Herklotsichthys spilurus  (Guichenot, 1863)

Българско наименование:

Херихтис спилурус

Снимка на Herklotsichthys spilurus  (Guichenot, 1863)

Семейство цихлиди (Cichlidae).
Разпространени са в южната част на Северна Америка, Централна Америка и тропиците на Южна Америка. Обитават реките, езерата и местата затопляни през пълноводието.
Тялото е умерено изтеглено на дължина, често високо, отстрани сплескано. Главата е голяма, очите са едри, устата е крайна, устните са дебели. "D" е дълъг.
Няколко дни преди хвърлянето на хайвера при самеца се вижда малък и остър семепровод, при самката -- едро, конусовидно, с тъп край, яйцеполагало.
Рибите са териториални, двойките се образуват в млада възраст от група риби. Степента на агресивност при защитаване на територията зависи от вида и значително се повишава през периода на грижа за хайвера и потомството. Придържат се към средните и долни слоеве на водата.
Някои видове ровят грунда и изравят растенията.
Отглеждат се, обикновено, във видов аквариум или в аквариум с други риби от семейството. Аквариум с укрития от камъни и корени, камъни хоризонтално и наклонено разположени към повърхността, пещери, вертикално поставени камъни за разделяне на териториите (размера на територията зависи от агресивността на вида, размера на рибите, а също от техния характер, обикновено са достатъчно 40 см дължина), плаващи растения. Възможността за засаждане на вкореняващи се растения зависи от вида на рибите.
Най добре е в аквариума да се сложи група колкото се може по-млади риби и когато те се разделят на двойки се оставя нужното количество, следейки за тяхното поведение.
Храна: жива (в това число и дребни риби), растителна, заместители. Размножаване както в общ, така и в развъден аквариум със субстрат. Размножаването се стимулира със смяна на водата (до 2 обема за седмица) и повишаване на температурата с 1-2°С. Може да се опита да се получи хайвер от непознати една за друга риби, като се раздели самката и самеца със стъкло, за да свикнат една с друга, но това не винаги е успешно. Хайвера се хвърля на твърди предмети, понякога на едър лист на растение. Излюпените след 2-6 денонощия личинки родителите преместват в изровени в грунда ямички, а когато малките, след 3-7 денонощия, поплуват, ги охраняват. Стартова храна: "жива прах", науплии на циклопс, нематоди.

Разпространениe: във водоемите на Хондурас, Никарагуа, Коста-Рика.

Дължина:  до 10 см.

D XVIII/8-10, А VIII-X/7-8, ll28-29. Тялото е яйцевидно, краищата на "D" и "А" са изтеглени. При възрастните самците на челото има мастна подутина. Основното оцветяване на тялото е зелено, отстрани има 7-8 черни напречни ивици, люспите са с черно-сини кантове и образуват мрежест рисунък. Отстрани има няколко черно-сини петна. Самеца е по-едър, "D" и "А" в края си са силно изтеглени, оцветени в червено. При самката напречните ивици са по-ясно изразени, през размножителния период главата и гърдите стават черни. "D" и "А" са жълти.

Миролюбиви са, но стават агресивни през размножителния период. В случая на неуспешно хвърляне самеца може да убие самката.

В голям аквариум малко ровят грунда, може да се отглеждат растения със мощна коренна система и груби листа, тъй като меките ги изяждат.

Вода: 22-29°С, dH до 18°, рН 6,5-7

Хайвера (до 200 зърна) се полага на предмети прикрити с растения, а също и в пещера. Полова зрялост след 8-12 месеца.

Характеристики


Семейство: Cichlidae
Биотоп: Никарагуа
Трудност: С определени изисквания
Слой: Дънен-среден слой
Миним. обем: 150л
Вода: Сладка