• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
28.03.2024 23:25

Промяна новините на форума:

Ако все още не сте се запознали с правилата на форума, моля, направете го!


  • Killiman Ltd
  • Професионална поддръжка на аквариуми

Cyprichromis leptosoma - подробро описание.

Започната от JayCutler, 08.08.2012 17:32

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

JayCutler

Cyprichromis leptosoma подробно описание.
Приятно четене :).


Род Cyprichromis се слави с някой от най-популярните и зрелищни танганайски цихлиди познати в хобито. Високо ценени заради мекия им темперамент, образоване, поведение и ослепителни цветове, те са част от рибите, които притежава почти всеки танганайски любител. В естествената си среда Cyprichromis leptosoma'' Utinta" също се радват на широко разпространение в зони със скалисти брегове и дълбока чиста вода.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg849.imageshack.us%2Fimg849%2F1911%2Fcypzeb01.jpg&hash=a2fd8403fa226c4cdf20ee60e16f034c585d0d2e
Към днешна дата родът Cyprichromis е разделен на четири вида: leptosoma, microlepidotus, pavo, zonatus, и две не описани групи: "Leptosoma Jumbo" and "Leptosdoma Goldfin".Всеки от тези шест вида е много сходен с другите спрямо външен вид и поведение, но независимо от това, съществуват значителни различия. В тази статия ще разгледаме подробно само Cyprichromis leptosoma.

Cyprichromis leptosoma се среща само по източния бряг на е.Танганайка, между Kigoma в Танзия и Mpulungu в Замбия, обитаващи разстояние повече от 300 мили.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg440.imageshack.us%2Fimg440%2F3299%2Ftanganyika.gif&hash=9699748400daca98eec46885f2ed3e2f0bca62ed
Към днешна дата се различават пет географски варианта на leptosoma и всеки от тях се среща или със синя или със жълта опашка.
Описание на подробните географски варианти има тук:http://www.aquaportal.bg/Fish/details.php?Fish=210

Cyprichromis leptosoma е малка, стройна, сърдиноподобна цихлида. Най-забележителните различия спрямо другите видове Cyprichromis е по-малкия  размер на възрастния индивид и по-плиткото тяло. В аквариумни условия възрастния индивид достига размери от 7см. до 9см. В естествената им среда те достигат максимално 11см, но това са само единици документирани случаи. Женските индивиди са малко по-малки от мъжките. За достигане на максималния си размер се смята, че са нужни около две години. Растежът е бавен, но постоянен. За достигането на максималният размер в аквариумни условия е необходимо да се извършват чести хранения и да се обръща внимание на чистотата на водата.

Всеки акварист обича да отглежда добре оцветени риби. C. leptosoma не е изключение, той поддържа един прекрасен асортимент от цветове: черно, лилаво, жълто, бяло, флуоресцентно синьо, и дори тюркоаз. Cyps рядко ще разочарова стопанина си. Както повечето танганайски цихлиди, ципрохромисите се нуждаят от много грижи към тях преди да ,,разцъфнат". Лесно ще разберете кога цвета е започнал да зрее. Ципрохромисите сигнализират с интересно трептене, но в крайна сметка ще достигнат пълният си разкош до няколко месеца след първото си оплождане. Женските обикновено са доста скучни и безлични (от къде ли ми е познато това :Д), но оцветяването на мъжкия до известна степен компенсира нещата. Нещо повече, дори субдоминантният мъжки има прекрасно изразена окраска, за разлика от повечето цихлиди, при които силно оцветен е само алфа мъжкият.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg31.imageshack.us%2Fimg31%2F2371%2Fcypjan091.jpg&hash=d30e28782c584f6c0eb4937e1509be90ebe660e0
Cyprichromis leptosoma е един типичен представител на танганайските цихлиди. Тяхното присъствие поражда един тайнствен и релаксиращ ефект върху останалите танганайци в общият аквариум. По природа, ципрохромисът е малко капризен (вероятно останалите танганайци усещат това) .Когато ципрохромиса е на открито това е знак за останалите цихлиди, гласящ: ,,безопасно е". Забелязал съм, че когато в аквариума присъстват ципрохромиси останалите цихлиди прекарват по-голяма част от времето си на открито, вместо да са сгушени до камъните. Със сигурност няма друг вид, който да допълва толкова добре танганайският аквариум, защото те обичат да плуват в горната половина на аквариума, за разлика от останалите видове, които предпочитат да се движат около камъните или субстрата.

