Селекционна работа с породисти линии гупи
Юрий Духанов
Copyright © "Гуппи России" 2006
Практически всички красиви линии породисти гупи са получени и продължават да се получават от селекционери на гупи. Гупистите не трябва, а и не могат да работят с рибите без познания за законите на общата генетика. Тези знания помагат, облекчават и ускоряват процеса на постигане на поставената цел. Но - за съжаление - любителите на гупи са слабо запознати или напълно незапознати с генетиката. Изучаването на генетика по книги е скучно занимание, което не увлича и - казано честно - е без особена полза. Само в практиката, провеждайки ред кръстосвания, аквариумистът може да разбере и опознае трите основни закона на Георг Мендел.
Най-често развъждащият гупи си поставя две задачи:
1. Да съхрани и подобри съществуващи породи гупи. Да закрепи признаците, които е открил у отделни представители на дадената родословна порода.
2. Извеждане на нови породи (линии), за което е нужно да се съвместят признаците на две или повече породи гупи.
Последната задача ние тук няма да разглеждаме. Да се започват опити за извеждане на нова порода, преди да е усвоено отглеждането, развъждането, запазването и усъвършенстването на вече съществуващите в нашето аквариумно стопанство линии на гупи - това няма големи перспективи. Да започнем с това, че ще усвоим правилата, методите и похватите, които се използват при решаването на първата от изложените по-горе задачи.
За постигането на поставената цел е нужно да имаме търпение, настойчивост и целеустременост. Независимо от неуспеха. Разбира се, ако имаме в арсенала си 2-3 аквариума, няма да ни се удаде да запазим и подобрим дори една порода. Желателно е за една порода да се предвидят поне 18 аквариума за три паралелни линии (20-25 л - 9 бр.; 60-80 л. - 3 бр.; 80-150 л. - 6 бр.), така че рибите да се отглеждат самостоятелно в продължение на много години. Ако няма възможност да се поддържат толкова аквариуми, тогава се създава колектив на гуписти за поддържане и обмен на еднакви породи риби.
Ако на начинаещия гупист селекционер се е удало да получи потомство от наличните родители, то той може да определи кои черти му харесват. Точно те трябва да се закрепят и усилят. Чертите, които са нежелани - това са дефекти, от които е най-добре да се избавим. За да се изучи наследствеността на наличните породи гупи, необходимо е да се получат поне две поколения. Като следваща задача се налага бракуването на несъответстващите на изискванията екземпляри и формиране (подбор) на родители, които в най-висока степен съответстват на изискванията на еталона. Колкото повече родители съответстват на изискванията на еталона, толкова по-лесно се постига успех в селекцията.
Не се опитвайте да използвате при развъждането дребни родители, груби по форма, с потъмняла окраска и "слаби" плавници. Такива опити са обречени на неуспех. Успех в поставената задача гарантира закрепването на признаци, които са били забелязани нееднократно.
Колкото повече са рибите, толкова повече са възможностите за подбор на родители с качества, близки до еталона. Колкото по-малка е числеността на поддъращата популация при произволно кръстосване, толкова по-трудно е да се ограничи пагубното влияние на близкородственото развъждане, толкова по-силно ще се проявява инбридната депресия. За да се получат 500 екземпляра (самци и самки) гупи на месец, необходими са 15-20 двойки родители. При такава малочисленост на размножаващите се части е неизбежно близкородственото развъждане (кръстосване на родители с поколението им, братя със сестри), което води до израждане на породата. Израждането се проявява в снизяване на жизнеспособността, темповете на растеж, окончателните размери, зачестяване на уродствата, намаляване на плодовитостта, безплодие, частична и пълна загуба на окраската, загуба на породата.
