• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
19.03.2024 04:46

Промяна новините на форума:

Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.


  • Професионална поддръжка на аквариуми
  • Killiman Ltd

Добър вечер

Започната от изгубеният рай, 12.09.2014 18:20

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

изгубеният рай

У ДОМА

... И пак онази стряха, вита, ясна...
И пак над нея оня заник тих...
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец...
... Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!
Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал... най-подире
ми отмъстил за всичко мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.

                  Дамян Дамянов

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.struma.bg%2Fmedia%2Fnews%2F22529%2F36765-632x358.jpg&hash=f92ed6fb4ec558982872047927058cfae9c4452c
END!!!

изгубеният рай

27.10.2014 18:00 #1 Last Edit: 28.10.2014 19:54 by изгубеният рай
Защо е нужно да ме унижиш,
за да повдигнеш свойто самочувствие?
Нали и ти си като мене жив
и уязвим? И аз не съм Исуска.

Знам как човек докарва се до плач.
Но чуждите сълзи са жалка жетва.
В мига, във който стана твой палач,
аз ще призная, че съм твоя жертва.

                                          Н.Захариева

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fivanbdimitrov.files.wordpress.com%2F2014%2F02%2Fd0b4d0b2d183d0bbd0b8d187d0b8d0b5.jpg&hash=c3f0718d3758d01fa1ac3bc99d25a1034bed512a

Публикациите са слети: 28.10.2014г 19:07ч

         Парадокс

Вървях през луда радост и лют гняв,
през жежка обич и мъртвешка хладност.
Задържаха ме със прегръдки прав
и от шамари не можах да падна.
Приспивно ме люля в зъл скут мълва,
ръка любовна смля ме като лапа.
И от милувни нокти прокървял,
и от целувки юдини изхапан,
вървя днес, оживял от смърт. Коя
по ред е, ги обърках. Нямат чет те.
От "пляс" и "мляс" съм спрял да се боя.
По раните другарите броя,
по белези от устни - враговете.

                                      Д.Дамянов

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2F25.media.tumblr.com%2Fde0900c481c638a8e50cb058155ff756%2Ftumblr_mov122PsFT1rld7keo1_500.jpg&hash=3a57ff461fd3989b9bfe6d95b4537e97e5779f0a

Публикациите са слети: 28.10.2014 19:54

         Парадокс

Вървях през луда радост и лют гняв,
през жежка обич и мъртвешка хладност.
Задържаха ме със прегръдки прав
и от шамари не можах да падна.
Приспивно ме люля в зъл скут мълва,
ръка любовна смля ме като лапа.
И от милувни нокти прокървял,
и от целувки юдини изхапан,
вървя днес, оживял от смърт. Коя
по ред е, ги обърках. Нямат чет те.
От "пляс" и "мляс" съм спрял да се боя.
По раните другарите броя,
по белези от устни - враговете.

                                      Д.Дамянов

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2F25.media.tumblr.com%2Fde0900c481c638a8e50cb058155ff756%2Ftumblr_mov122PsFT1rld7keo1_500.jpg&hash=3a57ff461fd3989b9bfe6d95b4537e97e5779f0a.
END!!!

изгубеният рай

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.viewsofia.com%2Fupload%2Ffck_editor%2FImage%2F0000%2Fparis.jpg&hash=6d5c1ded00ba064c8025bb546fa671d12d60087b

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
END!!!

изгубеният рай

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

                                    Д.Дамянов
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fm.sibir.bg%2Fuploads_bg%2Fimg%2F0008558%2Fimg_8558_754321_l.jpg&hash=7b853dbf40dd203ec26292ad05a5a6ccf36e920e
END!!!

niky

 *BRAVO*
Още го помня как стоеше самичък в количката, но не се предаваше!

изгубеният рай

Обичам ти тъжните песни, Народе!

