Проектиране на LED осветление за сладководен, растителен аквариум.

[defilers]

Събрах си няколко въпроси на куп и подвъпроси към тях за да придобия както аз така и хората с по-малко опит пълна представа за това с какво трябва да се сдобият за да имат правилното led осветление за тяхния аквариум:

1. Какви LED трябва да си изберем ?
     Може би най-сложния въпрос. След известно проучване искам да отбележа, че келвини и цветове не са подходящи за обяснение на задачката, какви лед светлини ни трябват. Трябва да се използват дължината на вълните на светлината в нано метри. За целта трябва да се разбере в какви нано метри светлината се поглъжа най-добре и съответно растенията фоносинтезират с пълна пара. Извадка от wikipedia гласи:
"In 90% acetone-water, the peak absorption wavelengths of chlorophyll a are 430 nm and 664 nm; peaks for chlorophyll b are 460 nm and 647 nm; peaks for chlorophyll c1 are 442 nm and 630 nm; peaks for chlorophyll c2 are 444 nm and 630 nm; peaks for chlorophyll d are 401 nm, 455 nm and 696 nm"
От тук идва и първия ми под въпрос: Какво е acetone-water ? Ако всъщност нашите аквариуми спадат към acetone-water тогава ни трябват led които имат пикове в:
430nm (chlorophyll a)
664nm (chlorophyll a)
460nm (chlorophyll b)
647nm (chlorophyll b)
Останалите не ни интересиват понеже от тях ще се въползват повече водораслите от колкото вишите растения.

2. Колко на брой и какви по можност LED ни трябват за нашия аквариум ?
Това е един интересен въпрос. Ясно е че светлината може да се измери в PAR-ове. Но за целта трябва да имаме PAR метър и съответно да сме си изградили вече LED осветлението с което след измерване може да се разбере къде сме ние и да се добавят или намалят бройки или мощност. За жалост повечето хора нямат PAR метър да не говорим, че няма какво да мерим ако всъщност нямаме изградена LED система а тепърва я проектираме. Та тук въпросът е как да проектираме нашата LED система ako знаем само размерите на аквариума си, водния стълб, и евентуално къде бихме искали да сложим осветлението (висящо на някакво растояние от повърхноста на водата или на къпака). Тук единственото което знам е, че ако имаме отразители ефективноста се увеличава с приблизително 50%. Но колко на брой и какви по можност е все още отворен въпрос ...


3. Какви отразители да сложим ?
Този въпрос е пряко свързан с разположението на led-овете върху висящата плоскост или къпака. Както знаете отразителите са с различни градуси 40, 45, 60, 120 и т.н. Общо мнение е, че висящо осветление на 30 см от водния стълб с 60 градуса отразители се справя прилично. Въпросът е как се изчислява това и ако някои иска да си направи малко по различа система примерно на височина 60 см от водния стълб или пък led-oвете да са на къпака на аквариума тогава кои са по подходящи ? Чисто теоретично ъгълът на светлината се пречупва през водата навътре, гледах някакви формули в инчове и темподобни имперички величини и нищо не разбрах (просто ги мразя тея имперични измишльотини)


4. Какво да е съотношението на диодите ?
От точка 1 стана ясно, че трябва да си търсим диоди с пикове в дадени нано метри. Въпросът е, че тези нано метри отговарят на синьо и червено като светлини които като ги комбинираме ще светят във розово (или нещо около розовото) и аквариума ни ще изглежда като парник на наса. Въпросът тук е с какви други led-ове да допълним картинката така, че и ние да сме доволни и растенията и те ? И съответно в както съотношение ? Предполагам тук може да се говори за келвини при избора на разреждащи led-ове понеже говорим за възприятието от нас хората.
 

5. Какви охладители да сложим?
Този въпрос е свързан изцяло с броя, можностна на led-oвете и околната температура. Тук можем да изберем измежду 3 начина а вероятно и повече:
    1. Нищо
    2. Алуминиеви или медни радиатори
    3. Алуминиеви или медни радиатори плюс вентилатори
Честно казано тоя въпрос леко ме вълнува. Но е добре да се уточни при проектиране на led осветление. Каква е зависимоста между броя и можностна на led-oвете, околната температура и размерите  на алуминиевия радиатор ?

6. Как да ги захраним ?


