• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
25.02.2020 21:09

Новини:

Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.


Акваскейпинг конкурс
  • Killiman Ltd
  • Професионална поддръжка на аквариуми

Използването на азотсъдържащи торове

Започната от petko, 29.06.2013 17:05

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

petko

Азотно подхранване на растения
Използване на азотсъдържащи торове в аквариума

     Азотът се отнася към макроелементите и се явява един от основните питателни вещества за растенията. При неговата недостатъчност в начален стадий, растението забавя растежа, на младите листа може да се появи хлороза, стъблото изтънява. Старите листа постепенно се разрушават, защото растението се стреми да възтанови недостатъка на азот, премества го от долните листа към точката на растеж и младите листа. За разлика от признаците за липса на калий (разрушаване на тъканите на старите листа между жилките и появяване на дупки в листата), при недостатък на азот старите листа първоначално пожълтяват (изсветляват) от периферията към централната жилка, в последствие се разрушава тъканта на листата. При някои растения отмирането започва от централната жилка. В някои случаи на листата, пожълтели от недостатък на азот, няма зелени жилки. При изразени липси на азот растението спира да расте, може да загине точката на растеж. Този признак може да се дефинира и с недостатък на микроелементи, например с недостатък на бор, при който се наблюдава почерняване на точката на растеж и силно разклоняване на растението.
     Източници на азот за висшите растения се явяват неорганичните съединения - амоняк/амоний, нитрити, нитрати. В литературата се срещат данни за това, че растенията могат да усвояват нискомолекулярни съединения на азота - карбамид и някои аминокиселини. Няколко изследвания са показали, че амонячния и нитратния азот се явяват еднакви източници на азот за растенията.
     Усвоеният от растенията нитрат не участва направо в реакциите на биосинтеза. Той се преработва до нитрити и по-нататък до амоняк с участието на ферменти. Активноста на тези ферменти зависи от много фактори. При ниска осветеност скоростта на възстановяване е ниска, което може да доведе до натрупване на свободни йони NO3-. Водеща роля в този процес са реакциите на синтез на глутаминовите киселини и глутамина. Тези съединения се явяват депа за азота в растенията за следващи реакции на биосинтеза.
     В аквариума след азотно гладуване, скороста на потребление на съединенията на азота и в частност нитратите, може да бъде доста висока, до 6-10 мг/л на ден. Но при запълване на запасите на азот в тъканите на растенията, скороста рязко пада. При бързорастящите растения тези запаси им стигат за няколко дни.
      В растителните аквариуми с много светлина, СО2 и умерено наличие на риби често възниква дефицит на азотни съединения във водата. Това може да се види от аквариумните тестове за нитрати. При нулеви нива на нитрати растенията престават да усвояват фосфати, това също много добре се забелязва с тестване на водата. В моите аквариуми аз поддържам нива постоянна концентрация на нитрата от 5-10 мг/л, а понякога и 20мг/л при внасяне на азотсъдържащи торове.
    Калиев нитрат - KNO3
Безопасен азотосъдържащ тор за аквариумни растения. Съдържание на елементите: Калий - 38,7%, Нитрат - 61,3%. При внасянето на 1грам на 100л вода концентрацията на нитрта се увеличава на 6мг/л.
Но при продължителното му внасяне калият, влизащ в състава на този тор, се внася в излишък. На растенията им е нужен в по-малки количества и не успяват да го усвоят напълно. В моите аквариуми по разчетни норми на калия на базата калиев нитрат се получава 40-50мг/л. При което други торове, съдържащи калий в значителни количества не внасям. В литературата по минералното хранене на растенията има данни, че излишакът на калий блокира усвояването на азота. За да се избегне натрупването му може да се използват масивни подмени на вода (50% и повече на седмица - метод Бар) или използване на безкалийни азотосъдържащи торове.
    Натриев нитрат - NaNO3