Запей ми пак тихо, на жал,

Как паднал прострелян в гората войвода

И как гурбетчия умрял;

Как онзи Стоян към бесилото слизал

С усмихната кротко уста,

Как Бойка му дала най-чистата риза,

Да бъде левент и в смъртта;

Как жадна жадняла жетварка в полето,

Как рана хайдушка кърви;

Как плакал дюлгерин и вдигал калето

Все от комитски глави...

Запей ми, Народе, пак с тихата милост,

Която в гласа ти звучи!

Запей ми, запей ми със тъжната сила

На своите сухи очи!

Не сухи! Ти плачеш, когато ги пееш.

От песните хваща те жал.

А нявга от песен по-страшно живееш,

Но малко сълзи си пролял.

Мигар животът ти беше тъй лесен?

Животът така те смрази,

Че само когато го чуеш на песен,

Се сещаш, че имаш сълзи!

Когато във песен скръбта си излееш,

Олеква събраната жал!

Народе, добре че умееш да пееш!

Как иначе би преживял?


Дамян Дамянов

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstelatasheva.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2009%2F10%2F20091024EastRhodope0135l800.jpg&hash=fe6acaa0a7075eac760ec57dd1416787be72beb7
END!!!

изгубеният рай

Има стара приказка красива:
Даже най-големият нещастник,
Става в миг щастлив, скръбта му гасне,
Облече ли риза на щастливец.
Значи тъй? И тръгнах. И го срещнах.
Весел, млад, мотиката размахал,
Пеещ, но — без риза, сиромахът.
Просто тъй — разхвърлян, че горещо.
Дворът си копаеше. Зелена
Кърпичка постла и хляб извади:
— Поседни, хапни, ако си гладен!
Тя, бахчата, ражда. И за мене.
За децата. И за сите живи...
На човека колко ли му трябва...

... Ах, коя ли риза да му грабна!...
приказката инак е красива

         Д.Дамянов

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fe-burgas.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2013%2F10%2F%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA.jpg&hash=bfffa8cd9fd6e237042deb961b1bccce38f21e2a
END!!!

изгубеният рай

Не се боя от истини, които
не са във моя полза.
На розите вземете им бодлите
и — няма да са рози.

Аз предпочитам в честните им тръни
сама да се притисна —
кръвта, която бликне от гръдта ми,
да видят, че е чиста.

Да ме напусне моят дух, свободно
крилете си разперил,
а не погребан жив в лъжа удобна,
досмъртно да трепери.

                     Н.Захариева
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fm.sibir.bg%2Fuploads_bg%2Fblog%2F0257487%2Fimg_257487_468338_b.jpg%3F&hash=517efc929bc6144fae3a09e5714f7ec929f26271
END!!!

изгубеният рай

15.04.2015 21:32 #8 Last Edit: 17.04.2015 19:49 by изгубеният рай
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi2.imageban.ru%2Fout%2F2011%2F06%2F30%2F303d1c5aac1860d24829d7cfff805915.jpg&hash=eb4ae0e26ff76666bd53beb1b5e3cc9da461dcee


Публикациите са слети: 16.04.2015г 22:10ч

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта – и първото страдание,
верността – и нейните лъжа,
ласките – и първата досада,
клетвите – и първата въжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи – с очите ми,
силата – със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика – при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш –
по-добре е да не спиш:
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш.

             Стефан Цанев

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fgeotechgroup.eu%2Ffiles%2Fp_products%2Fthumbs%2F620x250%2F1%2F1_f23e1cb6c476e8baa19d3223f557754a.jpg&hash=f801774342c00ce6ba43d80926b6dc1f4f577dd2

Публикациите са слети: 16.04.2015г 22:10ч




Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта – и първото страдание,
верността – и нейните лъжа,
ласките – и първата досада,
клетвите – и първата въжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи – с очите ми,
силата – със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика – при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш –
по-добре е да не спиш:
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш.

