевременно имам и други въпросителни. Този комбиниран тест е от няколко хартиени парченца, с различни реактиви - защо всеки един от тия реактиви да е по-различен от тестерите, дето се купуват поотделно? Освен това, аз съм ползвал пеха тестер на Сера и постоянно ми даваше пеха на чешмяната вода в Берковица около 7. Сега след като преди година си купих пеха метър, който съм си играл да го калибровам с разни неща и му имам вяра, става ясно, че тестерът на сера, който си е отделен също дава около 0,5 единици по-ниско пеха.

Да се върна обаче на комбинирания тестер. Всъщност той показа даже към 250 милиграма на литър. Колкото и да не е верен, сигурно не е напълно скаран с истината. Същевременно показа и няколко милиграма нитрит. А нитритът, доколкто знам е силно токсичен в дози от един милиграм. При мене обаче рибата си е добре - прецакват ми се растенията. Премерих амоняка с отделен тестер, който си кпупих - някаква италианска фирма започваща с про (не ми е под ръка в момента, да я видя как беше) - нула милиграма амоняк. След като направих петдесет процентна смяна и сложих нитратна смола (но не във филтъра, а в аквариума, та да не се промени рязко химията, на следващия ден имах нула милиграма нитрит, а след три дена, нитратът пак отива към 250 милиграма. Да речем, че е над сто със сигурност.

Ако е вярно, че е имало толкова много нитрит (озадачен съм наистина, как са оцелели рибите - поне някои да бяха умрели или нещо такова, а те скачат на храната, щом им я пусна и се бият помежду си), може би е прав Сандер, като казва, че при голямото количество нитрат, в организма на животните той се превръща в нитрит.

Всъщност с въпросния комбиниран тестер премерих параметрите и на чешмяната вода и концентриран екстракт от торф на JBL - нула милиграма нитрат и нула милиграма нитрит.

Деян

Цитат на: iuli - 25.08.2015 07:35
Последното изречение представлява нонсенс. Т.е. пълна глупост. Повърхността на една медия, колкото е по-малка, толкова с по-голяма скорост се мие от водата. Т.е. на единица повърхност се доставя повече кислород и бактериите имат по-добри условия за развитие. От което следва, че при по-малката повърхност, ще имаме по-бърз растеж на бакрериалния налеп. Но на изхода на канистера, ще имаме и повече неизползван кислород, защото малката повърхност означава, малко бактерии, които са свършили и малка аеробна работа. Върху една и съща площ от медия, както пластмасова, така и керамична или стъклена, при пластмасите скоростта на растежа е по-бърз. Бързината на растежа не зависи от самия материал, защото той е биологично неутрален, т.е. не отделя вредни вещества и не се разлага.
За мене (а предполагам и за тебе) е факт, че по пластмасовите маркучи, скоростта на растеж на бактериите е най-бърз. При порестите медии, първоначално ще имаме по-бърз общ растеж, защото има по-голяма повърхност. Но след две три седмици, или месец или два (не мога да кажа колко точно ще бъде защото това зависи и от други фактори - температура, количество риба, отоношение на мощността и обема на филтъра спрямо органиката), порите се запушват и повърхността на порестата частица е равен колкото на едно непоресто търкуло със същия диаметър. Т.е. много по-малка от тая на пластмасовите медии.

Колега, може ли да направя една вметка относно материалите.  :-)

Скоростта на обтичане не зависи само от повърхността на медията, а от мноого още неща - дифузионен коефициент, повърхностно напрежение на материала, скорост на масопренос на частици към вътрешността на пората, диаметър на пората, дълбочина на пората.  :-)

Пластмасите определено отделят. Не са случайно всички директиви и пренасочване от пластмасови бутилки и контейнери. Пластмасата е в пъти по-отделяща от читава керамика, а да не говорим изобщо за стъкло. Стъклото на практика не отделя нищо. Не ми искам да си пренасям работата вкъщи, затова не съм седнал да си играя с 5-6 различни медии за филтрите, иначе ако искаш нещо оптимално откъм крайни параметри (след разработка) една касета със натрошено стъкло (4-7мм) вероятно ще свърши идеална работа.

Универсалните тестове не ги уважавам. За обща насока става, но не и за някаква прецизност.

Признавам, не прочетох цялата тема защото съм обедна почивка, но според мен наливаш прекалено много химия в аквариума. Рибите са ти ок, жизнени и гладни, какво повече е нужно.  :-) *DRINK*

iuli

Цитат на: Деян - 15.09.2015 14:59

Скоростта на обтичане не зависи само от повърхността на медията, а от мноого още неща - дифузионен коефициент, повърхностно напрежение на материала, скорост на масопренос на частици към вътрешността на пората, диаметър на пората, дълбочина на пората.  :-)

Пластмасите определено отделят.