7. Как да ги димираме автоматично с контролер ?
Поръчал съм си arduino до 2-3 седмици трябва да дойде и ако стигна някога до тая точка, с толкова много неясноти по предните точки, обещавам да напиша отделна подробна статия с това как съм успял с всички схеми, снимки, програмен код и т.н.

[Peza]

"In 90% acetone-water, the peak absorption wavelengths of chlorophyll a are 430 nm and 664 nm; peaks for chlorophyll b are 460 nm and 647 nm; peaks for chlorophyll c1 are 442 nm and 630 nm; peaks for chlorophyll c2 are 444 nm and 630 nm; peaks for chlorophyll d are 401 nm, 455 nm and 696 nm"
От тук идва и първия ми под въпрос: Какво е acetone-water ? Ако всъщност нашите аквариуми спадат към acetone-water тогава ни трябват led които имат пикове в:

Определено нашите аквариуми не спадат към ацетонна вода. Това е разтвора в който лабораторно се "отделят" пигментите  и биват "облъчени" със съответната светлина, за да може да се направи изследването. Така се определя кой пигмент каква дължина на вълната използва. Разбирай го по следния начин: Изолират пигмент на каретоноиди или хлорофил А и ги поставят в този разтвор, след което биват и осветени със светлина с пълния спектър и с помощта на спектрограма засичат "дупките" в спектъра на отразената светлина от пигментът. Там където са най-големите "дупки" там поглъщането е най-голямо => и усвояемостта.

1. Какви LED трябва да си изберем ?
430nm (chlorophyll a)
664nm (chlorophyll a)
460nm (chlorophyll b)
647nm (chlorophyll b)
Останалите не ни интересиват понеже от тях ще се въползват повече водораслите от колкото вишите растения.

Тук няма да се съглася. Фотосинтезата далеч не е само хлорофил А и Хлорофил Б. Различните растения имат и различен набор от допълнителни пигметни чиито пикове на усвояемост са съвсем другаде. Затова когато погледнеш и спектрограмата на PAR ще видиш нещо доста различно от дължина на вълната само с пиковете на хлорофилите.
Ако си решил да правиш осветление което да е само и единствено за отглеждане на растения без оглед естетиката и визията на аквариум може да минеш и само с тези диоди, но само в този случай.

Нека споделя какво знам аз на този етап:

Висшите растения и водораслите имат идентични изискавания към светлината, изключение правят само някои цианобактерии и протобактерии (ако правилно съм запомнил/превел) чиито пик е в областта на 550nm или иначе казано в зеленото. Това е логично, все пак растенията са еволюирали от по-низшите водорасли. Интересното е защо след развиването на висши растения на сушата те не са еволюирали и започнали да развиват пигменти които да усвояват и останала част от светлинния спектър, тук теорията е че просто нямат нужда, тъй като светлината далеч не е лимитиращият фактор. Единствената по-съществена разлика която съм намерил между растения и водорасли до момента е способността им да се нагаждат към различна светлина, в смисъл водораслите предпочитат "константна" светлина през целия светлоден, докато растенията като по-висши организми имат способността да се адаптират към променящи се условя много по-бързо от тях. От там и аз си обяснявам за така популярното напоследък, стъпаловидно осветление, т.е. интензитета на светлина се мени в периода на светлоденя.

Със спектърът на светлината могат да бъдат постигани и някои желани или не "ефекти" във вида на растенията. Светлина с преобладаващо синьо излъчване кара растенията растат по-сгъстени, това се обяснява с по-голямата "пробивност" на сините вълни, така "преминавайки" през по-горните листове те достигат и до по долните, което кара растението и да се сгъстява и да расте по-на гъсто. Такава светлина кара и растенията съдържащи червени пигменти да имат и по-наситен червен цвят в следствие на производството на повече такива. Червената светлина силно стимулира производството на хлорофили и това кара растенията да са с по-наситен зелен цвят, също така растенията въпреки спектрограмата на PAR всъщност я предпочитат. Светлина с преобладаващ червен цвят ще засили растежът и подобри видът им, сочи се като оптимално съотношение 3:1 (червено:синьо)
Нещо което в повечето случаи се пропуска е усвояемостта на близката част на инфрачервения спектър. Твърди се че дължини от порядъка на 720-730nm стимулират цъфтежа на растенията и леки пикове на светлината в тези дължини е силно препоръчителна при отглеждането на цъфтящи видове.

