• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
19.03.2024 13:45

Промяна новините на форума:

Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.


  • Професионална поддръжка на аквариуми
  • Killiman Ltd

Растения за градинско езеро

Започната от xoxi, 05.07.2011 22:37

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

xoxi

Здравейте,колеги
Позволявам си да публикувам тук една статия. Не претендирам, че тя е напълно изчерпателна, но се надявам тя да отговори на част от въпросите на всички хора, които мислят и работят по въпроса за създаване на свое градинско езерце.



ГРАДИНСКОТО ЕЗЕРЦЕ КАТО ЕКОСИСТЕМА

Или как да поддържаме декоративната водна площ с минимум разходи

Всеки собственик на градинско езерце би искал водоема му да е с чиста, прозрачна вода, със здрави рибки и красиви водни растения.
Всеки един водоем представлява среда за развитие на множество организми – растителни и животински. Те образуват биоценоз – съобщество, вътре в което се установяват взаимоотношения на равновесие. Водните растения под въздействие на слънчевите лъчи натрупват биомаса. Тази биомаса по-нататък служи като храна на множество животни. Телата на умрелите животни и растения падат на дъното на водоема и образуват т.нар. детрит (тиня), който под въздействието на бактерии и гъби се разлага до по-прости органични съединения, след което се минерализира. Продуктите които се отделят в резултат на минерализацията представляват предимно амониеви, нитратни, фосфатни и калиеви соли. Получените минерални соли веднага активно се включват в натрупването на нова биомаса в процеса на фотосинтеза. Благодарение на постоянно постъпващата във водоема слънчева енергия, процесът на натрупване на биомаса преобладава над процеса на минерализация. В природата един такъв биоценоз почти винаги представлява отворена екосистема. Посредством водните течения и посредством миграцията на животни, всяка година от водоемите се изнасят тонове биомаса и се насочват към други екосистеми. Именно това спасява водоемите от затлачване с органично вещество и от тяхната постепенна атрофия.
В декоративните градински езера се наблюдава същия процес на натрупване на биомаса, макар и в много по-малък мащаб. Там липсва обаче естественото изнасяне на биомаса. Затова при поддръжката на едно градинско езерце усилията трябва да са насочени именно към овладяване на процеса на изчистването на водата от излишните органични и минерални вещества. Днес множество фирми, които изграждат градински езерца, предлагат към тях и изграждане на техногенни системи за очистване на водата. Това са системи от помпи, механични, химични и биологични филтри, аератори, UV лампи за унищожаване на водорасли, щамове от бактериални култури, които съдействат за по-бързата минерализация на органичните отпадъци във водата, ензими, та дори и белтъчни гелове на основата на соя, които абсорбират в себе си детрита и спомагат за по-бързото му утаяване на дъното. Колкото е по-малко едно езерце, толкова по-наложително е използването на такива изкуствени системи за очистване. И обратното – при по-големите градински езера, с обем стотици или хиляди куб.м. вода изкуственото очистване на водата не е така наложително. Накратко ще обясним защо това е така.

По-малките водни обеми се загряват и охлаждат по-бързо от големите, а това предизвиква големи денонощни и сезонни колебания на кислородното съдържание във водата. По-високата температура на водата благоприятства бурното развитие на водните организми, които от своя страна още повече изчерпват съдържанието на кислород във водата. Резките колебания на разтворен кислород и най-вече постоянният му дефицит водят до обедняване на екосистемата от към фауна. От гръбначните животни такива условия могат да понесат само жабите и 1 –2 вида шаранови риби. От друга страна топлите плитки води благоприятстват развитието на низша флора - едноклетъчни и многоклетъчни водорасли. Това води до помътняване на водата и рязко влошаване на естетическите качества на езерцето.
По-големите водни обеми имат по-устойчива температура и това дава възможност за развитие на по-богата от към видове и по-устойчива екосистема. В такива водоеми, даже и без никаква човешка намеса, атрофията настъпва много по-бавно, с темпове незабележими за един човешки живот.
Първото правило от което трябва да се ръководим при създаване на изкуствено градинско езеро е да го направим максимално голямо според възможностите, които позволява мащабът на околното пространство. Трябва да се стремим към постигане на хармония между размера на езерото и мащабите на околното пространство. Като идеален пример в това отношение могат да бъдат посочени японските средновековни градини. Разбира се размерът на езерото, освен от всичко друго, се определя и от наличието на достатъчни количества вода. Ако липсва надежден и евтин водоизточник е по-добре да се откажем от идеята за градинско езеро. Няма по-жалка гледка от езеро без вода. Най–добре е ако наблизо минава естествен воден поток който може по гравитачен път да захранва езерото с вода. Други алтернативни варианти са наличието на каптиран извор, сондаж или кладенец или в краен случай захранване от водопровод с питейна вода. Надеждната хидроизолация е задължителна за градинските езера, особено ако няма постоянен естествен воден поток, който да захранва езерото. Тук няма да се спираме на избора на хидроизолация тъй като това е отделна и доста обширна тема.
Минималната дълбочина при която могат да презимуват успешно рибките е 0,8м. Оптималната дълбочина при едно средно голямо декоративно езеро е 1,50 – 2м. По-големите дълбочини действат подтискащо на наблюдателя и не се препоръчват за декоративни езерца. Желателно е бреговете на водоема да са с полегати наклони и да се засадят с висша водна растителност. Оптималните дълбочини за засаждане на водни растения са от 0 до 0,8 м. Изключение правят някои видове водна лилия (Nymphaea alba) , какичка (Nymphoides peltata) и бърдуче (Nuphar lutea ), които се развиват добре и при дълбочини над 1,50м.


Осигуряване на максимално количество разтворен във водата кислород

От съдържанието на кислород изцяло зависи способността за самоочистване на водоема. Освен използването на аератори и помпи които задвижват водоскоци и фонтанчета, аериране на водата се постига и чрез заселване на подходящи растения –аератори. Това са една група растения, които живеят почти изцяло потопени във водата, а корените им са прикрепени към дъното на водоема. Фотосинтезирайки, тези растения отделят във водата кислород, Към тази група влизат както представители на висшите цветни растения, така и някои представители на мъховете. Ето някои от тях:


https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi43.tinypic.com%2Fnlsg1k.jpg&hash=004b9148d0ec4fc259c8aba482b6171d88058386

Fontinalis antipyretica – кладенчов мъх. Това е вид мъх, който води изцяло воден начинна живот. Разпространен е в Европа, Америка, Азия и Африка. Среща се в планинските потоци със студена вода и бързо течение. Захваща се за камъни или пънове с помощта на ризоиди. Във водоеми с топла вода не се развива добре.

