Фоновият цвят на гупите
(Обзор)
А. А. Зайцев
Copyright © "Гуппи России" 2006
[/b]
От автора В този обзор е направен опит да се обобщи този материал, засягащ фоновия цвят на гупите, който е изложен във форума на сайта на секцията "Гупите на Русия" при Регионалната обществена организация "Московски клуб на аквариумистите и терариумистите", раздел "Селекция и генетика". (
http://guppyclub.mkat.su/plugins/forum/forum.php - препратката е от преводача)
Основна цел на този обзор е да се покаже външният вид на гупи с различен фонов цвят. Естествено, искаше ни се колкото се може по-пълно да хвърлим светлина върху темата, но както казва Козма Прутков, "Не може да се обхване необватното". Ето защо съвсем естествено в следващия текст не е използвана цялата налична на форума на сайта информация по тази тема и са показани не всички фотографии, които са представени там.
Авторът е признателен и благодарен на Владимир Викторович Сторожев за любезно предоставените за използване информационни материали, данни и фотографии, които по същество представляват и самия обзор. При използване на материали от други автори задължително се дават препратки.
Въведение В много източници (изброяването им е твърде обширно и няма да се прави тук) при споменаване на селекционна работа с гупи се привежда изброяване на фоновите окраски. Възможно е последователността на разположение на окраските (във всички източници тя е еднаква) да носи някакъв смисъл (съществуват предположения, че това изброяване е изложено по степента на доминантност), но е възможно първият му съставител да го е направил в такава последователност, а в следващите той просто да се е преписвал. Ето тази последователност:
Сива, Светла, Златна, Синя, Албиноси, Бяла, Бледожълта, Сребърна В "Правила и критерии за оценка на гупи" има приложение № 4, в което е приведена друга последователност на фоновите цветове и са добавени две нови разцветки:
Сив, Златен, Светъл, Син, Розов, Албинос, Бял, Сребърен, Бледожълт, Лимонов Тъй като "Правила и критерии за оценка на гупи" представляват официален документ, то в бъдеще ще се придържаме към последователността на фоновите цветове, означена в дадения документ.
Фоновия цвят по правило определят по самките, тъй като в повечето случаи при тях отсъства покриващата окраска, а при наличието й площта, която тя заема, е неголяма.
Примери за фонови цветове на гупите Сив (
доминантен). Сивият цвят се смята за див или природен. Самките на дивите гупи имат прозрачни, безцветни плавници, а корпусът им е сив със зеленикав, синкав или маслинен оттенък на окраската. При кръстосване на сиви гупи с която и да е друга фонова окраска в първото поколение се получава поколение само със сив цвят. Ето защо сивият цвят се смята за доминиращ.
Снимка 1. Самка гупи със сив фонов цвят.
Снимка 2. Сива фонова окраска с частично изразена покриваща окраска.
(
рецесивен). Броят на меланофорите и съответно на черния пигмент у златните гупи е два пъти по-малък, отколкото у сивите. За разлика от светлите гупи, при златните люспите имат тъмни краища.
Снимка 3. Самка гупи със златен фонов цвят.
(
рецесивен). Съгласно международния стаднарт за светлите гупи е характерно пълно отсъствие в кожата на тъмния пигмент. При светла фонова окраска меланофорите (пигментните клетки, съдържащи черен, сив или кафяв пигмент) са кръгли, подобни на точки, докато у сивите гупи напомнят звездички или снежинки. В края си люспите не са тъмни.
Снимка 4. Самка гупи със светъл фонов цвят.
(
рецесивен). Отсъстват жълти и червени пигменти. Но това не изключва появата на жълтеникав оттенък и отделни червени петна по плавниците.
Снимка 5. Самка гупи със син фонов цвят. Възможно е непълно доминиране на сивия фон над синия
Снимка 6. Хибрид на сива и синя
(
рецесивен). Присъщи за него са светлорозови и тъмни пигменти, в задната горна част на тялото има изразени обточващи ивици. Съществуват няколко варианта на розовото, които се определят от степента на доминиране на сивия фон.
Снимка 7. Розов светъл
Снимка 8. Розов сив
Снимка 9. Чист розов
Снимка 10.Самец гупи с розов фонов цвят. На гърба (където няма покриваща окраска) добре се забелязват признаците на розовата основна окраска – люспи с черна ивичка по края.
(
рецесивна). Най-характерен признак са червените очи. Съгласно международните стандарти пигментацията съвсем отсъства. У албиносите е напълно потисната способността да синтезират меланин.
Албиноси могат да се получат чрез продължително близкородствено развъждане.