             Стефан Цанев

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fgeotechgroup.eu%2Ffiles%2Fp_products%2Fthumbs%2F620x250%2F1%2F1_f23e1cb6c476e8baa19d3223f557754a.jpg&hash=f801774342c00ce6ba43d80926b6dc1f4f577dd2
[/quote]

Публикациите са слети: 17.04.2015 19:49

До къде искаш, Господи да порасна?
Да обичам въпреки – успях!
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах!

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях!

Въпреки че скръб ме дави,
смея се и през сълзи!
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли?

Мадлен Алгафари

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fecologichno.yolasite.com%2Fresources%2Fimages%2520%287%29.jpg&hash=11f3075052c6c0edbd73656359afb0fdd4e019ef
END!!!

изгубеният рай

Улици към мен протягат
топли лампени ръце,
към прозореца ми бяга
лъч с неоново лице.

По листата като птици
плуват лунени петна.
Светли огнени езици
са звездите във нощта.

Вятърът вратата бутва
и повиква ме навън...
Снопче светлини се срутва
пред лицето ми със звън.

В улици хилядоцветни
впускам се като вълна;
хора и усмивки летни
грабват мойта тишина.

Улици под мене тичат,
тупка пулсът на нощта,
а по клепките се стича
радостта като сълза.

                    П.Доброволно
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg.photo-forum.net%2Fsite_pics%2F148%2Fbat_z_1071152229_nng.jpg&hash=f266960276278307dbd91584dcc707c21517ada2
END!!!

изгубеният рай

— Свободата, Санчо!... — Дон Кихот горещо
маха две ръце — две мелнични криле.
— Свободата, Санчо, е велико нещо!
... Санчо го не чува — тъп като теле.
— Санчо, разбери ме!...
Санчо не разбира.
Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
Дон Кихот откача. Дон Кихот умира.
Санчо оцелява. И върви напред.

                    Д.Д.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.albenaandonova.com%2Fuploads%2F1%2F2%2F3%2F7%2F12370249%2F3713612_orig.jpg&hash=a8b1f11ac34bef8582f3f0c81e29940a6ca43db9
END!!!

bustama

                                      Изхабен град, улици, ниви,
                                      червей без пръст.
                                       
                                      Изхабен часовник, стрелки,
                                      време - посоки без път.

                                      Изхабени родени - мъж, жена, дете,
                                      три метра пръст.

                                      Изхабеното семе -  смърт, глад, ракия, грозд,
                                      цвете и кръст!

                                                            С.Е.Г

изгубеният рай

Така се завръщат единствено птиците,
не питат чие е гнездото под тях,
отпускат крилете, втренчват зениците
и топлят в черупките птичия грях.

Така и душата ти днес се завърна,
изглежда случайно попадна на теб,
и още от входа дома ти прегърна,
и тясната стая превърна във степ.

И седна в креслото ти, малко кокетна,
отпаднала малко,поиска вода.
А после с гласа ти,във тебе прошепна,
че някой е сгушен пред тази врата.

И ти се завтече... И ти му отвори...
То беше подобно на взрив от скали.
Звездите се дръпнаха още на горе.
Земята за миг своя ход намали.

И само от някъде, някакви птици,
презрели студа и митичния юг,
кръжаха и пееха.Бяха душите ви,
които остават за винаги тук.


https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwebstage.bg%2Fimages%2F6%2Fvogue%2F1383540159_1026037340.jpg&hash=f0f27f7df4208723af2009184fbe9468196e44da
END!!!

изгубеният рай

Боса да тръгна... Дали ще боли?...
В тревата да легна... Дали ще е твърдо?...
Детство да върна... Не мога, нали?...
А някога можех света да обърна...
Време да спирам... Дали ще е трудно?...
В локви да скачам... Ще се намокря!...
Света да изследвам – вечно учудена,
без страх, че ще имам петна по роклята...
Цветя да откъсна – сега ми е жал...
Къде ли онази невинност остана?...
В дъжда да се втурна и цялата в кал
да се прибирам при мама...
Облак да хвана?... Ще го изпусна...
След коте да хукна... Ще ме одраска!...
А някога беше филията вкусна
поръсена само със сол и щастие...
Стига ми толкова. Достатъчно раснах.
Вече избирам да се смалявам.
Боса ще тръгна... Боли ме... Прекрасно е!
Божичко... Нека!... Не съжалявам..
                                      М.Д.

