• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
19.04.2024 12:21

Промяна новините на форума:

Ако все още не сте се запознали с правилата на форума, моля, направете го!


  • Killiman Ltd
  • Професионална поддръжка на аквариуми

Размножаване на водните растения

Започната от petko, 01.08.2013 16:06

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

petko

Размножаване на водните растения

Размножаване чрез резници

      Това е най-простия и лесен начин на размножаване, използва се при всички дългостеблени растения. Резниците представляват части от стеблото на растенията. Бързорастящите растения при благоприятни условия увеличават своята дължина всеки ден, когато достигнат повърхността, те се разстилат по нея и затъмняват по-ниските части и другите растения. Когато това стане, може да се откъсне горната част и да се засади в грунта. За растенията тази процедура е безболезнена, и както долната вкоренена част, така и отрязания връх продължават да растат все едно нищо не е било. Независимо колко лесен е този начин на размножаване, все пак трябва да се съблюдават някои правила. Всяка резница трябва да съдържа поне 2-3 междувъзлия. При някои растения, например хигрофилата достатъчно е да има два чифта листа за да се развие ново растение, но това не е приложимо при по-взискателната алтернантея. За нея трябват поне 3-4 междувъзлия.
     Много често в основата на листата на лимнофилата, хигрофилата, мириофилиума, лудвигиите, роталите и др. може да се забележат нови корени. Това е чудесно подсказване къде трябва да се раздели растението. Резници могат да се явяват: върха на растението, средната част и долната вкоренена част. Независимо от коя част на растението е резницата, те могат да се засадят едно до друго. Върхът и средната част от растението бързо образуват корени, с които започват да се хранят. Горната част, при която се е запазила първоначалната точка на растеж, продължава да расте към повърхността като единично стебло. В средните и долните части нямат такава точка на растеж, а вместо това от страничните пъпки (при основата на листата) започват да растат нови издънки и се получават разклонения.
     Жизнената сила на отделните части е различна. Това е напълно обяснимо, защото хормоните на растежа са концентрирани в основната си част в младите части на растенията (горната резница). В долната част има корени, с които се храни растението, но пък листата са много стари, с угасващи жизнени сили. Ето защо трябва да се увеличи дължината на кореновата част и задължително да има няколко листа, способни да доставят на растението продуктите от фотосинтезата. Ако в долната част липсват листа, то тези части не трябва да се използват за размножаване и спокойно могат да се отстранят от аквариума.
    Засадените части от растенията по принцип се вкореняват без особени проблеми. Те трябва да се осветяват равномерно отгоре, за това е необходимо да не се садят много плътно и светлината да достига и до долните листа. Грунта не трябва да е много ситен за да не се получи загниване на засадените части.
Този начин на размножаване е приложим и за всички растения, които не се вкореняват в грунта като роголистника.
    Някои от растенията, при които се използва този начин на размножаване: алтернантери, амания, бакопа, кабомба, егерия, елодея, хетерантера, хотония, хидрокотиле, дидиплис, линдерния, лимнофила, лудвигия, маяка флувиатис, мириофилиум, наяс, несея, ротали и др.
   
Размножаване с издънки

    По този начин се размножават някои розетъчни растения, които за разлика от стеблените нямат част, която да може да бъде разделена. Но това не означава, че тези растения се размножават по-бавно. Много от тях не отстъпват на дългостеблените по темп на растеж. Да вземем например валиснерията, сагитарията или ехинодорус тенелус - седмица след засаждането на ново място растението укрепва и пуска нови листа. След което, ако сте наблюдателни, ще видите израстък стелещ се малко под повърхността на грунта, на края му ще има малка точка. С растежа на този израстък, ще расте и тази точка. След няколко дни тази точка ще се превърне в растение с няколко листа и коренчета. По този начин розетъчните растения доста бързо завземат съседните участъци от дъното. От едно такова растение могат да излизат по няколко израстъка едновременно. Връзката между майчиното и дъщерното растение може да се остави доста дълго, но с времето тази връзка губи смисъл, когато младото растение се вкорени и започне самостоятелно да се храни. В този момент може безболезнено да се отделят.
По този начин се размножават плаващите растения като писция, лимнобиум и др.

    Такова размножаване е характерно за всички видове криптокорини, но особеното при тях е, че израстъците са скрити по-дълбоко в грунта. Ако при валиснерията новото растение тръгва от точката на растеж, където са прикрепени всички листа, то при криптокорините те се развиват по дълбоко в грунта. И ако внимателно разровите около майчиното растение, ще забележите подземните израстъци, които са бели на цвят, не съдържащи хлорофил. Чак когато започне да се развива и наченките на листа се покажат на повърхността на грунта те се оцветяват в зелено.
    Растенията, които се размножават по този начин създават известни неудобства на аквариста, издънките неусетно проникват в заетите от други растения места. Желателно е тези издънки своевременно да се премахнат, не трябва да се допуска смесването на корени от различни видове. Растенията се развиват по-добре, ако преплетените корени са от един вид, а не от няколко.
    Подобно размножаване има и бликсата, но при нея новите растения се развиват директно от основната розетка. Когато новите растения достигнат ½ размера на майчиното растение, те могат да се отделят. Това трябва да стане много внимателно за да не се повреди цялото растение, поради голямата си крехкост.

