• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
24.02.2020 06:06

Новини:

Ако все още не сте се запознали с правилата на форума, моля, направете го!


Акваскейпинг конкурс
  • Професионална поддръжка на аквариуми
  • Killiman Ltd

Malawi Haps vs. Malawi Mbuna

Започната от JayCutler, 08.08.2012 19:07

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

JayCutler


Malawi Haps vs. Malawi Mbuna

                                             
Тази статия сравнява разликите между две от най-разпространените  групи цихлиди от езерото Малави, а именно М'буна (произнася се ум-бу-на) и Хап-овете.

Езерото Малави е известно с огромното си разнообразие на Цихлиди, толкова голямо видово разнообразие не се среща в нито едно друго езеро по света.
World Wildlife Fund(WWF) са идентифицирали над 500 вида, които не се срещат никаде другаде по света. За информация това е повече от всички сладководни видове открити в Европа и в Северна Америка.
Сред нас акваристите две от най-популярните групи населяващи езерото Малави са Хап и М'буна.
В тази статия автора се средоточва в разглеждане на разликите между тези две групи, с надеждата да помогне на акваристите при техния избор на ,,рибни съквартиранти" .
Преди да започнем сравненията обаче потърпете малко, нека първо да разгледаме самото езеро Малави и неговите спецефични особенности.

При езерото Малави pH-то варира в границите между 7.8 и 8.6, с обща твърдост между 4.0 и 6.0 dH. Причината за вариациите между параметрите е нивото на CO2 разтворен във водата. В зони с по-голямо течение, водата е по-аерирана, а от там и pH-то е по високо. При по спокойните води нивата на CO2 са по-високи, а от там и pH-то е по-ниско. В плитчините температурата на водата варира между 24.4oC и 29.4 oC, докато в дълбочината тя остава относително постоянна - 21.1oC. Карбонатната твърдост варира от 6.0 до 8.0.


Около 1/3 от крайбрежието е осеяно с камъни, там е и домът на М'буни-те. Останалите 2/3-ти се характеризират с песъчливи плажове. Това е мястото, което повечето т.н. ,,open-water'' Хап-ове и хищници населяват. Няколко вида Цихлиди населяват блатистото дъно, където големите речни течения нахлуват в езерото.
Бреговете на езерото са предимно пясъчни. Също много важна особеност на езерото Малави, е че при него не се наблюдават приливи и отливи. Повечето видове в езерото живеят до 90-92 метра дълбочина, защото водата под тази граница е застояла и не е наситена с кислород.

Малави ХАП

Хап-овете, поради липса на по-добро име, са основно малавиици, които не са М'буни, неофициално наречени със съкратеното прозвище ХАП, поради факта, че много от тях някога са пренадлежали към широкият род Haplochromis Hilgendorf. Има общо 18 рода, които принадлежат към тази неформална група от цихлиди.
Повечето Хап-ове са рибоядни, което означава, че те са особенно щастливи, когато видят малки рибки- най-вече малки Цихлиди. Разбира се има и малки изключения от това правило, но все пак имайте едно наум.
Поради техните хранителни нужди и поведение не е добра идея да се отглеждат заедно с други видове, които могат да се поберат в устата им.


Повечето хапове са умерено агресивни.Те живеят далеч от скалите и плуват в открити води предимно по сами и много рядко се наблюдават на пасажи.
Хап-овете имат дълго,тънко,почти торпедоподобно тяло, което им позволява внезапното ,,изстрелване". Това е част от тяхното хищническо поведение свързано с набавянето на храна. Повечето видове са сребърни или сиви на цвят като малки, но като зрели специално представителите на мъжкия пол стават много ярко оцветени. Женските остават в повечето случаи неоцветени.
Хап-овете са развили някои много уникални ловни поведения, което ги прави много атрактивни за наблюдаване.Най-малко два от видовете Nimbochromis (venustus и livingstoni) примамват плячката си, като се преструват на умрели лежейки неподвижно в пясъка.
Dimidiochromis compressiceps, чието име произлиза от силно сплеснатото му тяло ловува по специфичен начин. Той ловува с глава наведена надолу под ъгъл. Тесните очертания на тялото му спомагат за това той да остане в повечето случаи незабелязан от плячката си, спускайки се към нея от високо, подобно на орел.
Copadichromis видове, известни също като "Утака" са хранещи се с зоопланктон Малавиици. Поради хранителните си навици те са развили гъвкава уста, която се издава напред в формата на тръба. Това води до отрицателно налягане в устата, което издърпва планктона, като вакуум.
На графиката по-долу е представена малко обща информация, която е необходима при обмислянето на дилемата кой от тези видове да приютите в аквариума си .Големите Хап-ове не трябва да се гледат в нищо по малко от 75 галона (284 литра.), а най-големите видове трябва да имат минимум 100 галона къща(378 литра). Средноголемите хапве могат спокойно да се гледат в 55 галона(208литра),с изключение на S. fryerei, който е изключително агресивен. Тази риба не трябва да се държи в нещо по-малко от 75 галона(284 литра).