Имай в предвид че все пак аквариума има и естетически изисквания към светлината, затова присъствието на зелената дължина е необходимост тъй като човешкото око най-добре реагира именно на нея и добавянето на такива дължини ще увеличи значително усещането за светлина.

2. Колко на брой и какви по можност LED ни трябват за нашия аквариум ?
3. Какви отразители да сложим ?

Ще обединя отговорът си с една поправка, не отразители а оптики.
http://www.plantedtank.net/forums/showthread.php?t=168999
На кратко изборът на оптики се диктува от височината на която стои тялото над аквариума. Също и ако се търси даден ефект, моите наблюдения са че оптиките дават засилен контраст в аквариума, сенките са значително по-дълбоки и така картината е по-изразителна. Оптиките също така намаляват значително броят на диодите които са нужни, но намаляват и чувството за осветеност на аквариума. Аз лично предпочитам без тях, така светлината е по-близка до осветен с луминесцентни тела аквариум, по-мека и дисперсна.

5. Какви охладители да сложим?
Този въпрос е свързан изцяло с броя, можностна на led-oвете и околната температура. Тук можем да изберем измежду 3 начина а вероятно и повече:
   1. Нищо
   2. Алуминиеви или медни радиатори
   3. Алуминиеви или медни радиатори плюс вентилатори

Определено мога да ти кажа със сигурност: Вариант "1.Нищо" отпада.
Като отправна точка дали охлаждането е достатъчно мога само да добавя: постави пръст на радиатора над диод и ако можеш спокойно да го държиш там без "да те изгаря" значи всичко е ок. Прага на човешката болка при висока температура е почти идентичен с желаната работна температура на повечето диоди.

На въпроса как да ги захраним има писано пре- достатъчно по темата, а въпроса с Arduino е съвсем слабо застъпен тук аз лично не мога да отговря.

П.П. Разбира се всичко написано тук е лично мнение базирано на някои гугъл търсения от моя страна във времето, но едно мога да твърдя със сигурност, светлината е основен фактор но далеч не е единствен. Например, съдържанието на нитрати и фосфати също играе роля за цветовете на растенията ни.

[miTko]

Според мен хлорофил Б хич не го мисли. В нета има примери за облъчване на растения с диоди само 430 и 650 нм, китките растат, но не става за гледане. Така, че гледай да си докараш приятна за окото светлина, пък ще подсилиш с 430, щом трябва. Гледал съм спектри на производители, вижда се, че топлобелите и неутралнобелите обикновено дават добро излъчване на 650 нм, за разлика от лум. лампи със същата цвет.температура.

[defilers]

Според мен хлорофил Б хич не го мисли. В нета има примери за облъчване на растения с диоди само 430 и 650 нм, китките растат, но не става за гледане. Така, че гледай да си докараш приятна за окото светлина, пък ще подсилиш с 430, щом трябва.

И аз доста разгледах от готовите решения за отглеждане на растения и се нагледах на различни дължини на вълните. Като всички клонят към 420-460 и 620-670 тоест се мъчат да хванат пиковете на абсобция на хлорофила (а и б). Лично мое мнение е, че се насочват към хлорофил а понеже повечето говоти решения са за растения на сушата където няма водорасли. Хлорофил а се съдържа както във растенията така и в водораслите но това надводните растения не ги бърка. Хлорофил б от своя страна изглежда по интересен понеже се съдържа само във вишите растения. Има някаква логика ако се наблегне на него и пиковете са много тясни и точно в максимума на абсорбция на хлорофил б да се окаже, че водораслите ще са в доста неблагоприятна позиция спрямо вишите растения, което всъщност е заветната мечта на всеки акварист.

Определено нашите аквариуми не спадат към ацетонна вода. Това е разтвора в който лабораторно се "отделят" пигментите  и биват "облъчени" със съответната светлина, за да може да се направи изследването. Така се определя кой пигмент каква дължина на вълната използва. Разбирай го по следния начин: Изолират пигмент на каретоноиди или хлорофил А и ги поставят в този разтвор, след което биват и осветени със светлина с пълния спектър и с помощта на спектрограма засичат "дупките" в спектъра на отразената светлина от пигментът. Там където са най-големите "дупки" там поглъщането е най-голямо => и усвояемостта.

Добре тогава за обикновената не солена вода, кои са пиковете на фотосинтеза на хролофил а и б ?