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi41.tinypic.com%2F2mzl4j5.jpg&hash=7b92dc0dd41238769b24f1cece65e1c012b8407f

Elodea – водна чума. Родината й е Американския континент , но е интродуцирана във водоемите на цяла Европа и Азия и се е превърнала в растение космополит. У нас най-широко е
разпространен видът Elodea canadensis – канадска водна чума. Среща се в почти всички водоеми със стояща или бавно течаща вода. Наречена е водна чума. заради изключителната си инвазивност. Растението е с подводен начин на живот. Само по време на цъфтежа над повърхността на водата се появяват малки бели цветчета. През есента връхчетата на стъблата образуват малки подобни на луковица топчести органи наречени "ториони". Това са вегетативни органи с които растението може да презимува при много студени зими. През пролетта тези ториони дават началото на нови растения.

Myriophyllum verticillatum- прешленест мириофилум – семейството му е Haloragaceae. Представлява тревисто растение изцяло потопено във водата. Корените му се захващат за дъното. Стъблото е тънко. Листата са лишени от петури и имат само жилки. По време на цъфтеж цветоносите изплуват над водата. Образува гъсти подводни обраствания, които служат за убежище на безброй водни организми, но най-вече на новоизлюпените рибки. В слънчеви дни от растението буквално бълбукат мехурчета кислород.

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi40.tinypic.com%2Fwmlcm1.jpg&hash=8507ed1b05ddacceabca51b55012ec866819a7dd

Ceratophyllum demersum – роголистник – семейство Ceratophyllaceae .
Това растение е широко разпространено в почти всички сладководни водоеми по света, в това число и във водоемите на България. Абсолютно непретенциозно е. Захваща се за субстрата на дъното с кореноподобни клонки. Образува подводни обраствания подобно на мириофилума. Предпочита по сенчести месторастения, а ако няма такива, отива на по-голяма дълбочина. Цветовете му са подводни. Узрелите тичинки изплуват на повърхността на водата и там прашецът се разсейва, като веднага потъва отново във водата. При цератофилума е налице т.нар. подводно опрашване. Освен със семена, лесно се размножава с части от стъблото си (стъблени резници). Веднъж попаднал във водоема, той се настанява там трайно. Служи за храна на някои видове риби и водни охлюви. Както и мириофилума, насища водата с голямо количество кислород и абсорбира излишните хранителни йони.

Potamogeton pectinatus – Гребеновиден ръждавец. Естествено е разпространен в сладководните и полусолените водоеми на Европа, в това число и в България. Представлява многогодишно растение с изцяло потопени под водата стъбла и листа. Единствено цветовете се показват над водата. Образува коренища в дънния субстрат с които презимува. През пролетта от тях отново изникват стъбла и листа. Размножава се със семена и части от коренището. Обича както стоящи води, така и водоеми с леко течение. Образува подводни обраствания, които обогатяват водата с кислород, служат за убежище на малките рибки и за храна на различни водни обитатели.

Potamogeton crispus – Къдраволистен ръждавец – сем Potamogetonaceae. Този вид носи името си от накъдрените си листа. Разпространен е в цяла Европа, а от там завладява и Северна Америка. Както повечето висши водни растения и къдраволистният потамогетон е изключително инвазивен вид. Стъблото и листата му са изцяло потопени във водата. Обитава всякакви сладководни водоеми със стояща и течаща вода, като се развива дори в потоци с бързо течение. Среща се също и в лимани с полусолени води. Както и останалите висши водни растения, потамогетоните образуват по върховете на стъблата си вегетативни органи подобни на луковички, които се наричат 'ториони'. Наред със семената, резниците и коренищата, торионите също представляват органи размножаване и за оцеляване при неблагоприятни условия. Потамогетоните имат свойството да се развиват рано през пролетта и до началото на лятото дават обилна листна маса.

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi41.tinypic.com%2Ffelbb5.jpg&hash=4f26e116f48742ffd7b9a97e28c3b5e39594759d

Ranunculus aquatilis – водно лютиче. Многогодишно тревисто растение, което е разпространено почти по целия свят. Не се среща само в Южна Америка. Развива два вида листа – подводни и надводни. При подводните липсва листна петура, развито е само жилкуването. Надводните листа са закръглени, врязани и плуват върху повърхността на водата. Цветовете са бели и също се показват над водата. Растението обитава както стоящи води, така и бързо течащи планински ручеи. Подводните листа обогатяват водата с кислород. Плаващите надводни листа засенчват водата и препятстват нагряването й. Цветовете допълнително разкрасяват водоема.

Освен описаните по-горе растения-аератори, в различните водоеми на България а и по света се срещат още много други видове, които имат сходна биология и извършват аналогични процеси във водоемите.

Водораслите също насищат водата с кислород, но проблема е в това, че нямат декоративна стойност – дори напротив – загрозяват водоема. Водораслите първи усвояват разтворените във водата нитратни, амониеви, фосфорни и калиеви соли като това предизвиква бурното им размножаване и висшите водни растения изпитват недостиг на макро- и микро-елементи. От друга страна умереното съдържание на едноклетъчни водорасли във водата подобрява менюто на рибите с витамини. Професионалните рибовъди във фермите за декоративни риби смятат, че "зелената" вода спомага за по-яркото обагряне на декоративните шарани "кои". При наши наблюдения, в градинско езеро с обем 10 куб.м. при 3 годишна 'експлоатация' почти липсват нишковидни водорасли. Езерото е гъсто заселено с водни лили, с растения аератори и с риби – декоративни шарани, златни рибки, златиста каракуда, орфи и речен кефал. По-надолу ще посочим някои методи за ограничаване развитието на водорасли във езерцето.


Осигуряване на достатъчно количество крайбрежна висша водна растителност.