Има два вида албиноси:
- Пълен албинизъм – червени очи и отсъствие на покриваща окраска; тялото у чистите албиноси е прозрачно, няма покриваща окраска, притежава розовеещ оттенък, което е обусловено от кръвоносните съдове, преминаващи по цялото тяло;
- Непълен албинизъм – червени очи и присъствие на покриваща окраска, в която отсъстват клеткие на меланина (черния цвят) – това са всевъзможни червени, сини, жълти и т. н. албиноси, а също възможни варианти на двоен рецесив с истински албиноси. Генът на албинизма отслабва покриващата окраска в по-светли тонове (няма наситено сини, зелени, жълти и т. н. албиноси).
Албиносите са най-широко представената на форума форма на фонов цвят.
Съществуват няколко предположения какво сам по себе си представлява албинизмът. Някои казват, че това е мутация; други – че това е болест; трети смятат, че това е "изпратена" от природата чиста форма за провеждане на селекционна работа. Авторът на настоящия обзор не си поставя за цел да установява какво всъщност представляват албиносите; главното е, че гупите, притежаващи тази форма на фонов цвят, са красиви и могат да имат различни варианти на покриваща окраска, които според възможностите ни са представени по-долу.
Снимка 11. Самка гупи, дългоплавникова форма – чист албинос.
Снимка 12. Алени албиноси.
Снимка 13. Син албинос.
Снимка 14. Дългоплавников седефеножълт албинос (К. А. Перов).
Снимка 15. Албиноси (намерени в интернет от Сергей, гр. Владивосток).
Снимка 16. Червен албинос (М. И. Лихачов).
Снимка 17. Биресен жълт албинос (Ю. О. Гончаренко).
(
двоен рецесив). Получен чрез кръстосване на светли и сини гупи. Отсъстват жълти и червени пигменти. Меланофорите представляват малки точици.
Особено рядка фонова окраска. Единственото, което ни се удаде на намерим, използвайки само материалите от форума, са малки, получени от В. В. Сторожев, показани на Снимка 18
Снимка 18. Малки с бял фонов цвят.
(
двоен рецесив). Получени чрез кръстосване на гупи, имащи фонови цветове син и зелен. Отсъстват жълти и червени пигменти. Краищата на люспите имат тъмна пигментация.
За съжаление на автора, във форума няма снимки на гупи със сребърен фонов цвят.
Бледожълт (
двоен рецесив). Получен чрез кръстосване на светли и златни гупи.
Бледожълтите гупи имат черни очи независимо от това дали имат или не черен пигмент.
Снимка 19. Хибрид на светла и златна.
За този фонов цвят В. В. Сторожев изказва свое мнение: "По аналогия с женските бледожълти (едва ли има бледожълт с черни вставки, а хибридът на златни със светли задължително ще даде черно по люспите) съчетанието на розови люспи с жълта ивица по края в общия фон повече ще прилича на бледожълта окраска, но това е мое лично мнение. Всъщност могат да съществуват много окраски с двоен рецесив, а ако се отчете също и различната степен на непълно доминиране, те са дори повече на брой."
Снимка 20. Хибрид на розова и светла.
(
рецесивна). Пигментацията може напълно да отсъства. Очите са тъмночервени.
Тази окраска е открита в самия край на миналия век, тъмночервеният цвят на очите се вижда само при силна светлина, насочена под ъгъл, близък до 90°, при обичайно осветление очите изглеждат просто тъмни.
Снимка 21. Гупи с лимонов фонов цвят.
Тъй като фоновият цвят просветва изпод покриващата окраска, то и риби с еднаква покриваща, но различна фонова изглеждат по различен начин. По-долу са приведени фотографии на гупи, притежаващи еднаква покриваща окраска, но различна фонова.
За сравнение – самци с лимонова, златна и сива фонови окраски, но с еднаква покриваща – седефена.
Снимка 22. Самец гупи с лимонова фонова окраска.
Снимка 23. Самец гупи със златна фонова окраска.
Снимка 24. Самец гупи със сива фонова окраска. Седефената мрежа изглежда различно според фоновата.
Снимка 25. Златна седефена мрежа.
Снимка 26. Розова седефена мрежа.
Пример за непълно доминиране на един фонов цвят над друг може да се разгледа при гупи с покривна окраска панда. У пандата е налице непълно доминиране на сивия фон над розовия. Както при всяко непълно доминиране, в потомството става разделяне. Самците и самките се разделят на 3 вида по фоновата окраска, а покриващата е една. По тази причина окраската на самците има три ярко изразени вида:
1. Фонова розова – рибата има ярки бляскави глава и страни, но предопашието и опашката са силно осветлени в розово.
2. Фонова сива – рибата има само светла муцунка, но тъмни страни, тяло и опашка.
3. Фонова хибридна (непълно доминиране на сивия над розовия цвят) – най-добрата окраска, ярко оцветени са всички части на рибата.
Снимка 27. Фонова розова.
Снимка 28. Фонова сива.
Снимка 29. Фонова хибридна.