Тук няма да се съглася. Фотосинтезата далеч не е само хлорофил А и Хлорофил Б. Различните растения имат и различен набор от допълнителни пигметни чиито пикове на усвояемост са съвсем другаде. Затова когато погледнеш и спектрограмата на PAR ще видиш нещо доста различно от дължина на вълната само с пиковете на хлорофилите.
Ако си решил да правиш осветление което да е само и единствено за отглеждане на растения без оглед естетиката и визията на аквариум може да минеш и само с тези диоди, но само в този случай.

По моите разбирания спектрограмата на PAR е различна и разплута понеже обхваща:
1. За кои вълни растенията и водораслите биха се мръднали или преместили или иначе казано на кои вълни биха отвърнали с движение;
2. За кои вълни растенията и водораслите биха фотосинтезирали и в какво количество;
3. За кои вълни растенията и водораслите биха синтезирали хлорофил.

Във всички случай пиковете на 1, 2 и 3 могат да се обхванат в 2 точки а именно около 465 nm и около 665 nm, което всъщност са пиковете на абсорбция на хролофил а. Незнам как стоят нещата във вода обаче. Дали същите нано метри ще са максимуми или не. Ако съдя по това, че в ацетоновата вода пиковете са другаде. Вероятно в сладка вода ще се намират отново някъде другаде но все пак близко до тези нано метри. А до колкото за визията идеята ми е следната. Да намеря кои са перфектните вълни за фотосинтезата на растителен аквариум. В какво количество и съотношение да се използват и след като напаравя перфектното осветление за растителен аквариум да го допълня с бели светлини за нас хората 

Със спектърът на светлината могат да бъдат постигани и някои желани или не "ефекти" във вида на растенията. Светлина с преобладаващо синьо излъчване кара растенията растат по-сгъстени, това се обяснява с по-голямата "пробивност" на сините вълни, така "преминавайки" през по-горните листове те достигат и до по долните, което кара растението и да се сгъстява и да расте по-на гъсто. Такава светлина кара и растенията съдържащи червени пигменти да имат и по-наситен червен цвят в следствие на производството на повече такива. Червената светлина силно стимулира производството на хлорофили и това кара растенията да са с по-наситен зелен цвят, също така растенията въпреки спектрограмата на PAR всъщност я предпочитат. Светлина с преобладаващ червен цвят ще засили растежът и подобри видът им, сочи се като оптимално съотношение 3:1 (червено:синьо)
Нещо което в повечето случаи се пропуска е усвояемостта на близката част на инфрачервения спектър. Твърди се че дължини от порядъка на 720-730nm стимулират цъфтежа на растенията и леки пикове на светлината в тези дължини е силно препоръчителна при отглеждането на цъфтящи видове.

Това е интересна информация. За цъфтежа на растенията прочетох, че доста голямо значение има и тъмнината в денонощието. И даже някой растения доста сериозно реагирали на това. Минутка по-малко тъмнина и могат да не разцъфнат. А някъде мярнах, че 720-730 нм лъже по някакъв начин растенията за светлоденя, може това да е връзката. Доколкото за съотношението между 2та пика (така наречените червено и синьо) разгледах някакви готови продукти и тяхните  съотношения. Е няма такива различия. Някъде 3:1 някъде 4:1, 7:1 , 5.5/2 , и т.н. и винаги в полза на чевеното. Почнах да копая защо така такива различия при тея готовите решения и отговора се оказа логичен. Различните led-ове имат различни пикове и емисии. Да вземем 2 различни лед-а които имат пик във 665 нм. Ако единия свети със 50% от силата на другия явсно от първи ще трябва да се сложи 2 пъти повече за да се постигне желаното съотношение. Малко куцо го обясних но да се надяваме, че сте ме разбрали. Отворен остава въпроса какво всъщност е перфектното съотношение което трябва да се гони между синьо и червено но не като диоди ами като лумини примерно? Тоест колко лумина в 430(или 465)нм към колко лумина в 665 нм ?

Ще обединя отговорът си с една поправка, не отразители а оптики.
http://www.plantedtank.net/forums/showthread.php?t=168999
На кратко изборът на оптики се диктува от височината на която стои тялото над аквариума. Също и ако се търси даден ефект, моите наблюдения са че оптиките дават засилен контраст в аквариума, сенките са значително по-дълбоки и така картината е по-изразителна. Оптиките също така намаляват значително броят на диодите които са нужни, но намаляват и чувството за осветеност на аквариума. Аз лично предпочитам без тях, така светлината е по-близка до осветен с луминесцентни тела аквариум, по-мека и дисперсна.