Това са една група растения, които живеят по брега на водоемите или в плитчините като коренищата им са потопени във водата. Повечето от тези видове в началото на вегетационния период развиват подводни листа, а по-късно израстват и надводните листа и цветоносни стъбла. Ценното при тях е, че са бързорастящи, като някои от тях стават високи. От тук следва, че тези растения имат способността бързо да изтеглят голямо количество хранителни вещества разтворени във водата. Тези растения работят като мощни пречиствателни станции и усвояват разтворените във водата соли на азота, фосфора и калия и тежките метали. Има много голям брой растителни видове, които принадлежат към тази група. Тук ще се спрем не само на местните видове, но и на някои екзотични крайбрежни растения, които се отглеждат у нас най-вече заради декоративните си качества. Повечето от тях не са инвазивни за условията на България или не са достатъчно студоустойчиви и се нуждаят от допълнителна зимна защита. Ясно е, че те не биха могли да оцелеят самостоятелно в България. Между тях няма такива които биха представлявали заплаха за местната крайбрежна флора. Към тази група спадат:

Acorus calamus - Блатен аир, Акорус
Семейство: Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Растение на плитките води, срещащо се в цялото Северно полукълбо - от Северна Америка до Далечния изток. В България, а и в цяла Европа е натурализирано, като първо е донесено от Истанбул още през 16 век. Среща се рядко у нас и е защитено растение. Има месесто, хоризонтално коренище, по което са разположени вегетативните пъпки, които формират листните розетки. Листата са изправени, линейни, мечовидни. Растението образува гъсти съобщества. Цветоносното стъбло е по-късо от листата и носи на върха си съцветие тип кочан. В топлите азиатски региони плодоноси - плодът е червена ягода. В Европа се размножава само вегетативно. Напълно зимоустойчиво растение. Достига на височина до 1 м, ширина 50-60 см.
Акорусът се използва за озеленяване на брегове на водоеми - служи за фон на останалите по-ниски крайбрежни и водни растения. Но най-важната му функция е водопречистващата. По време на татаро-монголските нашествия, войниците са го пренасяли и хвърляли във водоемите по пътя си, за да направят водата годна за пиене. Като филтриращо и аериращо водата растение, акорусът е важен компонент в създаването на устойчива водна екосистема. Наред с това акорусът се използва като билка и подправка. Коренището и листата му имат приятен аромат и той се използва за ароматизиране в сладкарството. Корените му в изсушен вид се предлагат в билковите аптеки. В народната медицина се ползва при стомашни проблеми, вкл. и рак на стомаха.

Acorus gramineus: - Треволистен блатен аир
Семейство Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Този акорус е доста по-дребен от обикновения блатен аир, формира компактна туфа от тесни линейни листа, дълги 20-30 см. В култура се срещат и ползват основно пъстролистни сортове с листа, изпъстрени с бели или жълти надлъжни ивици. Треволистният блатен аир произхожда от умерените, тропични и субтропични области на Азия. У нас по-често е отглеждан като стайно растение. Всъщност е напълно зимоустойчив при отглеждане на открито. Достига височина и ширина до 30 см. Този акорус може да бъде използван в миниатюрни водоеми, а също и в съчетание с други крайбрежни и влаголюбиви ниски растения - калта, астилбе и пр.

Alisma plantago-aquatica - Ализма, Лаваница, Жаблек
Семейство: Alismataceae
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Листата са широколинейни, разположени в приосновна розетка, на сравнително дълги дръжки, плътни и изправени. Цветчетата са дребни, разположени в рехави метлици. Растението е повсеместно разпространено в нашата страна - в плитки блата, езера, отводнителни канали, реки. Също така е разпространено в цяла Европа и Азия. Напълно зимоустойчиво. Достига височина до 60-70 см по време на цъфтеж, ширина 30-40 см.
Цветчетата са дребни до 1 см в диаметър, бели или бледорозови. Цъфти юли-август.
Обича слънце или полусянка. Може да се засади и направо в плитките части на водоема - към почвата е невзискателно. Има склонността да се самозасява, затова е добре съцветията своевременно да се изрязват, ако искате да предотвратите бързото му разрастване.

Astilbe hybrida – астилбе
Сем. Rosaceae – розоцветни
Представлява многогодишно тревисто растение с подземно коренище от което през пролетта израстват листа и цветоносни стъбла. В озеленяването се използват предимно културни хибридни сортове. Цветовете са събрани в съцветия връхна метлица. Има сортове с червени, с розови и с бели цветове. Добре понася сянка и полусянка. Обича влажните и плодородни почви и може да се използва за оформяне на бреговете на езерца и канали. Коренището е мощно и добре укрепва бреговете на водоемите.

Butomus umbelatus - Бутомус, Водолюб Семейство: Butomaceae
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Листата са дълги до 1 м, линейни, в основата си триръбести. Цветовете са многобройни, събрани в съцветие, на дълга дръжка. Растението е разпространено в цяла България, а също и в Евразия от субтропиците до тундрата. Среща се във бавнотечащи и застояли води - канали, покрай езера, блата или дори мочурливи ливади. Развива се на дълбочина от 0.1 до 1м. Зимоустойчиво растение. Достига височина 1 м, ширина 30-40 см. Цветовете са събрани в сенниковидно съцветие, многобройни, до 2.5 см в диаметър, розови. Самото съцветие е на дълга до 1 м дръжка, цъфти продължително от юни до август. В изкуствени басейни цъфтежът е по-кратък.
Отглежда се по периферията на водоеми, на дълбочина от 10-15 см, а може и на много влажно място.Понася всякакви колебания в дълбочината, стига да не се засушава. Предпочита слънце и богата глинеста почва. Самозасява се и се разраства вегетативно, но може да бъде контролиран. Може да се използва за оформяне периферията на водоеми от всякакъв тип, със стояща или бавнотечаща вода. Много ефектно растение по време на цъфтеж, което трябва да намери по-широко приложение в озеленяването.

Cala palustris – Кала, блатна кала, блатен арум. Сем. Araceae
На външен вид това растение бегло наподобява широко разпространената като стайна и оранжерийна култура кала (Richardia aethyopica), но е по-студоустойчиво от нея. Естествено е разпространено в почти цяла Северна Америка и в Евразия. Типично растение на горските блата, но се среща и в торфени блата на открито. Развива пълзящо коренище, от което израстват едри сърцевидни листа и бели съцветия. Може да се използва за оформяне крайбрежията на водоеми със стоящи и течащи води, на слънчеви или сенчести места. Лесно се размножава със семена или разделяне на коренището. За условията на България бихме препоръчали да се сади на дълбочина 30 - 40 см под водата, за да му се гарантира успешно презимуване.