От снимки 27 – 29 става очевидно, че във всички варианти при самците на гупите панда покриващата окраска получава оттенък от фоновата. Най-ярките по окраска панди ще бъдат само при хибридната фонова (но при това трябва да се отчита, че рибата е хетерозиготна по този признак и в следващото поколение ще стане разделяне по фона).
Фоновият цвят като обект на селекционната работа Фоновият цвят е наследствен вид изменчивост. Наследствената изменчивост се подразделя на мутационна и комбинативна. Първопричина за мутационната изменчивост са мутациите, когато се изменя генотипът на организма, тоест появяват се основни фонови окраски. Тази изменчивост, която се предизвиква от разделяне и рекомбинация на мутациите, и която е обусловена от това, че гените съществуват в различни алелни състояния, се нарича комбинативна. Самите гени при това не се изменят, но тяхното ново съчетание води до поява на нови окраски с нов фенотип – появява се окраска двоен рецесив. Гените (колко са те – никой не знае), отговарящи за фоновия цвят, са разположени в автозомата (
http://dic.academic.ru/dic.nsf/enwiki/835 - препратка от преводача), затова фоновата окраска определят доминантните гени на самеца или самката (в зависимост от това в чий автозом се намират тези доминантни гени). Възможно е и непълно доминиране, при което се всевъзможни хибридни фонови цветове, които – за разлика от известните досега – не съществуват в чист вид.
Двойният рецесив не може да бъде чист, той винаги е хибриден. Например, кръстосвайки два рецесивни фонови цвята, а всички те се явяват рецесивни спрямо сивия, може да се получи двоен рецесивен фонов цвят, който се отличава от съществуващите цветове, но това ще е хибридна окраска и при по-нататъшно кръстосване помежду си той ще се раздели на изходните чисти окраски и на хибридна окраска с двоен рецесив – и така до безкрайност.
По материалите от форума не става ясно дали някой в сегашния момент провежда целенасочена работа по определяне на възможното влияние и степен на това влияние на един фонов цвят върху друг. Но отделни наблюдения има. Ето какво ни се удаде да извлечем към настоящия момент от наличната информация.
Според резултатите от практическата работа на В. В. Сторожев и Сергей (гр. Владивосток) е установено, че при кръстосване на албинос с гупи със светъл фонов цвят потомството се получава сиво. Резултатът е следствие на това, че у албиноса генът на албинизма потиска способността за синтезиране на меланин, а при кръстосване със светъл фон генът на албинизма се явява рецесивен по отношение на гена на светлия фон. На свой ред генът на сивия цвят, освободен от влиянието на гена на албинизма, доминира над светлия фон. В резултат на такава триходова (а възможно е и включваща повече ходове) комбинация се появява първо поколение със сив фон. В следващите поколения става разделяне по фонов цвят в съответствие с известните закони.
Едно наблюдение изказва и Ю. В. Духанов. "Със слаби опашки нарушават линията гупи, които имат светъл фонов цвят. Червените (алени) гупи със светъл фон имат тънки опашни плавници в сравнение с червените (алени) гупи със сив фонов цвят. Видимо рецесивната фонова окраска влияе и на характеристиката на плавниците. И в този случай не толкова на размера, колкото на плътността му. Възможно е този факт да се потвърди не само у гупите с указаната по-горе фонова окраска, но и у всички останали рецесивни фонове."
Заключение Още веднъж ни се иска да повторим, че даденият обзор е подготвен благодарение на материалите на В. В. Сторожев, изложени във форума на сайта на Секцията "Гупите на Русия", и е предназначен за получаване на първоначална представа за външния вид на гупи с различна фонова окраска. Но въпреки това по резултатите от проведената работа ни се иска да направим някои изводи.
1. Информацията за работа с фоновия цвят на гупите е много малко. По-скоро това се дължи на ограничения брой налични форми. Най-голямо разпространение са получили сивият фонов цвят и албиносите.
2. Фоновият цвят на гупите се явява такъв наследствен вид изменчивост, както и покриващата окраска, размерът и формата на плавниците и т. н., тоест подчинява се на всички закони на наследствеността.
3. Към сегашния момент са документално отбеязани десет фонови цвята: доминантни – сив; рецесивни – златен, светъл, син, розов, албинос, лимонов; двойно рецесивни – бял, сребърен, бледожълт.
4. Устойчиви, неразделящи се в последващите поколения, са сивият и рецесивните фонови цветове. Цветовете двоен рецесив в следващите поколения се разделят на изходните форми, затова са особено редки и сложни за задържане.
5. Не е известно съществува ли сив фон в чист вид, тъй като във всички източници е отбелязано, че сивият фон има зеленикав, синкав или маслинен оттенък. Възможно е тези оттенъци да се явяват непълно доминиране на сивото над зеления, син или маслинен фон.
6. Но – въпреки възможната слаба познатост и сложност в работата – фоновият цвят представлява мощен инструмент за подчертаване красотата на гупите и за получаване на различни цветови форми.
07.08.2005г 17:05ч