Това вероятно, ще е лична преценка за всеки. При положение, че тук ще се експериментира на място с или без оптики на каква височина и т.н. ми идва веднага въпроса: Лесно ли се слагат и махат тея оптики ?

Определено мога да ти кажа със сигурност: Вариант "1.Нищо" отпада.
Като отправна точка дали охлаждането е достатъчно мога само да добавя: постави пръст на радиатора над диод и ако можеш спокойно да го държиш там без "да те изгаря" значи всичко е ок. Прага на човешката болка при висока температура е почти идентичен с желаната работна температура на повечето диоди.

Ако предположим, че ще имаме радиатор задължително тогава остава въпроса колко голям да бъде той ?  Вероятно тук всичко опира до колко led-ове ще имаме, колко ще са мощни, какав ток ще пускаме през тях и каква е околната температура. С 2 думи каквото има на пазара се слага, ако има грижи се сменя с нещо по-голямо или му се слагат вентилатори. Няма да задълбавам май повече тук. 

На въпроса как да ги захраним има писано пре- достатъчно по темата, а въпроса с Arduino е съвсем слабо застъпен тук аз лично не мога да отговря.

П.П. Разбира се всичко написано тук е лично мнение базирано на някои гугъл търсения от моя страна във времето, но едно мога да твърдя със сигурност, светлината е основен фактор но далеч не е единствен. Например, съдържанието на нитрати и фосфати също играе роля за цветовете на растенията ни.

Мерси за коментара. Все пак трябва да тече някаква мисловна дейност докато се стигне до вярните отговори от които се надявам да имаме полза всички 

[Peza]

Хлорофил б от своя страна изглежда по интересен понеже се съдържа само във вишите растения. Има някаква логика ако се наблегне на него и пиковете са много тясни и точно в максимума на абсорбция на хлорофил б да се окаже, че водораслите ще са в доста неблагоприятна позиция спрямо вишите растения, което всъщност е заветната мечта на всеки акварист.

И двата хлорофила се съдържат и във водораслите и в растенията. И мисля че точно Хлорофил А играе основната роля за фотосинтезата. Хлорофил Б е главният "спомагателен" пигмент които служи за допълнително усвояване спектри от светлината които иначе ще бъдат неизползвани, но основен за фотосинтезата е хлорофил А.
Ако ти е любопитно ето и линк, не че е единствения по темата, но да речем още един: http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/biology/pigpho.html

Добре тогава за обикновената не солена вода, кои са пиковете на фотосинтеза на хролофил а и б ?

Никакво значение няма средата, дали във вода или извън нея, дали солена или не. Пиковете са едни и същи.
Ето линк за сладководни аквариуми: http://www.aquaticplantcentral.com/forumapc/lighting/38014-lighting-spectrum-photosythesis.html

По моите разбирания спектрограмата на PAR е различна и разплута понеже обхваща:
1. За кои вълни растенията и водораслите биха се мръднали или преместили или иначе казано на кои вълни биха отвърнали с движение;
2. За кои вълни растенията и водораслите биха фотосинтезирали и в какво количество;
3. За кои вълни растенията и водораслите биха синтезирали хлорофил.

Май не си ме разбрал като обяснявах как се съставя тази спектрограма. Не става въпрос за мърдане или производство на пигменти, а коя част от вълната "абсорбират" => протича преобразуването на на светлинната енергия в химична такава (в смисъл синтеза на хранителни в-ва), с други думи фотосинтеза.
Ето и линк ако ти е по-любопитно: http://www.emc.maricopa.edu/faculty/farabee/BIOBK/BioBookPS.html

На кратко по останалите въпроси.
Лещите/оптиките се свалят и слагат елементарно, само го поставяш или махаш. Броят на диодите, правилно си се ориентирал и обяснил, че зависи от силата/мощността им и гледай лумените.

Ще преразкажа на бързо един пост от "ганджа" форум в който производител на ЛЕД тела специализирани в отглеждане на растения споделя някои наблюдения от опитите по време на разработване.  Първа схема с най-бавен растеж : Роял Блу (450-455нм) и Диип Ред(670нм). Втора по схема с подобрение на растежа спрямо първата Роял Блу (450-455нм) и Диип Ред но вече 660нм. Най добри резултати са постигнали със Роял Блу (450-455нм) Диип Ред (660нм) и Оранж (615нм) ...  