Caltha palustris – блатняк. Сем. Ranunculaceae.
Тревисто многоогдишно растение с едри копитовидни листа. Разпростарнено е в цялото северно полукълбо. В България е естествено разпространено край планинските и високопланинските ручеи. В Европа се култивира отдавна като декоративно растение. Съществуват сортове с кичести цветове.

Eleocharis parvula -елеохарис. Семейството е Cyperaceae. Листата и стъблата на този вид са високи 7 – 8 см. Наподобява трева и има способността да образува обраствания подобни на ливади, както под водата, така и по брега. Произхожда от Северна Америка. Видът е доста инвазивен. В България не е естествено разпространен, но има всички шансове да плъзне от градинските езерца из цялата дива природа. Отлично почвоукрепващо растение. Може да се използва за "затревяване" на брегове с колебаещо се водно ниво. Когато се развива под водата изпълнява роля и на растение- аератор. Има интензивна фотосинтеза и поглъща големи количества въглероден двуокис, както когато е под водата, така и на сушата. Може да се развива и в полусолени водни басейни. Цени се от акваристите защото образува подводни "ливади".

Eleocharis palustris – блатен елеохарис. Сем Cyperaceae.

Equizetum hiemale - хвощ, зимуващ хвощ. Сем. Equisetaceae. Тревисто растение с височина до 100 см. Има подземно коренище и стърчащи от него нагоре зелени прешленести стъбла. Листата са редуцирани до малки люспи прилепени във прешлените на стъблата. Разпространен е в цялото северно полукълбо. За условията на България е напълно зимоустойчив. Среща се в горски блата, заливаеми ливади и заливаеми храсталачни съобщества, а също и покрай бреговете на реки, върху пясъчни наноси.

Geum coccineum

Hypuris vulgaris
Iris ensata
Iris pseudacorus
Iris sibirica
Iris versicolor
Leucojum aestivum
Ligularia przewalski
Lyzimachia vulgaris
Lyzimachia cletroides
Lyzimachia nummularia
Lyzichiton americanus
Orontium aquaticum
Phalaris arundinacea "Picta"
Phragmites australis
Pontederia cordifolia
Sagitaria latifolia
Sagitaria sagitifolia
Scirpus lacustris
Sparganium erectum
Typha angustifolia
Typha latifolia
Typha laxmanii
Typha minima


Освен крайбрежните растения, има още една група растения, които изпълняват специфична роля във езерата. Това са растения които са прикрепени с корените си към дъното на водоема, а листата им плуват на повърхността на водата. Към тази група спадат малко видове, но за сметка на това те са и най-красивите водни растения.
Aponogeton distachios
Lotus
Marsilea quadrifolia
Nymphaea rosea
Nymphoides peltata
Nuphar lutea
Potamogeton natans
Trapa natans

Растенията от тази група черпят хранителни вещества от грунта на дъното на водоема. Листата им плуват на повърхността на водата или стърчат на стабилни дръжки малко над повърхността. По този начин те засенчват водоема и поддържат една сравнително по-ниска температура под себе си. Плуващите листа създават идеални укрития за рибите. Едновременно с това някои от тези растителни видове изчерпват разтворения във водата кислород и по този начин се явяват конкурент в дишането на водната фауна. Ето защо не бива да се прекалява с тяхното присъствие във водоема, особено когато той не е снабден с изкуствени системи за аериране на водата.

И накрая остана една последна група водни растения - така наречените плуващи растения, които плуват с листата си по повърхността на водата и корените им не се прикрепват към субстрата. Такива са:
Lemna minor
Azola filicoides
Salvinia natans
Hydrocharis morsus ranae
Stratiotes aloides
Явански мъх


Всички висши водни растения изчерпват разтворените във водата соли на азота, фосфора и калия и по този начин се явяват като мощни конкуренти на водораслите. Освен това съществува антагонизъм между висшите растения и водораслите, който в растителния свят се нарича алелопатия. Колкото е по-голямо количеството на висшите водни растения в един водоем, толкова по-малко е количеството на водораслите. По този начин висшите водни растения освен декоративните си функции способстват за поддържането на бистра вода, която в същото време е достатъчно наситена с кислород. Разбира се не е възможно абсолютно елиминиране на водораслите в един водоем, но е възможно поддържането им в един разумен минимум.

Ролята на бактериите във водата
Говорейки за екология на даден водоем, не може да не споменем с няколко думи и за ролята на бактериите във водата. Бактериите играят изключително важна роля в поддържането на чистотата на езерната вода. Те се явяват редуценти в хранителната верига – редуцират сложните органични съединения до по-прости или до минерални. Те също съдействат за пречистване на водата в езерото. Аеробните бактерии са по-полезни в това отношение. Отново следва изводът, че колкото по-високо е кислородното съдържание във водата, толкова е по-активна дейността на аеробните бактерии, респективно водата се поддържа по-чиста. За да се улесни дейността на аеробните бактерии би могло да се насипят плитчините с филц и баластра. Филцът и баластрата създават огромна повърхност за заселване с аеробни бактерии.
В случай, че има възможност за осигуряване на изкуствена циркулация на водата в езерото, би могло да се постави комбиниран фито- и бактериален филтър, който едновременно създава възможност за настаняване на огромно количество аеробни бактерии по повърхността на филтриращия материал, а така също служи като субстрат за засаждане на висши растения, които с корените си изтеглят солевите йони от протичащата вода. Този филтър представлява съд запълнен с различни фракции порьозен субстрат, през който преминава водата. В качеството си на субстрат може да се използва керамзит, зеолит, натрошени тухлички или в краен случай пясък и филц, с размери на зърната от 2-3 до 8 – 10 мм. Най-отдолу се поставя ситната фракция, а по-нагоре е по-едрата фракция. На повърхността се засаждат декоративни бързорастящи влаголюбиви растения, които за един вегетационен период пронизват и обхващат целия субстрат с корените си. Филтърът се поставя на по-високо ниво от нивото на водната повърхност на езерото. С помощта на помпа, вода от езерото се изпомпва и се пуска да тече по повърхността на филтриращия субстрат. Водата постепенно попива и изтича през изходните отвори на филтърното тяло обратно в езерото. По този начин всяка гранулка на филтриращия субстрат се поддържа мокра, което дава възможност за създаване на бактериален филм по повърхността й.

