Атомният кислород може да компенсира липсата на мокро-сух биофилтър в растителни

[iuli]

Атомният кислород може да компенсира липсата на мокро-сух биофилтър в растителния аквариум

1. Атомният кислород

Правилната химия която ни трябва, за да има качествена филтрация е свързана с нуждата от високо съдържание на кислород, защото бактериите, които осъществяват биологичната филтрация са аеробни, а проблемът на изцяло потопения във вода филтър е това, че във водата има не повече от двадесет пъти по-малко кислород на литър отколкото във въздуха. Тоя недостътък на водната среда се компенсира с мокро-сух биофилтър или с аеробни филтри под налягане, обаче те не са добри при отглеждане на растения, защото изхвърлят от водата въглеродния двуокис.

Съдържанието на кислород в един литът въздух при 0 градуса е 300 мг, а на въглеродният двуокис е 0,6 мг. Разтворимостта им във вода е функция на съотношението им във въздуха, и на абсолютната им разтворимост. Т.е. при добра аерация с въздух и температура 30 градуса, в сладка вода на литър имаме 8 мг кислород и 0,4 мг въглероден двуокис. Ако обаче увеличим пропорционалното съотношение на въглеродния двуокис спрямо кислорода във въздуха с който аерираме или го добавяме допълнително във водата, концентрацията на въглеродния двуокис във водата може да надвиши значително тая на кислорода, поради това, че въглеродният двуокис е много по-разтворим във вода от кислорода.
Абслютната разтворимост на кислорода във вода при температура 30 градуса е 35 мг на литър; а на въглеродния двуокис е 1 300 мг на литър. При намаление на температурата на водата, разтвореният кислород и въглероден двуокис се увеличава.

Съществува обаче форма на кислорода която е изключително разтворима. Това е атомният кислород, който може да бъде подаван в аквариума под формата на озон, посредством озонатори и под формата на кислородна вода.
Освен че е много разтворим във вода има свойството да прониква навсякъде. В оптималните концнентрации, които се използват в акваристиката той подобрява дейността на аеробните бактерии и убива или е много вреден за болестотворните и вирусите, дори и в много по-ниски концентрации. Атомният кислород очиства аквариума и механично. Има свойството да утаява белтъците, които след това се улявят от филтъра и се разграждат от бактериите с по-голяма скорост. Реагира с неразлагаемите по биологичен път хуминови киселини, които впоследствие стават разлагаеми и може ако са били натрупани в по-голямо количество, дори да свалят временно концентрацията на кислорода, въпреки че се подав атомен кислород. Това на пръв поглед парадоксално ялвение се дължи на превръщането на хуминовите кислелини от неразлагаеми по биологичен начин в разлагаеми. Премахвайки хуминовите киселини, които оцветяват водата от жълто до кафяво, се повишава осветеността на растенията.
Атомният кислород директно реагира и с нитритите, като ги окислява до нитрати. В морски аквариум, директно окислява и амоняка.

Съществува прилика между кислорода и въглеродния двиокис. И тя е в това, че въглеродният двуокис съдържа и кислород. Когато се подава въглероден двуокис в аквариума с растения, поради това че той е много разтворим, се повишава концентрацията му. Растенията използват въглерода от молекулата и отделят кислород, който се отделя под формата на мехурчета, защото кислородът е малко разтворим във вода. По тоя начин, кислородът в растителния аквариум, където се подава въглероден двуокис е вероятно около 10 мл. което повишава действието на биологичната филтрация, но не до толкова, колкото в мокр-сухите биофилтри.

Подаването обаче на атомен кислород повишава общото съдържание на кислород, който много агресивно реагира с органичното вещество, като на местата където то е натрупано в по-големи количества (фиртърния материал и грунда) при по-висока концентрация на атомен кислород във водата, се образуват мехурчета. Мехурчетата са от въглероден двуокис, който се задържа и постепенно се разтваря. Т.е. подаването на атомен кислород е и подаване на въглероден двуокис, така както подаването на въглероден двуокис е и подаване на кислород.

Но има разлика между подаването на атомен кислород и подаването на въглероден двуокис:
- При подаването на въглероден двуокис, отделеният кислород от растенията е недостатъчно за да компенсира липсата на мокросух биофилтър и освен това, свързната форма на кислорода няма това бързо и агресивно действие спрямо органиката и нитритите, които без атомен кислород биха се окислили много по-бавно, а хуминовите киселини - никак.
- При подаването на атомен кислород, въглероден двуокис може да се образува само в количества, които са зависими от количеството на органичното вещество в аквариума.

