Голям „мърморещ” трихопсис (T. vittata)

[Ivan_S]

Привет, колеги. Чудех се, дали с нещо мога да обогатя форума и реших на собствена глава да направя един превод на статия за големия ,,мърморещ" Трихопсис (Мърморещо Гурами). Ако някъде има вече публикувана такава статия, хвърления залудо труд си е за моя сметка, че не съм проучил  . Надявам се да Ви е интересна. Може пък да послужи и малко да се допълни профила на рибката.

Извинявам се предварително, ако някъде има неточности или кофти превод. Руският не ми е стихията, но ... постарах се колкото мога  .



Рибката, за която иде реч е интересна не толкова с окраската и поведението си, колкото с необичайната за рибите способност да издават доловими от човека звуци

Отнася се до подразред Лабиринт (Anabantidae), семейство Belontiidae, подсемейство Ctenopinae, род Trihopsis, вид Trichopsis vittatus .

Рибките от този вид по-рано се срещаха в аквариумите на любителите и описани в някои стари издания за акваристика. Сега, обаче рядко се срещат в продажба, вероятно заради неярката си окраска, когато са стресирани.

В добре подготвен аквариум, те изглеждат прекрасно и освен това започват да ,,мърморят" (б.р. Да издават специфични звуци). Въпреки, че аз бих казала, че звукът е по-скоро като пращене на повреден компресор. Обичайно рибките ,,мърморят" по време на брачните игри или по време на ритуалните боеве между самците. В тези случаи мъжките много красиво разперват плавници и започват ,,танц" при непрестанно ,,мърморене". Сериозни наранявания при такива ритуални боеве, рибките не получават. Може леко да се разкъсат плавници или да се наранят устни, но тези наранявания заздравяват сами, без да е нужно лечение.

Като цяло към Трихопсис принадлежат 3 вида - Trichopsis pumila, Trichopsis vittata, "Trichopsis schalleri (добавих ги от мнението на SDB)

Витатус – най-големият от тях, достигащ дължина до 6 см. Неговата родина е Югоизточна Азия, Малайзия. Окраската е много разнообразна (в зависимост от мястото на улавяне), поради което е трудно да се опише обобщено. В общи линии: бежово тяло със синьо-зелен оттенък, по което преминават 3 тъмни хоризонтални ивици. Ирисът на очите е червеникав. Гръдните плавници са безцветни, коремният – синкав. Окраската на тялото е с червени петна и обхваща също гръбния, аналния, и опашния плавник. При възрастните, лъчите на плавниците са издължени. Зад хрилете може да има черно петно.

Полът на рибата, както при всички трихопсиси, е трудно определим. Женската е с малко по-къси плавници и малко по-дебел корем.

Трихопсисите са непретенциозни. Тъй като принадлежат към лабиринтовите риби, не се нуждаят от аератор, въздух поемат от повърхността, т.е. дишат със специален лабиринтов орган.

За 5-6 трихопсиса е напълно достатъчен аквариум с обем 30-40 л., който примерно на ¾ е залесен с живи растения. На повърхността на водата е желателно да има плаващи растения като пистия или салвиния. На преден план в аквариума е добре да бъдат разположени ниски растения, като например сагитария, марсилея, неголеми анубиаси, след това - по-големи растения, като криптокорини от вида Вендта, а задната стена трябва да бъде закрита изцяло с високи растения (валиснерия, хигрофила и т.н.). Трихопсисите могат да бъдат плашливи, а растенията, в това число и плаващите, им дават спокойствие, освен това по време на ритуалните борби между съперниците им дават място за криене. Като декорация предпочитам корени, които не оцветяват много водата и да се ползват от триопсисите, а и аквариумът изглежда по-естествено. Предпочитам тъмен грунд, струва ми се, че рибите изглеждат по-ярки.

Осветлението не играе особена роля, растенията растяха добре имайки предвид, че на повърхността има плаващи, които засенчват аквариума. Ако рибите в аквариума не са много, филтърът не е задължителен. Ако правите аквариум само за трихопсиси, той изобщо не е нужен, тъй като филтърът не позволява на рибите да строят гнездо (без филтър те могат да строят гнезда на повърхността на водата) и да хвърлят хайвер в общия аквариум. Нагревател в аквариума обичайно не слагам. Стайната температура (22-23^оС) напълно устройва триопсисите. Към параметрите на водата рибите са непретенциозни, чувстват се добре в неутрално рН и средна твърдост 8-12^оGH, но те с удоволствие биха живяли и в по-мека и кисела вода. Грижата за аквариум с витатуси е лесна: изобщо не е сложно да се подменя около 20% вода седмично.
Не препоръчвам да отглеждате по-малко от 5 бр. триопсиси, защото те ,,мърморят" по време на общуване с представители на своя вид и ако те са малко, ,,мърморенето" е недоловимо.