Значи, вкара много явления от физиката, а не съм сигурен, че не съм ги забравил, какво означават. Дано да съм ги схванал правилно.

Дифузионният коефициент, не касае ли само дифузията? Значи порите в порестите материали имат вход, но нямат изход, те са нещо като залив. Докато дупките на пластмасите, имат вход, през където водата влиза и изход, през където излиза. Те са нещо като поточета или по точно, може да бъдат оприличени на делтата на една река, с много разклонения. Върху стената на всяка пора или проход скоро се образува налеп. Водата мие тоя налеп, и тая материя, е една и съща, както за порите в порите, така и в проходите. Т.е. след образуване на напепа, няма значение какъв е материала за скоростта на обтичане. Но пората, както и сам казваш има диаметър и дълбочина. Диаметърът й е по-малък от тоя на едропорестата гъба примерно, а пък дълбочината и вероятно е по-голяма. Освен това тя има вход, но няма изход и водата се обменя в нея бавно. На всичко отгоре, поради малкия диаметър, тя се запушва. Ако имаме проход с такъв малък диаметър, той пак ще се запуши. Примерно можем да нарежем обикновен гъбен филтър на парчета и да го сложим в канистера. Понеже проходите са малки, през тях хем ще прониква вода, хем ще имат голяма повърхност, но скоро ще се запушат. Ако тая гъба не е в канистера а си е на въздушнат помпа, там налягането на квадратен см. е слабо, щото общото сечение е много голямо, а дебитът на водния ток е малък. На въздушния филтър, порите на гъбата трудно се запушват поради тая причина, а голямото количество евентуални частици, се натрупва рехаво и фактически увеличава обема на филтриращия материал.

Та значи имаме и дифузия. В проходите чрез дифузия се пренасят вещества само от повърхността на налепа, към вътрешността му, което е не повече от два милиметра. Но в порите, след като се запушат, дифузията трябва да пренесе веществата на пет шест милиметра.

И се получава това, което казах - че ако имаме прекалено голяма повърхност, тя е свързана с прекаленото намаляване на проходите, които се задръстват, накрая остава само външната повърхност на порестото зърно, и то се мие с по-голяма скорост, защото е с по-малка повърхност. Дори е с по-малка от тая на пластмасите.

Практически влиянието на различните форми, а не на веществото от което е направен филтриращия материал, може да се установи, по общия дебит на филтъра. Ако мрежестите пластмаси забавят тока, значи го забавят. Но дългосрочно повърхността им която се мие ще е по-голяма.

Това дето каза че пластмасите отделят, сигурно е вярно. Казвам "сигурно", защото не съм сигурен, че има практическо значение. Факт е че по маркучите се образува най-голям налеп. Моите са пластмасови, слагал съм и сликонови, и не съм забелязал да има разлика. Целият канистер също е от пластмаса. Фирмите дето произвеждат качествени пластмасови медии, казват, че техните пластмаси отделят само в началото и за това се слага въглена. Но дори и останалите пластмаси не вярвам да отделят съществено, защото те ще се разложат напълно, чак след няколко стотин години. Пластмасите са удобни - те са леки, не се чупят, лесно се почистват.

Деян

На практика да, пластмасите отделят доста бавно. Наистина може да говорим за измерения от сорта на десетки и стотици години, единствено упоменах че не са изобщо инертни.  :-)

Относно дифузията. Движещата сила на дифузията е концентрационен градиент, тоест разликата в концентрацията на пренасяния компонент, в случая - кислород. Водата ни се явява вектор-носител и докато пората не се запуши, както ти много добре си упоменал  *DRINK*, дифузия,  а следователно и пренос има без значение дали има изход пората.  :-)
В края на крайщата има логика в това което казваш за оптималния краен асортимент на медии, особено ако човек не иска веднъж в месеца да чисти из основи пълнежа на филтъра.

evgeni200

Цитат на: Деян - 16.09.2015 12:21
Водата ни се явява вектор-носител и докато пората не се запуши, както ти много добре си упоменал  *DRINK*, дифузия,  а следователно и пренос има без значение дали има изход пората.  :-)


Запушва се пората с бактерий, спира дифузията, спира преноса на кислород,амоняк,нитрат на всичко, но тогава тези бактерии не умират ли и разлагайки се да отпушат тази пора ?!

Вариант невъзможен умишлено и организирано се подреждат плътно една до друга имайки достъп до хранителни вещества(нещо като еднослойна бактериална ципа) запушвайки всеки вход.

iuli

Цитат на: evgeni200 - 20.03.2016 01:02
Запушва се пората с бактерий, спира дифузията, спира преноса на кислород,амоняк,нитрат на всичко, но тогава тези бактерии не умират ли и разлагайки се да отпушат тази пора ?!