Но тъй като темата е свързана с въпроса, дали атомният кислород може да замести напълно мокросухия биофилтър, отговорът, който се очертава е че не само може, но дори го и превъзхожда. Т.е. скоростта която ще бъде постигната с разлагането на органиката с подаването на атомен кислород и обикновен канистер е по-голяма отколкото с мокросух био филтър, без подаването на атомен кислород. От друга страна, ако подавате атомен кислород, мокросухият биофилтър става излишен. Още повече, че за растителен аквариум той е противопоказан. Още повече, че мокросухият биофилтър, без подаване на атомен кислород, не може разгради хуминовите киселини.

Но тука се очертава въпросът, дали ако подсигурим аквариума с достатъчно количество органика (т.е. риба) и достатъчно количество атомен кислород има изобщо някаква нужда от подаването на въглероден двуокис и минерални вещества?

Т.е. дали съществува супер веществото, което е почти панацея, при правилно използване и правилна представа за компонентите от които е съставена аквариумната екологична система и процесите които протичат в нея!

2. Хуминовите киселини.

Основният антипод на това вещество, който ние не искаме да унищожим напълно в аквариума са хуминовите киселини. Хуминовите киселини представляват сложни високомолекулни съединения - вериги на креновата киселина. Те се произвеждат от бактериите във филтъра и са в основата на процеса на хумификация. Това е бавен процес. Първичните форми на хумусът са разтворими, имат киселинни свойства и са под формата на хуминови и фулво киселини. В последствие веригите на тия киселини нарастват стават все по-сложни и плътни, като включват и най-различни микроелементи. Тези киселини са основните хелатиращи вещества в природата. Растенията направо ги използват, като готови източници на органично вещество, съдържащи всички необходими вещества. При наличието на алкалоземни елементи в почвата (наприме черноземите), тези хумусни вещества се утаяват и загубват киселинните си свойства. В тропиците, където количеството на валежите е голямо, дъждовете, които са кисели, защото дестилираната вода има свойството да разтваря десет пъти повече въглероден двуокис, разтварят, разреждат и отнасят алкалните елементи и хумусът е предимно под формата на разтвор във водата, а почвите са бедни.

Хуминовите киселини са в основата на така нареченото "Хетеротрофно хранене" на висшите растения, вкл. - водните. В хумуса има оптимално съотношение между основните макро-елементи. То е различно при различните типове почви и биотопи. В полските райони съотношението на Въглерод-Азот-Сяра-Фосфор е 100-10-1-2.
Това което нас ни интресува, е че хумусът е основен фактор за почвеното плодородие и конкретно за развитието на аквариумните растения. Предполага се че всички висши ратения могат да се хранят хетроторфно. Понеже тогава растенията използват готови органични съединения, нуждата им от светлина при наличието на повече хумус е по-малка. От дурга страна, там където концентрацията на хумиус във водата е голяма, като например в Рио Негро, растения няма.

В аквариума хумусът се произвежда от полезните аеробни бактерии. Анаеробните са вредни. За да се стимулира дейността на тия бактерии, трябва да се осигури висока аеробност на средата. При което атомният кислород се явява суперсредството. Полезните бактерии разграждат органичното вещество от рибата и мъртвите растения, като го минерализират. Същевременно те произвеждат минимално и хуминови киселини, което е бавен процес. За това и старата вода се образува бавно. Липсата на достатъчно кислород в някои части на аквариума и филтъра, където се натрупва повече органично вещество, което гние е причина за заселването в тези места на вредни анаеробни бактерии. Такова нежелателно явление в аквариума вероятно се случва постоянно, поради ниското съдържанине на кислорд във водата. Това което го предотврятява според сегашната теория за отглеждане на растения и риба е да не се презаселва аквариума с риба. При това положение отделяната гниеща органика е малко и бактериалните процеси са преобладаващо добри. В следствие на което на по-късен етап във водата се натрупват полезните хуминови киселини.