Освен бактериите, важен и все още неизучен фактор във водните екосистеми са и водните гъби и още множество микроорганизми, които няма да са обект на настоящата статия.




Ландшафтен архитект Стефан Йорданов
http://www.jivdom.info/forum

Асен Евгениев

Цитат на: xoxi - 05.07.2011 22:37
... но се надявам тя да отговори на част от въпросите на всички хора, които мислят и работят по въпроса за създаване на свое градинско езерце.

Благодарности от един от тези хора. :-)
От всички удоволствия акваристиката е на второ място.
След определена възраст - на първо!

NO CARRIER

Добре си си направил труда да я пуснеш тук, но ако не си Стефан Йорданов, поне да си беше направил труда да споменеш откъде си я копирал.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftsvetkov.be%2Fupld%2Ffiles%2F1%2Fsign.jpg&hash=1bbdd94fc32cecdafae4a45f7c2393708fb9e9a5
Дневникът на Николай Цветков
Не ме е яд, че ме лъжат. Яд ме е когато мислят, че им вярвам.

xoxi

сори  :duvar: пропуснал съм адреса .поправих го :-[

xoxi

Да съживим малко темата за растенията ,днес докато се ровех из нета намерих това, растения вредни за коите превода е на гугал затова някъде се получават аномалии с имената но мисля че е хубаво да се знае
Растенията, които могат да бъдат отровни за Koi
-------------------------------------------------------

Алое - листа
Бахар листа, семена
Amaryllis - крушки
Anemone - всички части
Anthurium всички части
Кайсия - листа
Azalea - всички части
Baneberry - плодове, корени
Райска птица - семена
Черно Locust Bark - всички
Черен орех - корпуси
Чемширово дърво - листа, стъбла
Лютиче - SAP, оставя
Кактус
Caladium - листа
Кала - листа
Калифорния рибарка корени семена
Кардинал цвете - всички части
Каролина жасмин - всички части
Caladium - цялото растение
Cherry - всички части,
Шенилна завод
Choke череша - всички части
Colocasia - всички части
Coral растенията - семена
Кипър - семена
Кротон - семена
Daffodil - крушки
Datura - всички части
Ден лилия
Делфиниум - всички части
Смъртта Camas - всички части
Dumbcane (dieffenbachia) - всички
Digitalis - всички части
Великден лилия
Слон ухото всички части
Патладжан - всички освен плодове
Английски бръшлян - всички части
Напръстник - всички части
Gloriosa лилия - всички части
Hemlock - всички части
Holly - плодове
Орлови нокти - всички части
Зюмбюл - луковици
Jack-в-амвона - всички части
Японски лавров - всички части
Индийски Ряпа - всички части
Iris - Син флаг
Жасмин - плодове
Java Bean - сурови зърна
Lantana - всички части
Larkspur - всички части
Laurel - всички части
Лили на долината всички части
Lobelia - листа
Locust - кори, листа, семена
Locoweed - всички части
Вълча - всички части
Марихуаната - всички части
Mayapple - всички части
Мимоза - всички части
Имел - плодове
Мок Orange - плодове
Morning Glory - всички части
Горчица - корени и семена
Нарцис - луковици
Куче грозде
Дъб - жълъди, листа
Oleander - всички части
Праскова листа
Philodendron - всички части
Ревен - листа
Pine - SAP
Pikeweed - листа
Коледната звезда - листа, цветя
Картофи - очи, нови корени
Privet - плодове, листа
Prunus разновидности - семена, някои
Ranunculus - всички части
Redwood - SAP (палуби)
Rhododendron - всички части
Ревен - листа
Snapdragon - всички части
Кокиче - всички части
Сладък грах - семена и плодове
Таро - всички части
Тайгър Лили - всички части
Тютюн - листа
Домат - листа
Тромпетът лоза - всички части
Tulip - крушки
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето и оригиналния текст

Aloe - leaves
Allspice- leaves, seeds
Amaryllis - bulbs
Anemone – all parts
Anthurium all parts
Apricot - leaves
Azalea – all parts
Baneberry - berries, roots
Bird of Paradise - seeds
Black Locust Bark - all
Black walnut - hulls
Boxwood - leaves, stems
Buttercup - sap, leaves
Cactus
Caladium - leaves
Calla Lily - leaves
California tern roots seeds
Cardinal flower – all parts
Carolina jasmine – all parts
Caladium – whole plant
Cherry - all parts,
Chenille plant
Choke cherry – all parts
Colocasia - all parts
Coral Plant - seeds
Cyprus - seeds
Croton - seeds
Daffodil - bulbs
Datura - all parts
Day lily
Delphinium – all parts
Death Camas - all parts
Dumbcane (dieffenbachia) – all
Digitalis – all parts
Easter lily
Elephant's - ear all parts
Eggplant - all but fruit
English Ivy – all parts
Foxglove – all parts
Gloriosa lily – all parts
Hemlock - all parts
Holly - berries
Honeysuckle - all parts
Hyacinth - bulbs
Jack-in-the-pulpit – all parts
Japanese laurel – all parts
Indian Turnip - all parts
Iris - Blue flag
Jasmine - berries
Java Bean - uncooked bean
Lantana – all parts
Larkspur – all parts
Laurel - all parts
Lily of the valley- all parts
Lobelia - leaves
Locust - bark, leaves, seeds
Locoweed - all parts
Lupine – all parts
Marijuana - all parts
Mayapple - all parts
Mimosa – all parts
Mistletoe - berries
Mock Orange - fruit
Morning Glory - all parts
Mustard – roots and seeds
Narcissus – bulbs
Nightshade
Oak - acorns, foliage
Oleander – all parts
Peach- leaves
Philodendron – all parts
Rhubarb - Leaves
Pine - sap
Pikeweed - leaves
Poinsettia - leaves, flowers
Potato - eyes, new roots
Privet - berries, leaves
Prunus varieties - seeds, some
Ranunculus - all parts
Redwood - sap (from decks )
Rhododendron – all parts
Rhubarb - leaves
Snapdragon - all parts
Snowdrop - all parts
Sweet Pea - seeds & fruit
Taro – all parts
Tiger Lily - all parts
Tobacco - leaves
Tomato - leaves
Trumpet vine – all parts
Tulip - bulbs



