КАК ДА НАПРАВИМ ВЪНШНО КРЪСТОСВАНЕ НА ЛИНИИ ГУПИ
Мидж Хил
Всички знаем, че най-добрият съвет, който някой би могъл да получи (и следва) за това как да отглежда гупи, е следният: "Вземете доброкачествена, добре стабилизирана линия и след това я пазете толкова чиста, колкото можете". Съхраняването на линията чиста се нарича инбридинг (вътрешно отглеждане) на линията. Инбридинг означава отглеждане на риби, които са генетично тясно свързани помежду си, като например брат със сестра, баща с дъщеря и пр. Някои гледачи използват техника, известна като "кръстосване на линиите", за да получат стабилна линия, и това също се включва под обобщаващото (и доста общо) наименование инбридинг. Ауткрос, тоест външното кръстосване, е обратното на инбридинга, тъй като външно кръстосване означава чифтосване на риби, които като цяло не са свързани помежду си. И така, причината, поради която всички успешни гледачи на гупи от време на време кръстосват външно линиите, но рядко съветват другите да го правят, е тази, че външното кръстосване наистина е някаква форма на генетична "руска рулетка". Успешният ауткрос изисква линиите, които се кръстосват, да бъдат генетично съвместими.
Шансовете срещу това да намерите две съвместими линии са много високи. Дори когато от ауткрос се е получил добър резултат, това често е резултат на сляп късмет, отколкото на интелигентна селекция. Все пак има случаи, когато ауткрос може да създаде нещо, когато никакво количество инбридинг вътре в линията няма да постигне. Има също така случаи, когато външното кръстосване е единствената ви алтернатива, например когато купувате риба от изложба аукцион без свързан с нея партньор. За щастие, има начини да подобрите шансовете за получаване на добър резултат от ауткрос. Точно за това искам да ви разкажа тази вечер. Тоест – кога да правите ауткрос, как да избирате линия за него и как да процедирате след началното кръстосване, за да получите най-добрите резултати в следващите поколения.
Преди да навляза в разумните причини за ауткрос, искам да посоча, че съществуват много недобри причини за него. Няма нищо лошо в кръстосване само заради празно любопитство или заради някаква друга фриволна причина, ако нямате за цел да предадете линията по-нататък. Това, което прави външното кръстосване, е пренареждане, "боричкане" на генетичните комбинации на двамата родители. Ето защо като цяло потомството от такова кръстосване е изцяло смесено. Такива екземпляри се обозначават като хибриди. Играйте си с хибридите, ако искате, но не ги предавайте нататък; защото те са генетични случайности и няма да направят нещо добро за хобито.
Връщайки се обратно на добрите причини за ауткрос, според мен има пет ситуации, в които то може да е подходящо:
1) Когато стабилна линия не създава характеристиките, които вие искате (например по-голям гръбен плавник), защото генетичната комбинация за тази характеристика просто не присъства в линията;
2) Когато имате проблем със стабилизирането на линия, например безплодие;
3) Външно кръстосване за получаване на хибриди за големи изложби;
4) Необходимост, например в случай, че мъжки е закупен от изложба аукцион без свързана с него женска;
5) За да създадете своя собствена линия.
Искам да обсъдя всяка от тези ситуации в детайли, за да ви кажа защо смятам, че външното кръстосване, колкото и да е въпрос на късмет, може да бъде добър подход; и как да действаме след първоначалното кръстосване, защото техниките на отглеждане са леко различни за всеки тип ауткрос.
В първата ситуация, когато имате добра, стабилна линия, но не сте получили определено качество, което искате, чрез инбридинг или кръстосване вътре в линията, разрешението на ситуацията може да стане външното кръстосване. Нека да приемем, че сте работили с линия червени, които не са толкова ярко червени, колкото вие бихте искали. Д-р Лар ни каза, че съществуват около 4-5 различни гена на червеното. Ако вашата линия няма всички тези гени, никакво количество инбридинг няма да създаде това, което не е съществувало още в началото. Така че можете да направите ауткрос, за да вземете липсващите гени, които са необходими за един по-чист, по-ярък цвят. Или може би се опитвате да получите по-голям гръбен плавник? Може да имате възможност с инбридинг чрез внимателна селекция на родители постепенно през годините да получите по-голям гръбен – може би. Но съществува и възможност да се използва ауткрос, за да получите този по-голям гръбен за по-малко време. Нали няма нужда да се казва, че не искате да загубите добрите характеристики на оригиналната си линия? Ето защо, докато правите външното кръстосване, трябва да продължите стабилната линия – в противен случай, ако кръстосването не проработи, ще сте загубили линията си.