Дано написаното ти е в помощ, линкове из нета бол и може човек да прочете всичко, но общата картина мисля е почти еднаква. Продължавам да си мисля че строгото ограничаване на светенето само в областта на даден хлорофил не е най-доброто, но това си е лично мнение. Малко по-късно ще направя снимка как изглежда аквариум осветен само с диоди 660нм и 420-435нм (които съм се опитал да им изместя пикът по към 430нм посредством волтажа, но тук е догадка).

П.П. И пак казвам, не мисля че светлината ще реши проблема с водораслите, тя е само част от системата на един аквариум (лично мнение).

Поиграх си малко и докарах цветовете на 98% ( ) да са еднакви с тези които ми виждат очите като погледна аквариума, поне на моя монитор.
10бр 1W 660nm (по груби сметки общо около 520 лумена), 8бр. 1W 420-435nm (по груби сметки общо около 180 лумена).

[Стоян Михов]

Хм, интересен диалог се е получил. Отметнатнато, ще следя с интерес, Peza снимката е много яка, вижда се че си уцелил спектъра на това тревистото растение (хич не ги познавам) и затова изглежда черно.

[evgeni200]

Освен хлорофил и каротиноидите участват в процеса по улавяне на светлината 

[Peza]

Хм, интересен диалог се е получил. Отметнатнато, ще следя с интерес, Peza снимката е много яка, вижда се че си уцелил спектъра на това тревистото растение (хич не ги познавам) и затова изглежда черно.

По нагревателя отгоре има доста Ксенокукс, забележи че той е почни напълно черен, а той е пословичен любител на силната светлина! Просто да вметна този интересен факт.

Освен хлорофил и каротиноидите участват в процеса по улавяне на светлината  

Абсолютно. А интересното е изводът който си правя от преразказаното мнение в предния пост (за добавянето на 615нм диоди от производител), а именно че не са само и те. От диаграмата по-долу е пигментът който се изолира от Протобактреии и Цианобактерии за които стана въпрос по-горе, другите обаче ... вижда се къде и е попаднал 615нм-вия диод.


Сега, да кажа и защо според тезите при водраслите и визшите растения няма пигмент/ или почти липсва който да усвоява 550нм-овия пик. Тезата е простичка. Първо е цианобактерията, тя е разполоагала с този пигмент и в последствие останалите появили се организми са еволюирали да използват останалата част от спектъра. Както се казва борба за жизнено пространство. Така в процеса на еволюция и растенията произходящи от водораслите са развили и такива пигменти. Развили не е точната дума, по- скоро запазили.

[evgeni200]

Висшите растения съдържат два вида хлорофил:
хлорофил ,,а" (C₅₅H₇₂0₅N₄Mg  със синьо-зелен цвят) 
хлорофил ,,в" (C₅₅H₇₀0₆N₄Mg с жълто-зелен цвят).

Във водораслите са установени още два вида хлорофил:
хлорофил ,,с" и хлорофил ,,d"

Бактериите (бактериохлоро-фил) също две форми — ,,а" и ,,е".

Максималната светлинна абсорбция се наблюдава в зоната на червените лъчи при дължина на вълната (А) 650 — 680 nm и в зоната на сините лъчи при около 470 nm. За хлорофил ,,а" са открити 4 максимума в зоната на червените лъчи с дължина на вълната съответно 672, 683, 705 и 720 nm. Установено е и наличието на един пигмент (П700). който има адсорб-ционен максимум при 700 nm.

[defilers]

След известно ровичкане, разглеждане на готови продукти и изчитане на всякакви материали които ми попаднаха (включително и тези които колегата пеца ми прати) правя следното заключение:
Нужните нано метри трябва да са:
1. 660 нм или леко нагоре, тоест 660нм-665нм е по-добре от 655нм-660нм, но като цяло на пазара се продават като 660 нм;
2. 445 нм или леко нагоре, тоест 445нм-450нм е по-добре от 440нм-445нм, но като цяло на пазара се продават като 445 нм;

Защо точно тези и защо да не влючим различни нано метри ?
Точно тези защото 660нм е изклщчително близко до максимума на абсорбция на хролофил а, а 445нм е изключително близко до максимума на абсорбция на хролофил б и максимума на абсорбция на каротин б. С 2 думи само с тези 2 спектъра растенията ще фотосинтезират като луди.