Размножаване чрез цветоносни стрели
   
    Този способ е характерен за ехинодорусите. Възрастното растение, набрало определен размер пуска цветоносна стрела. Тя е дълга и твърда, по нея на определено разстояние едно от друго се развиват извивките за цветчетата. Ако се оставят над водата цветчетата ще се отворят. След като прецъфтят цветчетата, стрелата може да се потопи под водата. При което от всяка такава извивка ще се развият нови растения. Когато дъщерното растение развие поне 4-5 листа и си пусне коренчета, то може да се отдели от майчиното растение и да се засади на ново място. Не е желателно да се оставят повече от две цветоносни стрели едновременно от едно майчино растение, защото това води до изтощаване на растението.

Размножаване чрез делене на ризомата

    Ризомата представлява видоизменено удебеляване на стеблото намиращо се в грунта или над него. В ризомата се натрупват хранителни запаси, в по-голямата си част във вид на нишесте. Нагоре от нея се развиват листата, а надолу корените.
В тропиците, ризома образуват блатните растения, които в благоприятния сезон се развиват и се запасяват с хранителни вещества, а при неблагоприятни условия растението се храни с натрупаните запаси. Такива растения са лагенандри, анубиаси, някои от ехинодорусите.
    Ризомите притежават голяма способност за оцеляване. Понякога такова растение изпада в състояние на покой, без листа и корени. Достатъчно е да го поставим в благоприятна среда и от спящите точки ще се развие ново растение.  Тази особеност може да се използва за размножаване на растението.
    За да получим ново растение достатъчно е да разделим голямата и силна ризома на не големи части, за да се развият спящите точки. Ехинодорусите или анубиасите могат да се разделят на парчета от по 2-3 см., ако ризомата е не по-малка от 10см. Рязането трябва да се извърши много внимателно, главното е да не станат на каша клетките в мястото на сряза. Трябва да се използва много остър нож. Повреденото място се характеризира с по-тъмно оцветяване и обилно насищане с течност изтичаща от разрушените клетки.
    Мястото на среза е най-големия проблем при размножаването с деление на ризомата. Повредените мъртви клетки започват да гният, и растението може да загине. За да се избегне това, отрязаните парчета се оставят няколко дена да плуват свободно из водата. В зависимост от вида на растението и количеството натрупано нишесте те плуват по повърхността на водата или потъват на дъното. От наситената с кислород вода мъртвите клетки няма да станат храна за гнилостните бактерии, които в големи количества населяват грунта. Може мястото на среза да се посипе с активен въглен, за да се предотврати развитието на гнилостни процеси. За това време на парчетата се появяват първите признаци на живот - зелени точки на растеж, нови светли коренчета, а мястото на среза покафенява и закърнява. Все пак, ако парчетата ризома започнат да гният, то повредените части трябва да се изчистят, а ако е необходимо да се изрежат.
    Появят ли се признаци за живот на ново растение, може да се посее в грунта. Грунтът трябва да е чист, излишъка от хранителни вещества ще затормози развитието на корени, а обилната микрофлора ще стане причина за загниване на ризомата. Дълбочината на засаждане зависи от вида на растението. Например анубиасите не се заравят в грунта, а се завързват за камък или дърво, ехинодорусите се засаждат така, че точката на растеж да остане над грунта. До нея трябва да  достига достатъчно светлина, затова не трябва да се слага на сянка.
 
Размножаване на адвентивни растения

   Някои растения са избрали необичаен начин на размножаване: израстъците се появяват от спящи точки, разположени направо на листата на майчиното растение. Не рядко тези растения се наричат и живораждащи. Такива растения са апоногетон ундулатос, микрозорум, някои видове нимфеи и папрати.
   Този способ на размножаване е много продуктивен, защото едновременно се развиват няколко нови растения, хранещи се първоначално от възрастното растение те бързо увеличават своите размери. Когато се сформират няколко листа и корени, вече може да се отдели от майчиното растение. Например от една Nymphoides indica за седмица може да се получат няколко млади растения и в последствие тяхната численост се увеличава в геометрична прогресия. В по-голямата си част обаче, размножаващите се по този начин растения са бавнорастящи.

Използван източник:
Книга ,,Ботаника аквариума" автор Шереметьев И.И.

Съществуват и други начини на размножаване: със семена или с тъканна култура от растенията, но те са трудно или невъзможно осъществими в обикновени аквариумни условия.

Sweet_Jones

Благодарности за публикацията, полезна статия за всички начинаещи, както и за по-напредналите в хобито  *thanks

kokivit

Може ли някой да обясни по-подробно какво се прави със стрелата на ехинодоруса за да се размножи или каде може да се прочете. Режи се на отделни части ли , как...? Имам цветчета по и над водата

petko

От там ,където има цветчета ще покарат листа и ще си пуснат коренчета.Когато станат листата 15-20см. и пуснат няколко коренчета може да се отреже и да се посее.

kokivit


Similar topics (5)

50981

Публикации: 1
Прегледи: 1461

22767

Публикации: 2
Прегледи: 2017

4267

Публикации: 4
Прегледи: 3068

25803

Публикации: 11
Прегледи: 4509

17501

Публикации: 14
Прегледи: 5702