Добре, каква линия избираме, за да направим ауткрос със стабилна линия, когато искаме да добавим ново качество към стабилната? Въшната кръстосваща се линия също трябва да бъде добре стабилизирана, което означава, че линията трябва да се е запазила неизменена през няколко поколения, така че всички мъжки във всяко едно раждане твърде много си приличат и всяко поколение изглежда много подобно на предишните поколения. Ауткрос линията трябва да бъде от същия тип, както линията, с която ще я кръстосвате. С други думи, трябва да кръстосвате червено с червено, синьо със синьо, получерно-червено с получерно-червено и пр. И очевидно ауткрос линията трябва да притежава точната характеристика, която търсите. Когато намерите линия, която задоволява трите горни изисквания дотолкова, доколкото е възможно, правите външно кръстосване и в двете посоки. Вземете най-добрия си мъжки и го чифтосайте с женски от външната линия, а също така вземете мъжки от ауткрос линията и го кръстосайте с женски от оригиналната линия. Това се прави, защото не знаете кой начин ще се окаже най-добрият. И разбира се, трябва да държите поколенията разделени, така че да определите кой начин на външно кръстосване работи най-добре.
Потомството от ауткрос се обозначава като поколение F1. Второто поколение след първичния ауткрос се нарича поколение F2 и т. н. Ако в поколение F1 намерите мъжки, който изглежда като оригиналната ви линия и освен това има ново качество от ауткрос линията, към което сте се стремили – чудесно, вие сте почти толкова късметлии, колкото изобщо е възможно. Станало е това, че качеството, което сте искали, се е доказало като доминантно, така че се е появило в първото поколение. Понякога това става и когато се случи, събирате този F1 мъжки с женски от оригиналната си линия. (Помнете, че съхранявате развитието на оригиналната линия!) Това е точната процедура, защото вие искате да въздействате обратно на оригиналната си линия възможно най-скоро след ауткроса. Събирането на F1 мъжкаря, който изглежда най-подобен на оригиналната ви линия и който освен това има новата характеристика, която искате, с женските от оригиналната ви линия създава F2 поколението. Продължавате да го правите, използвайки само женски от оригиналната линия, тъй като трябва да запазите обратното въздействие на новата черта върху тази оригинална линия.
Говорихме за ауткрос, който създава желаното качество в първото поколение. Повечето случаи на външно кръстосване няма да са така успешни. Чертата, която търсим, няма да се появи в първото поколение, но това не означава, че не е там. Има две причини защо едно качество, притежавано от линията, може да не се появи при първото поколение на ауткрос.
а) чертата е рецесивна, или
б) носи се само от женските.
Ако специфична черта, която желаете (и която присъства в една от линиите, използвани в ауткрос), не се появи в поколенията F, трябва да вземете брат и сестра от родените в F1 и да ги чифтосате помежду им, за да откриете дали чертата е рецесивна. Ако е рецесивна, ще се появи в 25% от поколението от това родствено чифтосване. Приемайки, че чертата е рецецесивна и че се появява в поколението F2 (от чифтосването на брат и сестра от F1), вземате мъжки от F2, който изглежда най-подобен на оригиналната ви линия и който има новата черта, и след това го кръстосвате с женски от оригиналната, чиста линия – която сте запазили чиста точно за тази цел. Това ви дава поколението F3 от началния ауткрос. Това поколение F3 няма да покаже рецесивната черта. (От тук нататък нещата ще звучат сложно, но всъщност не са.) Трябва да запомните, че това, което имаме предвид, когато казваме, че една черта е рецесивна, е, че един екземпляр няма да прояви рецесивната черта освен ако той/тя няма необходимите гени от двамата родители. Това поколение F3 има за баща мъжки от F2, който е притежавал рецесивната черта, и за майка – женска от оригиналната ви линия, която не носи рецесива. Ето защо F3 има рецесивните гени само от единия родител. Всяко потомство на поколението F3 носи рецесивните гени, но няма да има видимо доказателство за това.
Следващата стъпка е да се чифтосат брат със сестра от F3, за да дадат поколение, 25% от което отново ще показва рецесивната черта. Виждате, че когато отглеждате рецесивна черта обратно в стабилна линия, която не носи рецесив, за известно време трябва да използвате цикъл от две поколения. С други думи, във всяко второ поколение ще чифтосвате родствено свързани екземпляри и в следващите поколения ще чифтосвате обратно с женски от чистата линия.
Помнете, че казахме, че може да има и друга причина, поради която една черта не се появява в първото поколение. Това може да е, защото новата черта се предава на женските от F1, но не на мъжките. Но никога не се знае. Ето защо освен чифтосването на брат и сестра от поколението F1, за да се види дали липсващата черта е рецесивна, трябва също така да чифтосате няколко женски от F1 с мъжки от оригиналната линия, за да видите дали чертата, по която работите, всъщност не е рецесивна, а се носи само от женските. Ако получите новата черта чрез събиране на женски от F1 с мъжки от оригиналната линия, тогава вече сте стартирали и тичате към целта. Което значи, че ще чифтосвате мъжки от оригиналната си линия с хибридни женски, които ще стават генетично по-близки с оригиналната ви линия след всяко следващо поколение от кръстосването.
В обобщение, когато ауткрос се използва като опит да се добави една черта към стабилна линия, в петото поколение ще се случи едно от трите неща:
1) желаната черта ще е доминантна;
2) няма да се проявява в първото поколение, защото е рецесивна;
3) няма да се появява в първото поколение, защото се носи от женските.