Хаповете са полигамни устомътещи, което означава, че господстващите мъже поддържат хареми от женски. Те не показват родителски грижи, след изхвърлянето на спермата, мъжкият се движи, за да си намери друга женска. Женските износват оплодените яйца в устата си, докато малките са налълно развити. След това те изплюват малките близо до някои камък с което се приключва с родителските им грижи. От този момент нататък малките започват самостоятелна борба за храна и оцеляване.
Хап-овете имат много по-големи люпила в сравнение с М'буни-те.
За пример можем да посочим D. compressiceps, който износва спокойно до 250 яйца.
След толкова много информация, която Сте поели нека се върна на най-важното, а именно:
Това са сладководни тропически риби, което означава че водата трябва да бъде поддържана в температурни граници от 24oC до 28oC. и pH между 7.8 и 8.6.


GENUS                      SIZE        DIET    AGGRESSION
/вид/                      /размер/    /диета/     /агресия/
Aristochromis              | L   |       Predator         | 3 |
Buccochromis              | XL |   Predator         | 3 |
Champsochromis        | XL |   Predator         | 2 |
Chilotilapia              | ML |   Omnivore         | 2 |
Copadichromis              | M     |     Plankton         | 5 |
Cyrtocara   L              | L   |  Micro-Predator  |   4 |
Dimidiochromis              | L   |   Predator         | 5 |
Exochochromis              | XL |   Predator          | 4 |
Fossorochromis      | L     |  Micro-Predator  |   2 |
Maravichomis              | ML |   Omnivore         | 2 |
Nimbochromis              | L     |     Predator          | 1 |
Nyassachromis           | S     |     Predator          | 5 |
Otopharynx              | S     |  Micro-Predator  | 5 |
Placidochromis            | ML |  Micro-Predator  | 4 |
Protomelas              | ML |  Micro-Predator  | 3 |
Sciaenochromis      | ML |   Predator          | 3 |
Taeniochromis              | L      |    Predator           | 2 |
Tyrannochromis      | L      |    Predator           | 2 |

Факторът агресия се оценява така: 1-ца се дава на много агресивните видове, а 5-ца на миролюбивите.


М'буни


Mbuna са голяма група цихлиди, които живеят сред големи купчини от скали по протежение на бреговата линия. Обикновенно те са наблюдават на големи групи. В някои райони на езерото Малави, 20 риби на квадратен метър не е необичайна гледка. М'буните са извесни главно с голямото си изобилие от цветове и малки набити тела.
При М'буните при повече от 100 вида и двата пола са обилно оцветени за разлика от Хап-овете, при който най-често само доминантния мъжки показва истинската си красота. М'буните са по-малки и притежават плоски лица, който им дават възможност за по-качественно остъргване на водораслите от скалите. Те разполагат с пъстри ярки цветове на хоризонтални райета или вертикални линии. По-малките М'буни израстват максимално до 7.6см, най- големите до 20.3см, а средният размер при тях е между 10 и 13см в дължина.