Ципрохромисите не са много агресивни, в действителност живеят в страх от останалите танганайци. Устите им са много малки и не представляват особена заплаха за останалите обитатели на аквариума. Ако искате ципрохромисите да бъдат винаги в перфектно състояние, то не трябва да ги отглеждате с видове, които биха ги тормозили. Оплакванията на акваристите, че техните ципрохромиси не се размножават често са свързани с факта, че или ги гледат в прекалено малка група, или с неподходящи съквартиранти...

В естествената си среда ципрохромисът живее в пасажи, наброяващи по няколко хиляди индивида. В аквариумни условия, се препоръчва да се отглежда в групи от минимум 12 индивида. В такива групи ще има винаги оцветени по няколко мъжки. През годините авторът е гледал много и различни пасажи ципрохромиси и споделя максимата, че колкото по-голяма е групата и аквариума, толкова по щастливи и спокойни са склонни да бъдат те. Ципрохромисите могат да се отглеждат в различни съотношения спрямо пола, но по-добрия вариант е в групата да има няколко мъжки. Както споменахме по-горе мъжките са определено по-цветни и по-атрактивни, най-вече когато влязат в конкуренция за женска.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg820.imageshack.us%2Fimg820%2F6540%2F16640688.jpg&hash=3ad892b009c658a81136c272283828dae89f7d33

Като бебета могат да се отглеждат в 100-120литров съд, а ако целите да ги развъждате и в аквариума да плуват само те, то един 150-160 литров съд се смята за абсолютния минимум. Като декорация в аквариума се изисква освен субстрат да има няколко по-големи камъка, имитиращи естествената им среда. Но не трябва да се прекалява с камъните, нужно е място за плуване. При ципрохромиса субстрата не е от голямо значение, понеже те нямат реален досег до него. Те нито се хранят от дъното, нито хвърлят хайвера си върху него. Но внимавайте, субстрата трябва да е гладък, за да не се наранят. При стрес (което е често срещано явление), те се спускат към дъното и често се отъркват в него. Лично аз препоръчвам да се орентирате към субстрат с по-малка фракция. Ако нямате намерение да създавате биотопен аквариум не е проблем да си засадите и растения. Ципрохромисите не обръщат особено внимание на растенията.Те нито се хранят с тях, нито могат да ги изкоренят. В действителност, растенията биха предложили допълнителни укрития за новородените и за отстъпващите в битка мъжки. Ципрохромисите са известни и с това, че често изкачат от аквариума. За това стъклен капак би бил перфектния вариант за възнамеряващите да се сдобият с пасаж от тези чудесни ,,домашни любимци". И нека пак да наблегна на най-важното свързано с декорацията, що се отнася за ципрохромисите, декорирайте така, че да има възможно най-много място за плуване.

В естествената си среда ципрохромисите се хранят предимно със зоопланктон. Поради специфичните им хранителни нужди те са доста умели в лова, и не само. Начина по който приемат храната си е свързан със структурна специализация позволяваща директно да всмукват храната в устната си кухина вместо тя да бъде събирана и сдъфквана на хапки. Това се дължи на високо издадената им уста. При отварянето тя се изстрелва напред, образувайки малка тръбовидна структура засмукваща всичко, което е пред нея. Действието е много бързо и се случва за част от секундата. В действителност именно бързата скорост е отговорна за създаващият се вакуум ефект чрез, който се всмуква храната. Бързото разрастване на устната кухина създава отрицателно налягане в устата, като по този начин се създава мощно всмукване. (Coleman 2002).

Кратка проверка показва, че външните зъби на ципрохромиса не са особено големи. Те разчитат само на фарингеалните си зъби, за сдъфкване и смилане на поетата храна до размери, подходящи за поглъщане. Важно е да имате това предвид при избирането на храната им. Не забравяйте, че устата им е проектирана така, че да поглъща само малки парченца храна. В допълнение към малки гранули и храна на люспи може да им давате и черни червеи, стъклени червеи, червени червеи, скариди, водни бълхи, и планктон. Авторът споделя, че не е привърженик на захранването с жива храна, но споделя, че се отразява много добре, когато освен основните храни от време на време се дава и жива храна :). В допълнение да кажа, че каквато и храна да изберете, обръщайте внимание тя да бъде достатъчно богата на протеин, който е нужен за поддържането на вашите цихлиди в добра кондиция.