Но когато се използва атомен кислород, който има свойството да прониква навсякъде и е агресивен към всичката органика, към анаеробните организми, на които освен всичко разрушава и средата в която се развиват, както и към болествороните организми; и същевременно е добър за аеробните полезни бактерии, този атомен кислород въпреки че разрушава самите хуминови киселини, създава колонии от полезни бактерии по филтриращите материали, които са под формата на налеп, в който се съдържа продукт от дейността на тия бактерии (хумус) и който се отделя постоянно. Ще рече, че в момента в който третирането с атомен кислород престане, във водата започва да се отделя хумус.

Това означава, че в аквариума, където имаме канистер и използване на атомен кислород, трябва да има периоди през които регулярно подаваме атомен кислород и периоди на почиквка, когато дори подаваме минимално количество торфирана вода (торфът трябва да бъде качествен и проверен). Като преходът трябва да бъде постепен. Пе-ха-то в периода на подаване на атомен кислород е желателно да е малко над седем. А по време на подаването на торфа, ако трябва да повишим пе-хато можем да използваме сода за хляб, която не утаява хуминовите кислелини. Торфът има свойството леко да потиска биофилтрацията, но така също има лечебно действие и върху рибата. По тоя начин лечебното действие на атомният кислород върху рибата, ще се редува с лечебното действие на торфа върху рибата.

3. Подаване на атомния кислород в аквариума.

Най-добре е да се подава постоянно. По тоя начин е възможно да се подава по-голямо количество атомен кислород, като същевременно концентрацията му в аквариума е по-ниска. Това може да стане чрез озонатор или чрез капкова система на кислрородна вода. Основният принцип е да се започне с ниски дози, за които е сигурно че ще са беозопасни и впоследствие след внимателно и продължително, след седмици и месеци на наблюдение за ефекта върху животните и растенията, постепенно да се повишава.

По принцип скъпите уреди, предполагат постоянно мерене на редокспотенциала. Но аз мисля, че може да минете и без тях по горната рецпта. По-несъвършеният вариант на подаване на атомен кислород е подаване на кислородна вода веднъж на денонощие. Разреждайте я предварително в едно пластмасово канче и постепенно я смесвайте с водата в акрвариума. Дозата която със сигурност е вредна при умерено заселен с риба и относително чист от органика аквариум е 200 мл. 6%-ова на 270 литра вода.
Дозата, която не би трябвало да е проблемна е между 50(петдесет) и 100(сто) мл. 3%-ова кислородна вода на триста литра вода подадена на веднъж. Но може да подавате и по два пъти, което ще позволи да стигнете до по-големи общи количества на денонощие. Може би малко по-големи.  А освен това постоянното подаване на атомен кислород ще бъде предпоставка за постоянно стимулиране на биологичната филтрация.

Както вече споменах в друга тема, най-евтино е да си купувате перхидрол 33%, в еднолитрови шишета и да го разреждате с дестилирана вода (може дъждовна, след като дъждът е промил атмосферата). Внимавахйте да не сбъркате при разреждането концентрацията.

Аз не съм направил все още капкова система и не зная какъв ще бъде резултата. Всъщност еднократното подаване в денонощието на кислородна вода ми харесва, но по принцип, се използва озонатор, който работи постоянно и освен това със сигурност е по-добро постоянното подаване на атомен кислород. Имайте предвид, че атомният кислород не е съвместим с някои лекарства и изкуствени вещества (вероятно и химически торове), защото може да се образуват отрови или най-малкото да се инактивират веществата.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

"ГОРСКО ПОЧВОЗНАНИЕ", ИЗД. "ЗЕМИЗДАТ", 1993 Г. - УЧЕБНИК ЗА ТЕХНИКУМИТЕ ПО ГОРСКО СТОПАНСТВО
"ТЕХНИЧЕСКОЕ ОСНАЩЕНИЕ АКВАРИУМА", МАРТИН САНДЕР, ИЗД. АСТРЕЛЬ

[tomatomov197]

  Това е много интересно , но дали е вярно ? Писано е преди 20 г все пак .  Иначе кислородната вода наистина помага в борбата с водораслите .

[evgeni200]

Помага в борбата с водораслите, но и унищожава много от висшите растения 

[tomatomov197]

Помага в борбата с водораслите, но и унищожава много от висшите растения 

Роголистник унищожава , предполагам и мъхове би поразила кис. вода .  Какво друго ?