pachuka

темата е хуабва , ама часта за подводните растения хич не ми се вижда вярна :D , аз на няколко пъти съм се опитвал да захвана елодея и роголистник  но винаги без успех независи в кой сезон съм се пробвал. Като  причинината за неуспеха ми е не е бил че растенията за изядени от коитата, просто си изгниха. Както и от снимките на колегите във форума , не съм виждал някой да отглежда подвоно растения.
Та не виреят никак лесно и трайно както пише във описанието

xoxi

Колега аз и сега имам елодея в езерото нито коите нито златните я пипат и си върви добре ,даже на последните снимки който съм публикувал се вижда нй отгоре една кофичка с 3-4 стръка които бучнах преди месец отчупени от другите по големи растения  освен нея имам и валиснерия спиралис но зимата ги прибирам защото миналата година оставих в езерото и нищо не оцеля само лилите.Вярно зимата беше много студенс а и аз имах проблем с нивото тази година пак ще ги пробвам.

patz

Здравейте на всички. Бихте ли могли да ме насочите от къде мога да си купя тези растения в Стара Загора? Или някъде наблизо?
Благодаря предварително!
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs4.postimg.org%2Fbr0xvwp3x%2F0bff912017715a734f27a3df07fcdb24.jpg&hash=cb9149edb390a7e0ff7ea7c5ba851813a0bd751f

Borko7

Тази тема, защо не я закачите горе?
I don't know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve

stanislav89

На бкп-то има цветарски магазин в един гараж, там има водни лилии по 13 лв. Аз моята от там си я взех.

patz

Къде точно на БКП-то (от коя страна)?
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs4.postimg.org%2Fbr0xvwp3x%2F0bff912017715a734f27a3df07fcdb24.jpg&hash=cb9149edb390a7e0ff7ea7c5ba851813a0bd751f

Borko7

I don't know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve


NO CARRIER

Пускам кратка информация за някои водни, крайбрежни и блатни растения и техните изисквания към дълбочината на отглеждане. Растенията са класифицирани според мястото им на обитаване във водоема. Долният списък   включва най-популярните видове. Всъщност може да бъде много по-голям.

ОПТИМАЛНИ ДЪЛБОЧИНИ ЗА НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИТЕ ВОДНИ И КРАЙБРЕЖНИ РАСТЕНИЯ

КРАЙБРЕЖНИ РАСТЕНИЯ
Това са растения, които обикновено се садят на брега на водоема. Те се нуждаят най-вече от постоянно влажна почва или плитко заливане. Обикновено временни и малки колебания в нивото на заливане не им влияят кой знае колко. В природата, виреейки по бреговете на водоемите им се налага също да понасят тези колебания на водата. Какво можем да засадим на брега и каква е оптималната дълбочина на заливане:
1. Bistorta officinalis (кървавиче)- на брега, на ръба на водата
2. Caltha palustris (блатняк)- 0-20 см заливане
3. Caltha palustris Multiplex - (кичест блатняк)0-5 см заливане
4. Eriophorum angustifolia (пушица) - 0-10 см заливане
5. Filipendula ulmaria (орехче) - 0-5 см заливане
6. Geum rivale (омайниче ручейно) - 0-5 см заливане
7.Juncus ensifolius (дзука) - на брега
8.Juncus inflexus (дзука) - 0-10 см заливане
9.Lysimachia nummularia (монетовидно ленивче) - 0-3 см заливане
10. Lytrum salicaria (блатия) - 0-5 см заливане

ПЛИТКИ ВОДИ
1. Acorus calamus (блатен аир) - 0-20 дълбочина
2. Calla palustris  (блатна кала) - 0-20 см дълбочина
3. Cyperus longus (ciperus) - 0-10 см дълбочина
4. Equisetum hiemale (презимуващ хвощ)- 0-20 см дълбочина
5. Iris ensata (японски воден ирис)- 0-10 см дълбочина
6. Iris laevigata (воден ирис) - 0-10 см дълбочина
7. Lysichiton americanus (лизихитон) - 0-10 см дълбочина
8. Lysimachia thyrsiflora (лизимахия) - 0-10 см дълбочина
9. Mentha aquatica  (водна мента) - 0-15 см дълбочина
10. Ranunculus flammula (лютиче огнено) - 0-15 см дълбочина
11.Typha minima (малък папур) - 0-15 см дълбочина
12. Veronica becabunga (великденче) - 0-20 см дълбочина

ВОДНИ РАСТЕНИЯ - ЗА ПО-ДЪЛБОКИ ВОДИ ИЛИ ПОНАСЯЩИ ПО-ГОЛЕМИ КОЛЕБАНИЯ В НИВОТО
1. Alisma plantago-aquatica (жаблек) - 5- 30 см дълбочина
2. Butomus umbelatus (водолюб) - 10-40 см дълбочина
3. Hippuris vulgaris (хипурис) - 5-30 см дълбочина
4. Iris pseudoacorus (блатен ирис) - 0-40 см дълбочина
5. Menyanthes trifoliata (водна детелина) - 10 30 см дълбочина
6. Nuphar lutea (бърдуче, водна роза) - 40- 160 см дълбочина
7. Nymphoides peltata (какички) - 20- 60 см дълбочина
8. Orontium aquaticum (оронтиум) - на ръба на водата до 20-30 см дълбочина
9. Pontederia aquatica (воден зюмбюл, понтедерия) - 0-40 см дълбочина
10. Sagitaria latifolia (широколистен стрелолист) - 10-40 см дълбочина
11. Scirpus lacustris (езерен камъш)- 0-60 см дълбочина
12. Scirpus lac. Zebrinus (пъстролистен камъш) - 0-15 см дълбочина
13. Sparganium erectum (ежова главица) - 5-30 см дълбочина
14. Typha angustifolia (теснолистен папур) - 5-40 см дълбочина
15. Typha latifolia (широколистен папур) - 5-50 см дълбочина

ВОДНИ ЛИЛИИ - видовете от рoд Nymphaea всъщност принадлежат към предходната група. Но тъй като са създадени много хибриди, приспособени към най-различни дълбочини на водоема, обикновено се обособяват в самостоятелна група и се разглеждат по сортове или групи, според специфичните им изисквания. Има видове, които могат да виреят на дълбочина 20 см и такива, които изискват 100 см дълбочина. Обикновено изискванията на конкретния сорт се посочват от търговеца. Но и за тях трябва да знаете, че понасят +/-  20-30 см колебания за всеки сорт. Растението се приспособява до голяма степен към дълбочината, която му е предоставена.