Повечето от готовите продукти са предназначени за отглеждане на растения на сушата, за това са добавени и много малко спомагателни лед диоди като 700+ нм за цъфтежа и регулицането на светлоденя т.н. Но като цяло главно се набляга на 445нм и 660нм ,където е истината Не успях да намеря обяснено защо 660нм трябва да са в пъти повече от 445 нм. но едно е сигурно при разглеждане на агрономски форуми колегите отглеждащи растения надводно бяха споменали, че растенията отглеждани само със 445нм се издължават и цвета им е по малък докато с 660нм стоят по прибрани и цвета на растенията е нормално голям. Също така бяха споменали, че всяко растения има свойте изисквания и съответно би се държало по различен начин. Не мисля да си правя подобни експерименти навярно ще заложа на масовото съотношение от готовите продукти което е от 3:1 до 7:1 в полза на 660нм , можеби 4:1 ще е моя избор.


Започнах да издирвам някакви ледчета из ebay и си съставих таблица:
https://docs.google.com/spreadsheet/ccc?key=0AqPlD6NEC9mvdGlDRXJUZWRDMjJwcG1qa2NfSkhzZVE#gid=0

Описани са почти всички параметри като целата ми беше да разбера кои от всичките ледчета са най-изгодни. След като си записах най-евтините 1, 3, 10 и 20 ватови ледчета отсях тези който ми харесват и изчислих някои важни съотношения а именно:
1. Тоталните лумини;
2. Тоталната цена;
3. Лумини за ват;
4. Лумини за лев.

Изводите са следните:
1. Най-много лумини за най-малка цена получаваме от 3ватовите ледчета;
2. Най-много лумини за най-малко ватове получаваме от 1ватовите диодчета;

В крайна сметка 10ватовите ледчета ми изглеждат най-привлекателни понеже са точно в средата като цена и лумини.  Може да разгледате табличката за ра разберете какво имам в предвид. И сътветно за самото връзване ще се нужни по малко кабели. Които има опит нека да сподели за 1ват срещу 3 вата срещу 10 вата. Това което не знам е как загряването ще се отрази, дали няма да е много голямо при тея 10 ватовите ?





   

[Peza]

След като си избрал вече диодите и бройката.

6. Как да ги захраним ?

Съотношението лумен/ват при диоди с различна мощност от един и същ производител и един и съща линия е почти еднакво, съвсем минимална разлика.

Реалната консумация на един диод се получава от формулата "W"="A"x"V". т.е. консумацията реално е равна на ампеража по волтажа. Така ще стигнеш до извода че не е точно 1W за диодите които пише 1W и за тези които са 3W не е реално 3W, и изцяло зависи на какво напрежение ще ги пуснеш.

Захранването се взима с известен запас от 25-30% над получената реална консумация, не е задължително но е добре.

[defilers]

След като си избрал вече диодите и бройката.Съотношението лумен/ват при диоди с различна мощност от един и същ производител и един и съща линия е почти еднакво, съвсем минимална разлика.

Реалната консумация на един диод се получава от формулата "W"="A"x"V". т.е. консумацията реално е равна на ампеража по волтажа. Така ще стигнеш до извода че не е точно 1W за диодите които пише 1W и за тези които са 3W не е реално 3W, и изцяло зависи на какво напрежение ще ги пуснеш.

Напълно си прав. Добавих някой друга колонка в документчето ми за реалните ватове и на база на тях сметнах лумин за ват и се оказаха наистина минимални разликите а дори производителите са различни. И при положение, че и цената не им се различава кой знае колко направо се мятам на 10 ватовите, че по малко връзване ще има.

[evgeni200]

Лумен и Ват не са взаимо свързани
Лумен - показва излъчената светла от тяло (диода).
Ват - в случая консумацията на ел. енергия на диода.

[dafil]

Лумен и Ват не са взаимо свързани
Лумен - показва излъчената светла от тяло (диода).
Ват - в случая консумацията на ел. енергия на диода.

Не са свързани,Евгени,но показват един друг показател-КПД

[evgeni200]

Не са свързани,Евгени,но показват един друг показател-КПД

dafil , не те разбрах!
При положение , че се търси точно връзката - ват и лумен
Колко е КПД на диодите за един растителен аквариум?