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fbolime.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F06%2F%D0%B1%D0%BE%D1%81.jpg&hash=37c8389c7a01fd98361e45c4cc9c027dc069d897
END!!!

изгубеният рай

"Селце ... стари живи дървета,
къщички, чардаци и уют,
бабички, седнали на пейките,
добри очи, набръчкани лица,
изморени ръце и забрадки на цветя,
Звънци, прибиращо се стадо,
черно бяла котка спяща на перваза,
мирише на сено и вечер,
щурчета свирят, лае куче,
чисти дворчета, спретнати лехи,
шарени изпрани черги, ветрец,
чешма, течаща на мегдана,
ледена вода и надпис над чучура,
оранжевото слънце бавно слиза
над хълма зелен,
силна, черна, дишаща земя ...
покой ..."

END!!!

изгубеният рай

НЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ТЪРСЯ

Дамян Дамянов

Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!...
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.chudesa.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F06%2Fego-problem-600x399.jpg&hash=d16d11c93998f6a87f17b65f721f6796db2f1ad1
END!!!

fam

НЕ ВСЯКО "БРАВО!"...


Не всяко ,,Браво!" е достойно.
Не всяко ,,Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

И още едно много мило и  любимо:

ПЪТЕЧКАТА
~~~~~~~~~~~~
Сами сме в планината със нашия пазач.
Той готви, аз работя от утрина до здрач.

Допаднахме си с него! Но моето е само
я някоя бутилка, я тупване по рамо.

А пък от мен до стола са двеста метра път
и снощи доста плътно затрупа ни снегът.

Прегазих го и гледам: Велин към мене рине.
- Веднага да оставиш лопатата, Велине! -

Остави я и нищо. Добре, но сутринта
излизам и примигвам сред снежна белота:

Не го е карал никой, а ето – проста, ясна,
кажи-речи, излишна и до сълзи прекрасна –

върви, върви и тихо достига моя праг
пътечката от обич през трите педи сняг.
В. Петров

изгубеният рай

ЩАСТИЕ

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...



                             Н.Й.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fpurvite7.bg%2Ffiles%2Fsmiling-babygirl_48278743.jpg&hash=0181e98e3e8b646a9bc57d4b025bc14306377662
END!!!

niki_o


bustama

        Любовта, Марийке...


Любовта, Марийке... е като хляба.
Трябва, брашно, мая, сол, захар, вода.
Да втаса, Марийке,
се иска да чакаш.
Да може, да растне в нея плода.

Хм... бре Иване, добре че го каза.
Но трябва и ръце да дойдат, да месят това - що ти любов го наричаш, тя иска да пламне, да расте в нея плода!

Така е, право говориш!
Нужни сме ние в света.
Да може заедно с теб да оставим,
хляб за наште деца.

С.Е.Г.

изгубеният рай


Когато изтече след всички гости
на тостовете шумната река,
безкрайно тихо и безкрайно просто
ще вдигна чаша и ще ти река:
"Наздраве, мили мой, за всичко светло,
като искрица да е то дори -
една единствена звезда в небето
със пътеводна светлина гори.
Наздраве, мили мой, за всичко тъмно,
дори като вселена да е то!
Навярно без голготата му стръмна
не би изгряло нашто тържество.
Не трудното, а лесното погубва
човешкото в човешката душа.
И тя не би разкрила свойта хубост
без шмиргела на грозните неща.
Наздраве, мили мой, за всички нощи
и всички дни - и лоши, и добри -
които идват и в които общо
ще светим с теб, додето изгорим!"
                          Н.З.

https://gradcontent.com/lib/600x350/afterlife_door.jpg
END!!!

изгубеният рай

"НАРОДЕ????"


...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!
                Д.Д

END!!!

изгубеният рай

ЧОВЕКЪТ

Човекът, който всяка сутрин, когато слънчицето грейне,
и младите жени излизат навън с найлонови торбички