При тях размножаването започва често след като са на около година или средно около 8-10см. Мъжките екземпляри  са склонни да са малко по-големи от женските и често показват малко по-ярки цветове. М'буна имат продължителност на живот средно между 7 и 10 години.
М'буна, като цяло са много по-агресивни, отколкото Хап-овете. Макар и агресивни, те нямат отделна социална структура. Агресията е най-често насочена към специфика (т.е., риба с подобен вид),  независимо дали това е формата на тялото или окраската, тази риба се разглежда като заплаха при храненето и чифтосването. Ако рибата е от същия вид или са тясно свързани, то тогава ще се конкурират за едни и същи видове храни или се размножават със същите женски. Доминиращият  мъжки ще бъде най-силно оцветен и обикновено няма да позволи субдоминантните мъжки да се чифтосват с женски от същия вид. При някои видове се наблюдава странно явление-субдоминантните мъжки всъщност придобиват женско оцветяване с цел да се избегне конфронтация с доминиращ мъжки. При т.н. групи ,,аll-femele", често се наблюдава доминантната женска да се оцветява с окраска характерна за мъжкар от същият вид.

Разпространени са различни начини за овладяване на яростната агресия при М'буните.
1-Периодичните чести хранения(но по-малко) е един от начините за овладяване на агресията.
2-Друг популярен метод е отглеждането на М'буна в по голям аквариум и съчетаването на определен брой екземпляри( 6-8) от вид. Така агресията се разпределя между повече риби, а размерът на аквариума се разглежда като индиректен помощник при облекчаването на агресията.
3-Важно е съотношението мъжки към женски от вид да е поне 1:2(за препоръчване е 1:3).
4-Дългият аквариум декориран с множество камъни образуващи пещери, дава на субдоминантната риба шанс при гонидба да се измъкне.
Важно да се отбележи, че ако аквариума е декориран с много камъни е повече от наложително да е с много сериозна биологична филтрация, както и допълнително аериране от вътрешни филтри или Wave maker-и. Също така не забравяйте в никакъв случай и честите смени на около 40-60% от водата.
5-Друга техника е да се избягва пускането в аквариума на риби с подобна окраска от различни видове. Авторът споделя, че е забелязал, че при пускането на риби от различни видове с еднаква окраска в аквариума често се издига една доминантна риба, която пречи на другият вид да се размножава.

М'буна са се доказали, като едни от най-лесно размножаващите се аквариумни риби.Те, както и Хап-овете са полигамни устомътещи. Мъжките копаят гнездо в грунда и по този начин привличат женската, която са си набелязали. Мъжкият се вкопчва силно в предната част на жнската, като я предизвиква да изхвърли яйцата си върху субстрата. Когато тя ги събере от там, те вече са оплодени от мъжкаря. Инкубационният период на яйцата е от 21 до 31 дена, като през това време поради факта, че са в устата на женската тя се храни много малко или изобщо. В резултат на това се наблюдава временно отслабване на носещата женска. В повечето случаи е добра идея да се отдели носещата женска от групата. Люпилата обикновенно се състоят от 12 до 28 яйца, в зависимост от размера на женската. Като цяло устомътещите риби се възпроизвеждат с далеч по-малко яйца, отколкото субстратно размножаващите се. Лимитиращият фактор е устата, в сравнение с теоретично неограниченият простор на гнездото. Въпреки това, по някаква причина устомътещите риби снасят по-големи яйца от субстратно снасящите видове.
М'буна са изключително и само водораслоядни риби(с изключение на Labidochromis), прекарвайки почти целия си ден в изтъргване на дебелият слой от водорасли обхващащи скалистият бряг на езерото Малави. Водораслите са основната им диета, която се допълват с малки насекоми и ракообразни, които живеят във водораслите. М'буна офицялно са вегитариянци, но трябва да се внимава, защото в аквариумни условия те ще погълнат всичко, което може да им се побере в устата, което е доста опасно поради факта, че за да са здрави и да няма проблеми с тях Вие трябва да ги храните само с растителна храна!
Хранителният тракт на М'буните е предназначен само да растителна маса. Те имат дълги черва, предназначени за извличане на протеини и въглегхидрати от твърдосмилаеми въглехидрати. Докато кравите и другите копитни животни използват няколко стомаха за да смилат тревата, М'буните го правят само с един стомах, но с много дълго черво. Ако давате на Вашите малавийци храна съдържаща много животински протеини(например червеи, скариди, артемия) то ще бъде само въпрос на време преди да развият запушване на червата, подуват се и умират от скандалния Малави Блоут.


