Езерото Тангра

[miTko]

Просто не можах да се сдържа да цитирам този разказ, може би ще ви е интересно да прочетете:

ЦИТАТ:

ЕЗЕРОТО ТАНГРА

Каква по-голяма награда за представителя на стар български род от шепата студена езерна вода с името на бога Тангра? Не удовлетворение, а удоволствие и то след години упорити, но безплодни опити. Днес го срещаме с различни имена, но всички те в буквален, но задължително поставен макар и в скоби превод, означават едно и също-"Небесното езеро". На съвременните карти то фигурира като Нам цо, но на някои от старите все още можем да го срещнем като Тенгри нор (нур) и то с пояснението, че тези названия били монголски или даже манджурски. Всъщност това няма никакво значение-самият Чингиз хан се е молил на "МЕНГI КЕК ТАНIР" (ТЕНГРИ)-"ВЕЧНОТО СИНЬО НЕБЕ"-както е известно тенгрианството е традиционна тюркска религия, а монголците и до ден днешен се молят на "MUNH HUH TENGRI". И как ли можем да коментираме такива дребни недоглеждания, след като исторически погледнато "монголците" на Чингиз хан не са никакви монголци, а тюрки, а днешните монголци, определяни като такива от целия свят всъщност се наричат "халха" и нямат никакво етническо или расово отношение към тюрките-монголи на Чингиз хан. Напротив, всичките наследници по тази линия са били избити в днешна Монголия до крак още в Средновековието. Но както знаем, това не е прецедент-"дребна" грешка от неразбиране или преписване. Така всъщност на географската карта се появява и Тибет-названието попада за първи път в средите на западните автори с посредничеството на книгата "Източни пътешествия" на арабския писател Истахри (средата на Хв) под формата Тоббет. Из европейските писатели това название се среща за първи път при Плано Карпини (1247). Самите тибетци наричат страната си Бод юл или "страната на народа Бод", а китайците-Си цзян, но дори в Европа има такива дребни неразбирателства между народите, да речем народът суоми, когото всички останали наричат финландци. Както е известно през 1950г Тибетското плато беше присъединено към Китай. Каква ирония на съдбата-през 634г тибетския владетел напада Китай с 200 хилядна армия. През ХVІІІв теократичната вече монархия разполага само с 3000 местни и 1500 китайски воини, както и нередовни погранични отряди. През втората половина на VІІІв в коалиция с уйгурите тибетците на два пъти превземат тогавашната китайска столица Чжан ан и само раздорите между съюзниците спасяват Китай. През 1959г Далай Лама ХІV бяга през хималайските проходи в Индия. През 2006г същото стори и третия в тибетската йерархия-Живият Буда.
Самото езеро е разположено на 260км северно от Ласа-200км хубав асфалтов път по "Магистралата на Дружбата" до град Даншунг, след което още 60км прекрасен асфалтов път до п-ов Чжаси. "Магистралата на Дружбата" е следвана плътно от вече готовата линия на влака-стрела Пекин-Ласа, едно прекрасно инженерно съоръжение, което пуснато в експлоатация ще се превърне в най-високата (4400м надм.вис.) железопътна линия в света, надвишавайки в някои участъци досегашния перуански рекордьор с почти 200м. Все пак от Даншунг до старата граница на Тибет са само 50км, оттук през 1950г китайските войски се устремяват към втория по големина град Шигатзе и столицата Ласа.
След входа на парка пътят бавно се изкачва до превала Лагиан 5191м, откъдето се открива първият поглед към езерото. Ние имахме късмет-освен зелените води тук–там ярко се открояваха тъмносини облаци от които към водата бавно се спускаха повлеклата на дъжда, които ярко подчертаваха мащаба. Зелени води, тъмносини облаци сред бежова пустиня, из която бяха пръснати малки черни точици-палатките на скотовъдите. А малко по на север от Тенгри нор са каскадните езера Бул цо-"Българските езера", където се намират едни от най-големите находища на боракс, известен в Европа с името "венециански", тъй като се е преработвал във фабриките Републиката. В близките му околности пък бликат горещи минерални извори, особено популярни сред все по многобройните китайски туристи.