Група от трихопсиси биха украсили и голям водоем. Те са много любопитни и самоуверени, при това съвсем неагресивни по отношение на други риби. Важното е да не се отглеждат с риби, които могат да убият трихопсисите, например, с барбуси, цихлиди ... Със скариди също не е добре да се отглеждат, тъй като в крайна сметка скаридите за тях са просто храна. По-едрите скариди Амано могат да бъдат изядени докато са личинки. Охлюви, трихопсисите ядат, ако са ,,в насторение".

Витатусите са всеядни. Аз ги храня с маркова суха храна, а така също и с жива, и различна замразена. Предпочитат да поемат храната от повърхността, но могат да я хващат и във всички слоеве на водата.

Размножаването на витатусите също не е сложно. Лесно се размножават и в общия аквариум, но може да им попречи силното течение и любопитни съседи. За стимулиране на хвърлянето на хайвер, бъдещите двойки се държат заедно и обилно се хранят с жива храна, а водата се омекотява с помощта на осмоза. В отдавна стартиран аквариум с нехищни рибки и големи количества живи растения могат даже да оцелеят няколко малки. Те могат да се хранят с микроорганизмите, които се намират в аквариума, а в зависимост от размера, може и с трошички суха храна, с която се хранят техните родители.
Ако искате да отгледате повече малки, можете да ,,заложите" няколко рибки да хвърлят хайвер. Тъй като е трудно да се различи полът им, по-добре е да ,,залагате" по 3-4 рибки.

Устройството на развъдния аквариум не е сложно. Неговият обем може да бъде 10-15 л., на повърхността – плаващи растения от типа на пистията, водокраса (буквален превод), а във височина на водния стълб, да плува роголистник. Тук трябва да се постави нагревател и да се настрои на 25-26^оС. Във водата на развъдния аквариум е добре да се добавят бадемови или дъбови листа. Като места за оформяне на гнездо, можете да прикрепите пластмасова чашка. Триопсисите често строят гнезда в такива пещероподни места. В развъдния аквариум рибите не се хранят.
След хвърлянето на хайвера се отстраняват всички риби, които не се грижат за потомство. Проплувалите малки се хранят с инфузории, а впоследствие с артемия. Ако нямате жива храна, подходяща е и маркова суха храна за захранване на малки, но при нея водата бързо се замърсява. Растежът на трихописисте е бърз - за 3 месеца те вече изглеждат като умалени копия на своите родители. Същата технология (за създаване на условия за хвърляне на хайвер) можете да използвате и в общия аквариум: прикрепете чашка, а когато в нея вече има гнездо и личинки, можете да я преместите друг аквариум и захранването на малките може да продължи там. Ако гнездото е построено по листата на растенията, то може да бъде ,,загребано" и също преместено в развъдния аквариум.

Както виждате, витатусите притежават удивителната способност да ,,възпроизвеждат" звуци, красиви са, миролюбиви и лесни за отглеждане, и развъждане. Удивително е, само че не са получили широко разпространение сред любителите на аквариуми.

Автор: Александра Чеботаева, сп. Aquaterra № 4-5/2009

[sVGNsali]

 
Поздравления за положеният труд.
Лично аз, за първи път прочетох за тази рибка и съм заинтригуван. Дали може да я видя в някой магазин на живо?

[SDB]

Тази рибка си бях заръчал на Мишо и той ми докара 5-6 броя, доста време живяха, не съм се опитвал да ги развъждам.
Та така: на снимката изглежда интересна, но всъщост е доста по-безцветна, направо сива, (от това семейство са 3 вида  "Trichopsis pumila", "Trichopsis vittata", "Trichopsis schalleri")
относно звуците - никога не съм ги чул, предполагам, че са доста слаби и страничните шумове от въздуха, филтрите, компресора и т.н. ги заглушават