Отглеждането на 50 или даже 100 двойки родители - в общ(и) аквариум(и) - не гарантира, че може да се избегне инбридингът. В същото време, провеждайки работа по селекциите, неизбежно се налага да се прибягва умишлено до най-близкородствените "кръстове" (чифтосвания) - от типа брат+сестра или баща+дъщеря. При това селекционерът любител не е способен да отглежда риба в промишлени мащаби. Във връзка с това гупистите са си изработили правила:
1.Увеличаване на числеността на размножаващите се части от популацията до възможните или необходими граници.
2.Отделно отглеждане на самците от самките - за последващо подборно чифтосване по определена схема на родители, преминали през подбора на екземпляри.
3.Периодично да се "подбива" линията (да се обновява кръвта й) - през 2-4 години, чрез аналогична порода.
4.Развъждане на всяка порода гупи по семейства. Тоест разделяне на породата на 2, а по-добре на 3 отделни разклонения.
5.Да се провежда кръстосване съгласно разработените схеми. Такива схеми позволяват да се раздалечат сроковете за "освежаване" на кръвта и да се работи с неголямо количество родители.
Нека разгледаме най-простата схема (№ 1). Тук виждаме, че породата е разделена на три семейства - А, В и С. Кръстосването (чифтосването) става по следния начин. Самците (♂) от първото семейство А се съчетават със самките (♀) от второто семейство В. Самците от второто семейство В се съчетават със самките от третото семейство С. Самците от семейство С - със самките от семейство А. Много проста схема, която без особени усилия позволява да се добавят и четвърта, и пета линия. Названието на тази схема е "Редуваща се, трилинейна".

Нерядко селекционерът получава една или две тройки (две самки + самец) от породата гупи. В случай на получаване на едно трио, за гуписта е безполезно да се занимава с поддръжката на тази линия, задължително е необходимо да се добавят към самеца още самки, иначе породата ще изчезне в течение на няколко (малко) поколения. Схема № 2 е разработена от развъждащите гупи специално за работа с две тройки. В сравнение с първата приведена схема кръстосването става по-сложно и объркано, но това е само на пръв поглед. Вие правите записи на своята селекционна работа в тетрадка и с помощта на тези записи няма да се получи объркане. Тази схема е забележителна с това, че в нея в първото и второто поколение присъства кръстосване на баща с дъщеря, което способства закрепването на качествата, които са ви необходими, а кръстосването в петото и шестото поколение намаляват пагубното въздействие на инбридинга на популацията.

В повечето случаи в московските породи наследствеността в геометрията на тялото носи самката, а окраската дава самецът. Любим похват у московските селекционери на гупи е кръстосването на по-стар самец с по-млада самка, като нерядко на това място се оказват баща и дъщеря. Честото прилагане на такова кръстосване много бързо води до разрушаване на породата.
Разбира се, прочели този материал, сме и разбрали, че сериозните селективни занимания с гупи съвсем не са лека задача, защото за това е нужна възможност - това е както наличието на време и помощници (семейството, приятелите), така и възможност за помещаване на нужното или (ако искате) необходимото количество аквариуми, разбиране на наследствеността на рибите (а нея трябва да установите сами), и разбира се - най-главното разбиране: на това какво правите и към какво се стремите. Точно за разрешаване на такива проблеми и за предоставяне на желаещия възможност да се занимава със селектиране на гупи се създават и клубовете на гупистите, към които всички гуписти се стремят. Вижте, много е просто, обединявайки се трима души в клуб на една порода, да се поддържа тази линия ще е много лесно, използвайки при това подходите на кръстосване, приведени в Схема № 1. Освен това винаги има (ще има) възможност да се получи свежа кръв или да започнете да се занимавате с развъждане на нова порода.
В заключение ми се иска да кажа, че селекционната работа с гупи е много увлекателна. Как преминава очакването на резултатите от труда на селекционера е трудно да се предаде с думи, това трябва да се почувства. Селекционната работа - това е и хоби, и все пак е работа, и то такава работа, която носи удоволствие и радост.
Превод: А. Бобев