От гледна точка на храната ципрохромисите са силно адаптивни, като вид пренадлежащ към фауната в общият ви аквариум. Те се хранят много агресивно, на много бързи обороти и е малко вероятно да останат гладни. Те процъфтяват най-вече, когато се гледат с мудно хранещи се видове. С помоща на големите си очи, те виждат и най-малките прашинки храна движещи се във водата. Авторът споделя огромната си изненада, когато пуска в един от аквариумите си новоизлюпена артемия (baby brine shrimp (bbs)), предназначена за няколко новоизлюпени бебета Lamprologus ocellatus. В този момент плуващите вътре ципрохромиси пощуряват, обикаляйки из целия аквариум, изсмуквайки и последното миниатюрно петънце във водата.

Ципрохромисите обичат да се хранят около средните до горни нива във аквариума. В тази връзка за тях са най-подходящи потъващите гранули. В този ред на мисли,  храната на люспи е добре да се потапя във водата, да не се оставя да плува на повърхността. Не, че ще откажат плуваща храна, пак ще се устремят към нея, но това все пак трябва да се избягва, понеже с храната могат да погълнат и балончета въздух, които да засегнат в гърлата им. Въпреки, че това рядко е вредно, то трябва да бъде избягвано.
В естествената си среда ципрохромисът обикновено ,,замезва" малки количества през целия ден. Честите хранения с малко количество храна са желателни. В крайна сметка ципрохромисът е хищник, който не познава чувството на ситост. Наблюдавайки храненето му е толкова забавно, но определено отстъпва пред размножаването му. Ципрохромисите са чувствителни към качеството на водата. Относно Блоут-а, болестта бич за повечето цихлиди авторът споделя, че не е бил свидетел на боледуването на ципрохромисите.но все пак имайте едно на ум.  

Както повечето цихлиди, така и ципрохромисите са устомътещи, но и тук има нещо необикновено, отличаващо ги от останалите. При тях оплождането се извършва в едно виртуално гнездо намиращо се навсякъде във водното пространство. Пасажа на ципрохромисите плуващи във вашият аквариум обикновено се разделя на няколко групи. Най-голямата от тях се състой от не-оплодени женски и не-териториални мъжки. Другата група намираща се в близост до скалните късове се състои от сексуално активни мъжки, които са заложили на спечелилите си в честен дуел територии. Интересното при тяхното поведение е, че те са постоянно наперени готови във всеки един момент да приложат неповторимия си чар на всяка женска дръзнала да припари до тяхната територия. След като женската е преминала през доста зрелищното ухажване и бъде оплодена тя преминава в третата и последна група. Тя се състои от оплодени женски и наперени мъжки не-спечелили териториално надмощие (Konings 2003). Тази форма на анонимно развъждане, наречена ,,lekking" сама по себе си не е присъща единствено за ципрохромисите. С две думи представлява една напреднала форма на чифтосване (Barlow 2000).
При по-малък аквариум е много рядко да се наблюдава възпроизвеждането по схемата "Lekking". В голям аквариум след като целия репродуктивен цикъл(оплождане, износване, ,,израждане") се повтори няколко пъти, всички репродуктивно способни женски ще синхронизират хвърлянето на хайвера си. Удивителна гледка е да видите как цялата група хвърля хайвер в продължение на двудневен период. По същият начин, женските ще освободят малките си горе-долу по едно и също време.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg855.imageshack.us%2Fimg855%2F1589%2Fcyprichromisleptosomafe.jpg&hash=70a86c645fa3db344496200fa6159a34a0b2b24a
Оплождането започва тогава, когато заинтересованата женска се отзове на ,,свалките" на мъжкия и навлезе в неговата територия. Мъжкият веднага се отзовава с енергични извъртания. Той освобождава ясно видим малък облак от сперма, който се всмуква от женската, докато тя захапва пляскащите му подкоремни плавници. След като мъжкият я оплоди се отдалечава малко позволявайки и да заеме позиция с глава приведена надолу. В тази поза тя започва да изпуска яйца и същевременно се стрелка и ги улавя в устата си. След, като събере 2-3 яйца в устата си мъжкият се връща при нея и повтаря процедурата с оплождането, и след това пак се отдалечава и така докато не оплодят и последното яйце.
Много хора смятат, че жълтите висящи коремни перки на мъжкият действат, като т.н. ,,лъжливи яйца" (ще го обясня възможно най-просто.Смята се, че при устомътещите видове мъжките екземпляри винаги имат определени белези в близост до оплодителният си орган .Белезите най-често се свеждат до цветни кръгове с формата на яйце. По този начин при оплождане женската знае къде да насочи устата си.
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg210.imageshack.us%2Fimg210%2F9761%2F4c50370095ad6.jpg&hash=952dab07e3be7fe644fa061a80776ce77329abe5
Надявам се ме поразбрахте малко....)точно, както подобни маркировки на аналната перка служат за самото привличане на женската. Странното е обаче, че цвета на вентралната перка не отговаря точно на цвета на яйцата(Konings 1998). Барлоу е констатирал, че жълтото оцветяване вероятно упътва женската да стигне до мъжкият оплодителен орган, за да може той да оплоди яйцата(Barlow 2000).Според Конингс обаче самите вибрации на мъжкият предизвикват женската да погълне спермата, а самата сперма служи, като механизъм каращ женската да хвърли хайвера си. Сложна работа...