ПЛАВАЩИ И ПОДВОДНИ РАСТЕНИЯ
1. Eichornia crassipes (воден зюмбюл, еихорния)- плаващо, тропическо
2. Eleocharis acicularis (блатница)- подводно, но може да вирее и на влажен бряг
3. Elodea canadensis (канадска водна чума) - подводно, прикрепя се за дъното
4. Hydrocharis morzus-ranae (водянка) - плаващо
5. Myriophyllum (многолистник)- подводно, прикрепя се за дъното
6. Pistia stratiotes (писция)- плаващо, тропическо
7. Salvinia natans (лейка)- плаващо
8. Stratiotes aloides (стратиотес) - плаващо

Освен това, особено ако се отглеждат рибки във водоема, може да се отглеждат и плаващи по-дребни растения като Lemna minor, Azolla и други, които са желана храна от много растителноядни риби.

От тук: Съчетаване на блатни и други водни растения
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftsvetkov.be%2Fupld%2Ffiles%2F1%2Fsign.jpg&hash=1bbdd94fc32cecdafae4a45f7c2393708fb9e9a5
Дневникът на Николай Цветков
Не ме е яд, че ме лъжат. Яд ме е когато мислят, че им вярвам.

NO CARRIER

Цитат на: xoxi - 27.11.2012 09:03
Още еднин
http://gradina.zamakabg.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8
http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=1021

Доколкото си спомням, голяма част от текстовете в gradinata.bg са копирани от flowersnet, а zamakat.bg много често не са коректни и продават не това, което си поръчал, или пък изобщо не се обаждат. Виж, за Зелена Пролет мога да гарантирам. Познавам лично собствениците.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftsvetkov.be%2Fupld%2Ffiles%2F1%2Fsign.jpg&hash=1bbdd94fc32cecdafae4a45f7c2393708fb9e9a5
Дневникът на Николай Цветков
Не ме е яд, че ме лъжат. Яд ме е когато мислят, че им вярвам.

stanislav89

Тези папури които растат на бреговете на езерата и реките каква им е максималната дълбочина на която могат да се засадят под водата?
Намерих един саит в които пишеше че е до 50 см, дали е вярно ?

свилен стефанов

Значи колега миналата есен засадих няколко корена от въпросното растение в отделна дупка(дълбока около 30-40 см.) до езерото,като сложих найлон от всякъде за да задържа вода.Към днешна дата от всеки стар корен са поникнали по 3-4 млади растения.
Поздрави!!! *YAHOO*
От повече глава не боли.

Borko7

Цитат на: NO CARRIER - 14.12.2012 14:22
ОПТИМАЛНИ ДЪЛБОЧИНИ ЗА НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИТЕ ВОДНИ И КРАЙБРЕЖНИ РАСТЕНИЯ

КРАЙБРЕЖНИ РАСТЕНИЯ
Това са растения, които обикновено се садят на брега на водоема. Те се нуждаят най-вече от постоянно влажна почва или плитко заливане. Обикновено временни и малки колебания в нивото на заливане не им влияят кой знае колко. В природата, виреейки по бреговете на водоемите им се налага също да понасят тези колебания на водата. Какво можем да засадим на брега и каква е оптималната дълбочина на заливане:
1. Bistorta officinalis (кървавиче)- на брега, на ръба на водата
2. Caltha palustris (блатняк)- 0-20 см заливане
3. Caltha palustris Multiplex - (кичест блатняк)0-5 см заливане
4. Eriophorum angustifolia (пушица) - 0-10 см заливане
5. Filipendula ulmaria (орехче) - 0-5 см заливане
6. Geum rivale (омайниче ручейно) - 0-5 см заливане
7.Juncus ensifolius (дзука) - на брега
8.Juncus inflexus (дзука) - 0-10 см заливане
9.Lysimachia nummularia (монетовидно ленивче) - 0-3 см заливане
10. Lytrum salicaria (блатия) - 0-5 см заливане

ПЛИТКИ ВОДИ
1. Acorus calamus (блатен аир) - 0-20 дълбочина
2. Calla palustris  (блатна кала) - 0-20 см дълбочина
3. Cyperus longus (ciperus) - 0-10 см дълбочина
4. Equisetum hiemale (презимуващ хвощ)- 0-20 см дълбочина
5. Iris ensata (японски воден ирис)- 0-10 см дълбочина
6. Iris laevigata (воден ирис) - 0-10 см дълбочина
7. Lysichiton americanus (лизихитон) - 0-10 см дълбочина
8. Lysimachia thyrsiflora (лизимахия) - 0-10 см дълбочина
9. Mentha aquatica  (водна мента) - 0-15 см дълбочина
10. Ranunculus flammula (лютиче огнено) - 0-15 см дълбочина
11.Typha minima (малък папур) - 0-15 см дълбочина
12. Veronica becabunga (великденче) - 0-20 см дълбочина
От тук: Съчетаване на блатни и други водни растения

Това означава ли, че когато водата замръзне 10см отгоре тези растения ще преживеят и след размразяването ще се възстановят?
I don't know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve

xoxi

Повечето които са приспособени и живеят в нашите ширини няма проблем ,другите трябва да се приберът или потопят в дълбоката част на езерото.Аз тази година съм оставил циперус в езерото за проба ,листата който бяха на нивото на леда замръзнаха и изгниха но тези от долу в момента избиват на ново и догодина няма да го прибирам