[iuli]

  Това е много интересно , но дали е вярно ? Писано е преди 20 г все пак .  Иначе кислородната вода наистина помага в борбата с водораслите .

Написах го преди два часа. А една от книгите на които съм базирал е написана преди двадесет години наистина. Но почвознанието и химията не са се променили и освен това, ако днешните акваристи се ровеха повече в тия стари неща, които всъщност не знаят, щяха повече да бъдат имунизирани срещу рекламите. Тъкмо те не винаги са верни.
Публикациите са слети: 23.11.2014 00:54

Помага в борбата с водораслите, но и унищожава много от висшите растения 

В каква доза?

[evgeni200]

Кислородната вода не е новост в акваристиката  Форума има няколко теми за нейното използване за борба с водорасли. Ежедневното добавяне се заключава в добавянето на 2 - 3 мл/дневно на 100 литра вода, но ползите са нимимални. Растителен аквариум се справя и без допълнителна помощ да преработи органиката. Действително превръщането на амоняк до нитрат се нуждае от три атома кислород, но растенията консумирайки приоритетно първия се губи и логиката от подобряване на биофилтрацията. Критичен би бил момента от недобавяне няколко дни на кислородно вода, наличие на органика в аквариума и подържане на засиселена биофилтрация чрез метод на подаване на силен окислител.
Много пъти е писано на форума как се подържат бактерийте във филтъра живи - при местене на акварим.

[danielm]

Това ли да е отговора на въпроса как действа twinstar разпадайки моюекулата на водата?

[iuli]

Критичен би бил момента от недобавяне няколко дни на кислородно вода, наличие на органика в аквариума и подържане на засиселена биофилтрация чрез метод на подаване на силен окислител.

Добро утро! Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Като се наспах и поразмислих, си открих грешката:
Въпреки, че кислородната вода и озонът са много разтворими във вода, добавянето им в аквариума може да бъде в доза много по-малка от 0,01 процент. Дозата, която дадох за еднократно вкарване на кислородна вода е 1мл на 100 литра, т.е 0,001%. При постоянно подавне, вероятно може да се увеличи доста, но пак ще е малко. Поради тая причина добавянето им не може да набави такова количество кислород, каквото има в мокросухия биофилтър - нестигат едни 290 мг.. А за капак и твърдението ти е абсолютно вярно.

Същевременно обаче, да не забравяме за силното окислително действие на атомния кислород. Понеже съм го използвал и знам много добре, че много ефективно чисти. Но може би след, като се сетих за тоя недостатък на логиката ми, ще се заема много скоро, да си направя капкова система, посредством която да вкарвам в аквариума ежедневно по повече атомен кислород. А другият вариант, който вероятно ще е по-добър е да си взема озонатор. Защото, чрез кислородната вода, при добавянето на един атомен кислород, се добавя и една молелкула вода. Докато при озона, с всеки атом кислород се добавят още два.

Фактически това, което току-що отпадна, беше, че излезе отговорът на въпроса, който зададох в темата: "Но тука се очертава въпросът, дали ако подсигурим аквариума с достатъчно количество органика (т.е. риба) и достатъчно количество атомен кислород има изобщо някаква нужда от подаването на въглероден двуокис и минерални вещества?"

Очевдино отговорът е "не е желателно да се увеличава прекалено рибата". Но при нормално количество риба в растителния аквариум може да се подобри филтрацията значително, чрез подаване на атомен кислород. Което означава и да се повиши количеството на хранителните вещества за растенията.

Всъщност в книгата на Мартин Сандер май имаше разни филтриращи системи, които бяха съставени от озонатор и мокросух биофилтър, т.е. това означава, че е ясно, че озонът не замества мокросухия биофилтър. Ще я поразгледам пак.

[evgeni200]

На въпроса за СО2 - без въглерод и водород няма жива материя. Статията дава уравнението и съотношението на основните макро елементи, където въглерода е най - много.