да хвърлят нощния боклук... ей тук...в кварталния контейнер -
Човекът, именно Човекът... е по-щастлив сега от всички.

Спокоен е... Със колко битки успял е да го извоюва.
Все още силни са ръцете, когато свиват се в юмруци.
Себеподобните го мразят... И кучетата негодуват.
Не смеят да припарят даже и циганите със каруци.

Матракът му, на който нощем спи във тунела под канала...
И одеалото, с което грижливо, дълго се завива...
Палтото... Шапката, която била е преди време бяла...
И петгодишните обувки, които още си ги бива...

Той има всичко... Няма име... Не знае никой от къде е.
Едно портретче във ръцете понякога до болка мачка.
Човекът днес във пещерата на прадедите си живее.
И носи във чувал закърпен поредната си ловна плячка.

Той е безсмъртен... Той е вечен... Върти се шеметно земята.
Денят започва... Със джакузи... С кафе след снощното уиски.
Човекът... Страшният човек... С когото плашим днес децата...
Закусва тази сутрин весел и сит със нашите огризки.

                                  Н.Й.


http://infobulgaria.info/uploads/news/images/prosqk5.jpg
END!!!

изгубеният рай

След толкоз дни черни и нощи, до бяло
нагряти от мъка, която жежи,
аз идвам от ада - главня изгоряла,
запален вик, стенещ гняв: "Още съм жив!"
И още ме има! И още съм тука -
напук на душмани, на тъмни души,
на камък не джама - душата ми пукнал
със дупка несрастваща... Още съм жив!
Още по тази земя грешна щъкам
с товара си, който от мен по-тежи,
под който издъхвам, додето го мъкна,
но който с гласа ми пей: "Още съм жив!"
Не сте ме убили, нещастници празни!
Не сте ме сразили с одумки-лъжи!
Ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: "Още съм жив!"
Ще идвам в съня ви - вампир - да ви стряскам!
...Не дойда ли някоя нощ, онемял,
не ви ли събудя с юмрук (или с ласка!),
елате при мен със разплакани маски
да проверите дали съм умрял.

            Д.Д.

END!!!

изгубеният рай

END!!!

изгубеният рай



Душата ми — задръстен тъмен кладенец,

не пуска вече, капчица не пуска.

С години хвърляни и неизвадени,

лежат на дъното й мъртви мисли, чувства.

Лежат куп неразложени удавници

с лица и имена на свидни хора.

Дрънчи напразно кофата и бавно все

без капчица вода се връща горе.

А буен извор бликаше в недрата там.

И някога, във засуха и жега,

кервани жадни друмници, изпратени

от жаждата си, спираха край него.

Нима изпиха кладенеца, извора?

Нима във жаждата си, все неутолена,

те всичката ми влага тъй изблизаха,

че не остана капчица за мене?

Проклинам се за свойто, безпощадното,

човеколюбство. То гнева ми ражда.

Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,

до който да умреш накрай от жажда. Д.Дамянов
END!!!

изгубеният рай



ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ

Дамян Дамянов

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...
И прокарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по-светла земята...
END!!!

изгубеният рай

END!!!


изгубеният рай

Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата...
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че го превърнах в стих.
И го раздадох. За да го спася...
Да може да живее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих...
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.            М.Дойчинова
END!!!

niky

Добре дошла обратно  *THUMBS UP*

Similar topics (5)

60147

Започната от bunzip2


Публикации: 4
Прегледи: 197

24039

Публикации: 6
Прегледи: 3716

56445

Публикации: 1
Прегледи: 1583

19393

Започната от peti_cichlid


Публикации: 1
Прегледи: 1709