Borko7

Аз питам конкретно за тези, които се садсят в плитчините. Защото там мисля да ги садя между камъните и няма да мога да ги вадя, слагам на по-дълбоко и т.н. Искам да сум спокоен, че като ги засадя на 20 см ще си презимуват. Искам да имам минимално количество саксии, а ако може никакви. Така да ги засядя, че да са си на подходящо място и да не ги местя. Трябва да подбера правилните растения.
А циперусът е супер растение. Ако може да презимува ще е чудесно.
I don't know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve

stanislav89

Кое растение расте много бързо в езерото, става въпрос за тези които са изцяло потопени във водата?

dimitariv_iv

Здравейте, вече 10 ден рътя семена на водна лилия. Сложил съм ги в пластмасова чаша-прозрачна с вода от вътрешната страна на прозореца на слънце. Водата е около 20 градуса. Имам чувството че нещо бъркам и няма да ги изрътя. Вече ми се струва че мина доста време! *NO*
Мусомища, гр.Гоце Делчев

dimitariv_iv

Като питам та да си отговоря  :-D Трябвало е да разчопля семката от едната страна за да може водата да проникне вътре и да почне процеса, и то трябва да се пробие коричката от страната противоположна на страната на пъпчицата на семката.  *dontknow* Само след два дни вече имам покълнали семена на водна лилия *YAHOO*
Мусомища, гр.Гоце Делчев

dimitariv_iv

Мусомища, гр.Гоце Делчев

patz

Майна, само да кажа, че това не са семена от водна лилия, а от лотос.
Утре се надявам да покажа и моите.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs4.postimg.org%2Fbr0xvwp3x%2F0bff912017715a734f27a3df07fcdb24.jpg&hash=cb9149edb390a7e0ff7ea7c5ba851813a0bd751f

dimitariv_iv

Ми може да са ми пробутали и семена от лотос *JOKINGLY*. Но някаква жена ми ги продаде за лилии..... Здраве да е какво излезе, това!
Мусомища, гр.Гоце Делчев

patz

Ето и един лотос, който отглеждам в саксия:
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs29.postimg.cc%2Fd1lifye9z%2FIMG00265_20140425_1328.jpg&hash=2a1b9b09b12a1f01e46a9af5712c79f48432b091
и:
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs29.postimg.cc%2Fl78nyrlc7%2FIMG00266_20140425_1328.jpg&hash=778203c102052dd03c8f70dbc2161419203c29b1
Повече - в моята тема: http://aquariumbg.com/forum/gradinskoto-ezerce/ezerceto-na-patz/105/
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs4.postimg.org%2Fbr0xvwp3x%2F0bff912017715a734f27a3df07fcdb24.jpg&hash=cb9149edb390a7e0ff7ea7c5ba851813a0bd751f

dimitariv_iv

Да  листенцата са същите  като на моето, май си прав колега ... лотос е!
Вече ги посадих в езерото. Дано да станат красиви растения.
Мусомища, гр.Гоце Делчев

aquamiro69

добре де, от няколко ботанически сайта давата лотоса и водната лилия като различни имена на едно растение. Та, има ли разлика между водна лилия и лотус или няма? Извинявам се, ако вече е било писано за това

patz

https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs4.postimg.org%2Fbr0xvwp3x%2F0bff912017715a734f27a3df07fcdb24.jpg&hash=cb9149edb390a7e0ff7ea7c5ba851813a0bd751f

xoxi

14.04.2015 18:31 #30 Last Edit: 05.07.2016 20:24 by NO CARRIER
Малко клипчета за езерни растения

! No longer available

! No longer available

! No longer available


xenohack

 Да попитам, тази пролет си сложих тревист блатен аир (шарен) купих си го от Франция. Има ли нужда да го вадя зимата или да стои във водата?

magnit

Имам от тези растения и изкараха две зими със спадове в температурата под 20С без проблеми или загуби, но този от Франция не мога да съм сигурен.
Човек, който често повишава тон си понижава авторитета!

bojo82

Ето го пълзящото растение под ириса ... вплетено в дивата мента , слагам снимка в тази тема за да не спамим другата за препаратите:


vmax

Добре, че имаше цвят за да мога по-лесно да му намеря името :) Твоето е Лизимахия. Моето изглежда по различно към момента, но може да е защото още е малко. Дано да се развие като твоето :)

bojo82

Най-хубавото е че е бързорастящо и зелено цяла зима. Дори под снега расте. Ще му помогна да обрасте брега и водопада ако продължава с тези темпове.

vmax

https://www.youtube.com/v/uPtQTKnUFz4?vq=hd1080
Едно филмче на което попаднах на скоро относно отглеждането на големи и хубави лилии. Според него, основното е добавянето на богато на фосфор костно брашно :) Моите тази година им замесих някакви мои експерименти от торфена почва, градинска пръст, малко зеолит и малко био тор и 1/2 пясък. Ще видим какво ще се получи, но засега сякаш растат добре.

Радослав Георгиев

Hydrocotyle vulgaris на втората снимка е посято в ечемяна слама .


https://i.postimg.cc/6Q7f4bk4/59887236-2532871900273482-6406072721326735360-o.jpg


Публикациите са слети: 16.05.2019г 09:09ч

  Канна и Колоказия в езерото, аз съм подготвил два контейнера с растения дано станат като тези от клипа  :-)

vmax

Какво ти е мнението за ечемичената слама? Забелязваш ли някакъв ефект или тепърва ще експериментираш с нея? Мен ми се искаше и тази година да пробвам с нея, но не мога да си намеря. Растенията от клипчето сериозно подхранване са получили за да стигнат тези размери :)
Очаквам скоро да видя в раздела и темата за твоето езерце, че ми се струва, че има какво да се види.

Радослав Георгиев

Цитат на: vmax - 16.05.2019 10:58
Какво ти е мнението за ечемичената слама?
Ечемичената слама я ползвам като лек субтрат където да сложа корените на хидрокотилето и хутинията ,това е моята идея просто търсех лек вариант и се спрях на сламата.По темата това са канната и колоказията до момента като и двете са наторени с осмокот 6 м.




https://i.postimg.cc/fRSzC472/62467354-2558103941083611-7343383440290480128-o.jpg



Similar topics (5)

46329

Публикации: 12
Прегледи: 7746

20511

Публикации: 0
Прегледи: 6653

51684

Започната от stefko656


Публикации: 7
Прегледи: 4428

9966

Публикации: 27
Прегледи: 17717

12781

Започната от danchi


Публикации: 2
Прегледи: 5717