Поколението от своя страна наброява от 5 до 20 личинки в зависимост от състоянието на женската. Люпилата обикновено са доста скромни, като размер, защото в крайна сметка устата на женската е доста малка. Изумително е женската как успява да събере всичко в тази малка уста. Доста често се наблюдава женската да е толкова натъпкана с яйца, че да не-може да си затвори устата. Яйцата от своя страна са доста разтегателни и прозрачни, както и кожата около устната кухина на майката, което позволява личинките буквално да прозират през нея. Благодарение на това вие може да наблюдавате как се извършва трансформацията от яйца до свободно плуваща личинка :).
След почти четири седмици. Малките са готови да бъдат освободени.Ако декорацията е подредена така, че камъните да образуват малки процепи женската ще освободи малките си точно там. От тук нататък малките са оставени на ,,самотек". Майчинските грижи приключват със освобождаването на малките.Тя нито ги храни след това, нито ги охранява от останалите риби в аквариума. Въпреки, че малките биват брутално изоставяни то поне родителите им не ги нападат. Малките се групират в собствена група различна от тази на родителите си. След достигането им на размер около 3-4см. те се прегрупират към възрастните им събратя.
Интересен факт е, че в естествената си среда женските ципрохромиси освобождават малките си в близост до каменистите области, където възрастни майки от вид Lepidiolamprologus profundicola охраняват стриктно малките си от хищници. Малките ципрохромиси разчитат изцяло на защита от новата си суригатна майка. Въпреки, че тя не ги защитава активно, самото и присъствие е достатъчно за предотвратяването на значителни загуби. Документирана е следната зависимост: когато малките са в близост до майка Lepidiolamprologus profundicola, малките лептозоми биват изяждани от хищници с честота приблизително две малки на час. Когато майката Lepidiolamprologus profundicola напусне региона по някаква причина, честотата скача на приблизително десет изядени малки лептозоми на час, а ако малките биват освободени от майката ципрохромис на място, където възрастна Lepidiolamprologus profundicola не е присъствала няколко дена, то малките биват атакувани с честота приблизително 20 на час. (Watanabe 2000).
Тръскането на мама ципрохромис е ненужно, ако в аквариума плуват само ципрохромиси или други не-хищни танганайци,(например, някой от видовете  Xenotilapia или Callochromis). Ако все пак желаете да изтръскате женската си, това става много лесно, без особени усилия, ако се следва метода на Eric Glab. Благодарение на този метод вие можете да хванете, изтръскате и върнете женската за по-малко от две минути. Преди да започнете самото тръскане обаче трябва да предвидите, къде точно ще гледате малките например в развъдна мрежичка или отделен аквариум за малките. Каквото и да решите то трябва предварително да бъде подготвено. Използвайте само кеп със ситна мрежа за улавянето на носещата женска, като трябва да съобразите аквариумните лампи да са били изключени поне два часа преди упражнението. Не е много добре идея да се опитвате да хванете женската докато е будна, понеже ципрохромисите са доста бързи, а и много лесно плашливи. Разбира се добре е да светнете лампата в стаята, за да виждате коя риба точно трябва да хванете, но избягвайте да включвате самото аквариумно осветление. Мъждукащата или слаба светлина е най-добра, защото тя не им позволява да се събудят от сън бързо, което е във ваш плюс.
Устата на ципрохромиса дава възможност за лесно изтръскване дори с една ръка. Самото изтръскване става доста бързо и не вреди на женската.След като хванете женската в кепчето си намокрете добре ръката в която ще я държите(в противен случай рискувате да ви се изплъзне).Хващате я все едно държите запалка в ръката си (най-накрая един плюс от пушенето- да знаем как да държим запалката :) ), като палеца трябва да се пада под гърдите й. Бързо отивате до мястото, където искате да освободите малките навеждате мамата, потапяте леко устата й във водата и леко натискате с палец или показалец в областта между гърдите и устната кухина. По този начин устата остава заключена в отворена позиция. Обръщате майката с главата надолу и с леки клатещи движения почвате да потапяте главата и във водата. В рамките на няколко секунди личинките започват да изпадат от устата на майката. След изваждането на всички личинки внимателно върнете майката в аквариума.След като освободите хватката си, устата и се затваря. Когато цялото упражнение свърши угасете всички лампи и оставете любимците си да продължат да спят.