С доминантната черта и с тази, която се носи от женските, ще е най-лесно да се справите. Рецесивната черта е по-трудна. Но и в трите случая намерението ви се състои в това да чифтосвате риби с новата черта с такива от оригиналната линия толкова често, колкото е възможно. Това обратно чифтосване с основната линия ще означава, че "изчиствате" хибридите, но също така ще означава, че хибридите все повече и повече ще заприличват на оригиналната линия. Може да започнете да губите онова качество, заради което сте направили началния ауткрос и което сте получили в първото поколение от него. Трябва да внимавате за това. Ако нещата не тръгнат по правилния път, започвате да чифтосвате брат със сестра измежду хибридите, за да видите какво ще стане.
А сега да продължим към втората ситуация, в която според мен един ауткрос би бил нещо полезно. Това е случаят, в който стабилна линия с висока степен на инбриндинг е развила сериозен генетичен недостатък – например безплодие, висок процент гръбначни изкривявания, поддатливост на заболявания и пр. Една стабилна линия, която бързо се "разваля" заради генетичен проблем (но която в други отношения все още е красива), понякога може да бъде спасена от гледачите с внимателна селекция, без да се прибягва до ауткрос. Първо това бихте искали да опитате.
Нека кажа тук, че инбридингът на гупи, дори много близък инбридинг, сам по себе си не е вреден. Гупите ще поемат инбридинг за много повече поколение, отколкото повечето от нас ще продължат да работят с която и да е линия, БЕЗ забележим ущърб в размер, цвят или жизненост. Както д-р Юджийн Лар, така и д-р У. Х. Хилдеман, за да споменем само двама генетици, които детайлно са тествали ефекта от инбридинг при гупите, са отглеждали лини гупи по метода брат със сестра за повече от 18 последователни поколения без загуба на техните желани характеристики. Когато линии, подложени на интензивен инбридинг, развиват сериозни генетични дефекти (а това често се случва), това не е заради дългото време на инбридинг. Така става, защото гледачите на гупи подбират за употреба като родители риби, които имат някои невидими слабости. Въпреки че тези слабости не се проявяват в родителите, те ще се проявят в следващите поколение, обикновено под формата на деформации и/или безплодие. Такива неща се случват и на най-добрите измежду нас. Това е сериозен проблем. В крайна сметка, ако се достигне до точка, в която линията не произвежда малки, тя е изгубена. Или добре стабилизирана линия ще започне да дава висок процент деформирани малки при всяко раждане, но недеформираните риби, които оцеляват, все още са красиви. Ще искате да се опитате да спасите тези линии. Но какво, ако вашите стабилни линии просто стават по-лоши, без значение колко внимателно сте се опитали да подбирате най-добрите родители? Можете да опитате ауткрос. Трябва все още да пазите продължаваща оригиналната линия, ако можете, защото ще върнете обратно хибридите от ауткроса в тази оригинална линия колкото се може по-бързо. И отново, когато избирате линия за ауткрос, ще искате такава, която да прилича колкото е възможно повече на оригиналната ви линия; такава, която също е добре стабилизирана, и която произвежда жизнени и с добра раждаемост малки. Знам, че това са доста изисквания, но ето какво ще направите, след като получите линия за ауткрос с вашата собствена линия, за да подобрите раждаемостта и/или жизнеността. Ауткрос по двата начина, ако е възможно. Тоест вземате най-добрия си мъжки и го чифтосвате с женски от ауткрос линията, а също вземате мъжки от ауткрос линията и го чифтосвате с женски от оригиналната ви линия. Отново трябва да държите потомството от тези чифтосвания отделно. Когато тези F1 хибриди са достатъчно пораснали, за да подберете екземпляри за разплод, вземате мъжки измежду най-добре изглеждащите от ражданията F1 и го чифтосвате с женски от оригиналната ви (чиста) линия. И продължавате да го правите в следващите поколения, събирайки хибридните мъжкари обратно с женски от чистата линия. Ако имате достатъчно аквариумно пространство, можете също да се опитате да събирате обратно с чистата си линия в друганасока. Имам предвид, че можете също да опитате чифтосване на хибридна женска от всяко поколение след ауткроса обратно с мъжкари от чистата линия. Моят личен опит е, че ще получите по-добри резултати с първия метод, тоест с чифтосване на хибридни мъжки с женски от чистата ви линия. Но ако имате достатъчно аквариумно пространство, няма да ви заболи да опитате и по двата начина.
Може би не съм казала достатъчно за това защо бихте искали линията за ауткрос да е стабилна, наистина селектирана линия. Помнете, че това, което прави един ауткрос, е да разбърка заедно генетичните модели на двете линии, които се кръстосват. Ако едната страна на кръстосването сама по себе си е само на няколко поколения отдалечена от предишен ауткрос, това, което ще сте постигнали, е само да размесите още повече генетичните модели. Опитът и дългогодишните експерименти са доказали, че тези хибридо-хибриди може да изглеждат добре в продължение на няколко поколения, но че техните размесени генетични модели скоро ги карат да регресират в дребни, шарени рибки като техните предтечи.
Превод: А. Бобев
02.09.2005г 10:10ч
Юрий Духанов. Селекционна работа с породисти линии гупи