Макар, че повечето риби от двете групи (М'буна и Хап) са несъвместими, много от тях могат да се гледат заедно, ако се вземат някои предварителни предпазни мерки. Хранителните нужди и на двете групи могат да бъдат задоволени от качествена суха храна или гранули. Освен това М'буна могат да приемат добавки към храната, които няма да бъдат уважени от Хап-овете. Те включват купешки зеленчуци-тиквички, зелен грах, маруля и спанак. Най-добре е ако ги нарязвате преди да ги дадете на малки парченца или резенчета. Жълтата тиква е наистина добра добавка, защото подпомага пигментирането и засилва червеният и жълтият цвят. Допълването на диетата с зеленчуци при М'буните е нещо важно и ще гарантира ,че те получават достатъчно фибри и растителни вещества в диетата си.
Най-важното е да Ви стане ясно, че никога ама никога не хранете М'буните си с мазни храни като Black worms и препоръчваните за други цихлиди като Дискуси и Скаларии мазнини от топлокръвни животни като телешко сърце и др.
Важно е също да имате предвид естественото местообитание на Вашите риби. За пример, има много Хап-ове, които се придържат към скали и пукнатини, докато други плуват само в  открити води. Хап-овете, които обитават открити води  не могат да виреят в аквариум пълен с камъни, тъй като са склонни да растат по-големи и ловните им навици са други сред скали и камъни се чувстват дискомфортно,а и често се наблюдава, че се нараняват на тях. От друга страна, Хап-ове, които населяват скалистите райони не бива да се смесват с малки М'буни, защото често малчуганите се превръщат в основен специалитет в менюто им. Хаповете и М'буните могат да бъдат смесвани, просто трябва да проучите преди това индивидуалните особенности на всеки вид, които искате да гледате поотделно за да разберете дали са савместими за да няма неприятни изненади.


Представителите на рода Labidochromis са единственото изключение от строго растителната диета при М'буните.Тя е съставена главно от планктон и бентосни безгръбначни, като охлюви и само се допълва от растителна маса.
Веднага се набива на очи, че зъбите им (подобни на игли) са различни от останалите представители на М'буните(при тях зъбите са подобни на лопати). Независимо от това те също се наслаждават с охота на таблетираната Спирулина.
Sp. Melanochromis са също леко изключение. Въпреки вегитариянската си диета те също се наслаждават и на насекоми и ракообразни, които живеят в рамките на водораслите.

Растения и М'буни...

В резултат на вегитариянската си диета М'буните ще унищожат всяко засадено растение и ще попречат на желанието Ви да имате растителен аквариум с М'буни. Разбира се не всяко растение влиза в тяхното меню, но не бързайте да се радвате. То ще бъде старателно изровено. Все пак за растителните фенове има малък шанс...има няколко вида растения, които не изглежда да се харесват на М'буните, а също така добре се адаптират в алкалната им вода. Това са видовете Валиснерия и повечето от род анубиаси: А. barteri, А. congicus, А. Gigante, A. gracilis, А. heterophylla, и А. Нана.
И накрая да синтезираме най-важното след толкова много изчетено мисля, че е повече от наложително. М'буна, както и Хап-овете са сладководни тропически риби, което означава че обичат малко по топла вода между 24 и 28 градуса по Целзий, с pH между 7.8-8.6. И не забравяйте за да свалите всички проблеми до минимум не гледайте М'буните си в съд по-малък от 230 литра.

   
GENUS     SIZE    DIET AGGRESSION
    Cyahtochromis   ML   Vegetarian   3
    Cynotilapia   S   Omnivore   1-4
    Genyochromis   M   Piscovore   1
    Gephyrochromis   ML   Vegetarian   2
    Iodotropheus   M   Omnivore   5
    Labeotropheus   L   Vegetarian    2
    Labidochromis   M   Omnivore   4
    Metriaclima   ML   Vegetarian    2
    Melanochromis   ML   Vegetarian    2
    Petrotilapia   L   Vegetarian    2
    Pseudotropheus   ML   Vegetarian    2

Факторът агресия се оценява така: 1-ца се дава на много агресивните видове, а 5-ца на миролюбивите.


Източник: Marc Elieson
Превод и редакция: Миро Христакиев