И тук авторът споделя няколко варианта с какви други танганайци може да гледате вашите ципрохромиси, докато натрупате достатъчно опит и теоретични знания.

За 110-литров аквариум:

  • Cyprichromis leptosoma - 6
  • Tanganicodus irsacae - 6
  • Synodontis petricola - 2

За 150-литров аквариум:

  • Cyprichromis leptosoma - 12
  • Telmatochromis vittatus - 3
  • Neolamprologus leleupi - 3
  • Julidochromis ornatus - 3
  • Synodontis petricola - 3

За 210-литров аквариум:

  • Cyprichromis leptosoma - 16
  • Julidichromis regani - 3
  • Xenotilapia ochrygenys - 6
  • Tanganicodus irsacae - 6
  • Synodontis petricola - 4-6

За 280-литров аквариум:

  • Cyprichromis leptosoma - 18-24
  • Neolamprologus brevis - 4
  • Julidochromis regani "Kipili" - 6
  • Enantiopus melanogenys - 8
  • Synodontis petricola - 3-6

За 280-литров аквариум:

  • Cyprichromis leptosoma - 12
  • Eretmodus cyanostictus � 2
  • Julidochromis transcriptus - 2
  • Chalinochromis brichardi - 2
  • Lamprologus ocellatus - 5

За 280-литров аквариум:

  • Cyprichromis leptosoma - 12
  • Neolamprologus brichardi - 8
  • Synodontis petricola - 3-6
[/font]

В заключение бих искал да кажа няколко думи.
За мен няма друга цихлида подобна на ципрохромиса. Не мога да си представя създаването на танганайски аквариум без присъствието тези цветни сърдини. Те изпълват аквариума с цвят, движение и хармония. Техният темперамент е невероятен, а постоянното им желание да се размножават прави аквариума толкова вълнуващ и интересен. Не се сещам за друга цихлида, която се опитва да хвърля хайвера си цял ден от изгрев до залез без да нанася каквато и да е щета на другите аквариумни обитатели. Ципрохромис лептозома е истинско удоволствие за отглеждане с десетките си различни разновидности, който са на разположение. След всичко изчетено мисля, че съм запалил вече вашият интерес. Дайте им шанс, няма да сбъркате.




Статията написана от: Marc Elieson
Прeвел и доразвил: Миро Христакиев


Ползвана литература:
1.   Barlow, George. 2000. The Cichlid Fishes: Nature's Grand Experiment. Perseus Publishing, Cambridge, MA.
2.   Coleman, Ronald. 2002. "Cichlids and Science: Powerful Predators." Cichlid News 11 (1):31-34.
3.   Konings, Ad. 2003. "New Cyprichromis from Zambia." Cichlid News 12 (2):6-15.
4.   ____. 1998. Tanganyikan Cichlids in their Natural Habitat. Cichlid Press, El Paso, TX.
5.   Watanabe, Takeshi. 2000. "The nesting site of a piscivorous cichlid, Lepidiolamprologus profundicola, as a safety zone for juveniles of a zooplanktivorous cichlid, Cyprichromis leptosoma, in Lake Tanganyika." Environmental Biology of Fishes 57 (2):171-177.


Similar topics (2)

41579

Публикации: 3
Прегледи: 16797

4014

Публикации: 7
Прегледи: 3801