Въпросът е: къде ще се заселят голямо количество полезни бактерий и рязък спад в количеството кислород дали няма да доведе до критично увеличаване на органиката

озонатор, туинстар, кислородна вода, оксидатор имат едно и също действие 

[iuli]

Главният въпрос не е в липсата на въглерод и дали без въглерод може да има живот. Защото когато в аквариума има много риба, тя постоянно отделя органично вещество, което съдържа въглерод и водород. Проблемът е в това, че това отделено от рибата вещество трябва да бъде преработено в усвоима за растенията форма. Трансформацията на отделената от рибата органика минава през междинни вещества които са отровни. Необходимо е време неободимо е пространство, необходима е конкретна форма, за да се случи правилната трансформация а не грешната. И това което постоянно търсим е по-голямата скорост на правилния процес, а елиминиране на неправилния. Т.е. искаме да повишим КПД на системата. И точно тука е нуждата от кислорода. Въглеродът не е проблем - има го в излишък.

[evgeni200]

Фотосинтеза - СО₂ задължително се подава допълнително, като именно СО₂ е основния источник на макроелемента въглерод

СО₂ не се подава когато аквариума е бавен и са достатъчни около 7мг/л разтворени във водата.

Въглерод-Азот-Сяра-Фосфор е 100-10-1-2.

[iuli]

Фотосинтеза - СО₂ задължително се подава допълнително, като именно СО₂ е основния источник на макроелемента въглерод

СО₂ не се подава когато аквариума е бавен и са достатъчни около 7мг/л разтворени във водата.

Въглерод-Азот-Сяра-Фосфор е 100-10-1-2.

Сегашните схващания са такива, но те се променят. Виж например как Кралчев, ти разказа за германската система, която вече отхвърля системата за торене по метода на приблизителните показатели! Преди тридесет години, никой не е смятал, че трябва да се добавя въглероден двуокис.
Сега и аз търся по-добрия начин. Фактите са такива от днешната практика, каквито ги каза току-що. Но фактите от химията, на които аз обръщам внимание са направо железни. В близките сто хиляди години никой намя да оспори това, че в отделената органика от рибата има достатъчно въглерод, както и всички останали, необходими на растенията елементи.

А съотношението на Въглерод-Азот-Сяра-Фосфор е 100-10-1-2. Но аз ти дадох съотношението в хуминовите киселини, които също могат да се добавят в аквариума за храна на растенията. Ефектът е бомбастичен. Чрез хуминовите кислелини добавяш най-вече въглерод. Т.е. ако добавяш хуминови киселини, може да има бърз аквариум без, подаване на въглероден двуокис.

Аз имах една нимфея, дето развиваше на три дена по едно напълно развито листо и във всеки един момент имаше по две или три млади листа в различна фаза. Температурата беше 28 -30. Светлината от лампите в моя аквариум е 0,4 вата на литър - тогава май бях с 14 часа на ден. Може да са били и 12. Но от прозореца ми влиза и умерена дневна светлина, както и 2, до 3 часа слънчева. И затова още не знам, силна ли ми е светлината или умерена. Първоначалните подводни листа бяха с диаметър над 20 см. А после взе да пуска надводни - пак за по три дена. Кореновата й система завзе площ от четвърт квадратен метър, като на това мястно не можех да вкарам грундочистачката.

Подавах само екстрат от торф - на предварително накиснат торф, му взимаш само водата и я наливаш в акрариума. Освен това в грунда бях сложил малко много добре прегорял говежди тор.

По някое време нимфеята взе че загина. Не зная защо, май се изчерпиха някои хранителни вещества, а аз намалих торфа, който може би се и изтощи, защото не го смених. Бях променил обслужването на аквариума, защото правех някакви експерименти - започнах да слагам доста дървесна пепел.

[evgeni200]

Растенията ФОТОСИНТЕЗИРАТ процеса е невъзможен без СО2 

[iuli]

Растенията ФОТОСИНТЕЗИРАТ процеса е невъзможен без СО2 

Така е но не само фотосинтезират. Предполага се че всички растения се хранят и хетеротрофно. Т.е. с готови органични вещества. Т.е. - с хумус. Има дори някои растения, които са хищници и ловят насекоми.

Освен това при почвообразувателния процес се образуват и много други биологично активни вещества, които са необходими на растенията, много са сложни, а някои от тях стимулират растежа много. Тези вещества и изобщо почвознанието са недоизучени от науката. Дори само торфът не е изучен и скоро няма да бъде.

[evgeni200]

Съгласен съм с горното, но те по никакъв начин не заместват най- достъпния источник на въглерод. Растенията от хранителните вещества винаги приоритетно използват най - постата форма носътел на макро и микро елементи.

Малко и по темата силен окислител е вреден за хелаторите на микроелементите