Нитрат 72,9%, натрий-27,1%. В качеството на основен източник на азот не трябва да се използва дълго време, защото ще доведе до натрупване на натрий във водата. Не лоши резултати се получават при използването му заедно с Калиев нитрат.
    Карбамид
Карбамидът - СО(NH2)2 - съдържа не по малко от 46% азот. Получава се при синтеза на аноняк и въглероден газ при високо налягане и температура. Много добре се разтваря във вода. Хигроскопичността до 20°С е сравнително малка. Особенно хубави физически свойства има гранулираният Карбамид. При гранулацията на карбамида се образува токсичния  (CONH2)2NH. Но съдържанието му в гранулирания тор не превишава 1% и практически е безвреден за рибите и растенията. Във водата постепенно се разпада с образуването на амоняка. Този процес представлява потенциална опасност за рибите. Карбамида го ползвах за малко. Внасях по 2-3 мг/л.за ден. Бум на водораслите нямаше, но някакво активиране на зелените водорасли се наблюдаваше.
    Амониев нитрат - NH4NO3
В тази тор се съдържа максимално относително количество на азота - 35% (NO3 - 77,5%, NH4 - 22,5%). Не съдържа метални йони и други баластни вещества. Амонячния азот или веднага се усвоява от растенията или се окислява в процеса на нитрификацията до нитрат.
    От разтвора NH4NO3 растенията по-бързо поглъщат катион NH4+, отколкото аниона NO3-. От положителния заряд йон амония бързо се свързва с органическия субстрат и по нататък се окислява до нитрат в процеса на нитрификацията. Ето защо токсично влияние на рибите при внасянето на доза от 5мг/л не се наблюдава.
Следва да се действа внимателно при внасянето му в грунта под корените на растенията. Ако грунта няма буферни свойства (не съдържа калциев карбонат), се образува азотна киселина. Подкисляването има временен характер, тъй като намалява с усвояването на нитратния азот от растенията. Особено в началото, ако се внесе по-голяма доза в грунта може да се създадат места с висока киселинност. Влиянието върху водораслите е като при карбамида.
    Амониев сулфат
Амониевия сулфат (NH4)2SO4 съдържа 21%азот и до 24% сяра. Ползването му в аквариума считам за нецелесъобразно, защото азотът в този тор присъства под амонячна форма, а сярата обикновено се внася в достатъчни количества с другите торове (калиев сулфат, магнезиев сулфат и др.)
    Калциев нитрат
Калциевата селитра - Са(NO3)2*4H2O. Както калиевата и нитратната селитра, съдържа азот в нитратна форма. Вазможно е да се използва, ако искаме да повишим общата твърдост заради йоните на калция. При това трябва да се следи за GH или точно да се изчислява дозата на тора. (1dGH съдържа 7,5мг Cа++).
    Магнезиев нитрат - Mg(НО3)2*6Н2О
Не трябва да се използва дълго време заради повишаването на общата твърдост. От друга страна представлява перспективен метод за внасянето на магнезий без баластните сулфатни йони.
    Азотна киселина - HNO3
Считам я за перспективен източник на нитрати за аквариумните растения. Азотната киселина не съдържа баластни катиони. При нейното използване се намалява карбонатната твърдост, която постепено расте при интензивно подаване на въглероден двуокис. При използването и в продължение на месец в доза 2мг/л дневно е измерено намаляване на кН 4 до 6 градуса.
    Тази киселина е естествена за аквариума, тя се явява краен продукт на нитрификацията и води до подкисляване в пренаселени аквариуми. Опростеното уравнение на нитрификацията изглежда така:
NH3 + 2O2 → NO3- + H+ + H2O
При внасянето в аквариума азотната киселина реагира с хидрокарбонатите:
HNO3 + HCO3- = NO3- + H2O + CO2
Ето защо при използването и, трябва да се следи за карбонатната твърдост и да се поддържа по-висока от 3-4 dGH.
   От работата на карбонатния буфер забележително намаляване на pH не се наблюдава. Аквариумните риби не реагират на еднократно внасяне на азотна киселина в доза от 1гр на 100л.
  За кореново подхранване не трябва да се използва, защото азотната киселина предизвиква силно изразено локално подкисляване на грунта в зоната на внасяне.

2006 год, jusupoff
Превод Петко
Статията е взета от тук http://aquacontrol.narod.ru/plant/azot_udobr.htm