Вариант невъзможен умишлено и организирано се подреждат плътно една до друга имайки достъп до хранителни вещества(нещо като еднослойна бактериална ципа) запушвайки всеки вход.

Значи наистина влизаме в сложна схема и ни трябва специализация, като научни кадри с микроскопи. Но! Според това, което се лансира като обичайна гледна точка, аеробните бактерии, които са изградили органичната субстанция, налепът в пората, измират и на тяхно място се настаняват анаеробни бактерии. И тая пора не се отпушва. В условията на филтърните материали, вероятно си забелязал, че филтърът никога не се почиства самичък, а се задръства все повече и в един момент се налага да се чисти.
А вероятно си наблюдавал и друго нещо - в условията на аквариума, където има малка цепнатинка (примерно ако силиконът не е хванал между стъклата някъде), се образуват водорасли, след това пионерните водорасли не остават, на тяхно място се заселват други. Но тая цепнатина никога не се самопочиства и винаги е трън за окото и естетиката. Вътре в нея обаче вероятно средата е кисела.

evgeni200

iuli, стига как в среда с голямо течение наситена с кислород - анаеробни процеси!
Нали затова се слага  биофилтрация да окисли амоняка до нитрат и не само....... *DRINK*




iuli

Цитат на: evgeni200 - 20.03.2016 13:21
iuli, стига как в среда с голямо течение наситена с кислород - анаеробни процеси!


Ама това течение, не е вътре в пората, която е вече задръстена.

evgeni200

Написах ти го в другата тема  :-)
Защо когато слоя аеробни бактери стане достатъчно дебел се развиват но под него анаеробни ?
Защо анаеробните бактерии почистват керамиката ?

Отговаряш си на двата въпроса и сме ОК.

Канистъра е смален промишлен биофилтър, но с по голямо течение което пък е плюс

Публикациите са слети: 20.03.2016 16:45

Цитат на: iuli - 20.03.2016 16:37
Ама това течение, не е вътре в пората, която е вече задръстена.

Не е задръстена има живот там които трябва да оцелява  (wasntme)

iuli

Цитат на: evgeni200 - 20.03.2016 16:42
Написах ти го в другата тема  :-)
Защо когато слоя аеробни бактери стане достатъчно дебел се развиват но под него анаеробни ?
Защо анаеробните бактерии почистват керамиката ?

Отговаряш си на двата въпроса и сме ОК.

Не съм аз тоя дето си го е измислил това, дето го казах. Мартин Сандер го е написал в книгата си Техническое оснащение аквариума. Има картинка на пората, дадени са зоните на бактериалния налеп в пората - най-отгоре е аеробната зона, средната е частично аеробна, а най-отдолу е анаеробната.

А впоследстивие и тука под тая тема, ми обърнаха внимание, че фирмите производителки на порести медии, като Сера са указали, че тия порести пълнежи имат и анаеробни денитрифициращи бактерии.


evgeni200

Съгласен напълно, но анаеробните трудно се захващат и течението ги отмива заедно с горния слой аеробни бактерии.
Това нещо най-вероятно всеки го е виждал от време на време излизащо от изходната тръба на канистъра.

Мартин Сандер да си рекламира формования полипропилен на нейните потребители.......................:)

iuli

Цитат на: evgeni200 - 20.03.2016 17:05
Съгласен напълно, но анаеробните трудно се захващат и течението ги отмива заедно с горния слой аеробни бактерии.
Това нещо най-вероятно всеки го е виждал от време на време излизащо от изходната тръба на канистъра.


1. Това което излиза от канистера е налеп от изходящия маркуч, където течението е силно и го отнася. Но тоя налеп е подложен на два процеса - единият е растежа на масата му, а другият е отнасянето му от течението. Балансът на тая динамика води до задръстване на маркучите и ръчното им почистване. А щом в маркучите, където течението е силно и отнася налепа крайния резултат е задръстване, защо смяташ, че в порите, които предлагат по-голяма повърхност за закачане и не са подложени на такова силно течение, ще имаш достатъчно самопочистване?

2. На тебе все пак, как ти хрумна, че долният налеп от анаеробни бактерии няма способности да се захваща?

3. Даже и да приемем, че анаеробните бактерии нямат способност да се захващат, пората има вид на нещо като пчелна килийка. Ако приемем, че медът в килийката е незахващаща се маса от анаеробни бактерии, капачето на килийката е от захващащи се аеробни. И е достатъчно здраво, на завет в пората, където течението е слабо.

Similar topics (5)

27368

Публикации: 8
Прегледи: 4002

11728

Публикации: 5
Прегледи: 3332

10836

Публикации: 3
Прегледи: 3135

4184

Публикации: 14
Прегледи: 9161

53095

Публикации: 2
Прегледи: 2006