Със своята надморска височина от 4719м езерото Тангра е прието за най-високото котловинно (не ледниково) езеро в света и второ по площ (ок 1920кв.км) и по соленост на територията на днешен Китай. Последното обяснява, защото водата му не може да замръзне лесно, макар че ако потопите ръцете си в него те ще се вкочанясват, а преспите корав сняг си стоят разхвърляни по бреговете му, в които на морски пръски се разбиват зелени вълни. Покритият в сребърните доспехи на своя ледник хребет Ньенчен Тангла е главният резервоар на водата, която захранва дългото повече от 70км и широко над 30км езеро, което запазва своята водна площ въпреки глобалната загуба на вода в езерата по тибетското плато. За учудване суровите климатични условия (за два часа времето се смени три пъти и накрая суграшицата премина в сняг, който за 20мин покри земята) и максималната дълбочина от 33м не ограничават наличието на животински видове. Тук обитават големи колонии от гларуси и кафяви диви патици, които се хранят с изобилната иначе поставена под закрила в КНР и много древна по произход планинска безлюспета риба-територията на езерото е табу, в него не се извършва риболов и не се допуска използването на лодки. Тук все още се срещат дивата лисица, диви якове, диви сърни, грабливи птици, даже кафявата мечка. В тази пустош се срещат и прочути билки: китайската гъсеновидна гъба, туг, снежният лотос. Въобще сред цялата тази наглед бежова пустош са пръснати тъмните палатки на номадите-те вече не живеят в юрти и придвижват имуществото си с китайски камиони, но все още яздят дребните си вълнисти кончета и ядат кисело мляко, което ако т.нар. Bacillus Bulgaricus е ендемит за нашата страна, то тогава би трябвало да е внос от България. Върху някои от палатките се развява и червеното знаме на Китайската република, но ниския социален статус на скотовъдците е факт, за разлика от долината на Даншунг, където полето буквално е почерняло от якове. Всъщност без яковете животът в платото би бил изключително труден, да не кажем невъзможен. Не случайно на тези животни е посветен един огромен бронзов паметник в столицата Ласа-якът осигурява транспорт, вълна, храна, калоричния тибетски чай суджа и отопление-при липсата дори на храсти единственото гориво през студените месеци са неговите изпражнения. Впрегнат, якът оре, а дори затрупан от снега спи кротко на открито. Но все пак условията са трудни. Тук няма постоянни селища, а самата територия около езерото вече е национален парк със съответния паричен вход и торбички за прибиране на боклука. Полуостров Чжаси със своите 10кв.км е най-големият сред останалите пет. Билото му се издига на още 200м над нивото на водата-невероятно място за всеки любител на космическите пейзажи-невероятен обзор във всички посоки, във всички меки тонове, а от юг-полегата безбрежност. Тук, в селцето Таши Дордже са и единствените туристически обекти-лоджа за спане от шперплат и палатки, които изпълняват функцията на ресторанти, за езда се предлагат се якове и коне. Полуостровът завършва с чудновати изваяни от природата червени каменни порти, а скалите, сухите дерета и билото са опасани с молитвени знаменца, над които е издигнат малък параклис.
Съгласно тибетските легенди, в края на ХІІв някои от будистките учители посетили бреговете на езерото Нам. Тъй като това се случило в тибетската година на овцата, тя е считана като особено подходяща за извършването на поклонение-в такива години хиляди поклонници и будистки монаси се стичат към езерото, за да извършат поклонническата обиколка на бреговете и да посетят вградения в скалите будистки манастир Дордже. Според преданието, ако се извърши в такава година една обиколка се равнява на 10 хиляди в други години. Обикновено пикът на посещения е към 15 април в Годината на Овцата. Ние имахме шанса да сме сами под издигащия се вятър, който не попречи на изтънченото и заслужено удоволствие след векове българин отново да натопи копитата на своя кон в ледените води на езерото Тангра. До което е достигнал преброждайки Южен Тибет, преминавайки през старото градче Тингри в административния район Тингри, с неговата уникална гледка към северните склонове на първенеца на планетата Еверест, през новият и хубав град Ню Тингри (или вече Шегар) и градчето Уйгарчин.
Със спомена за снега от Великото Синьо Небе, който се сипе като бяла мозайка по безбрежната тютюнева земя.

[Longanlon]

a каква връзка има тоя разказ с каквото и да е и какво му е толкова интересното? :shock: