Anabas testudineus  (Bloch, 1792)

Българско наименование:

Анабас

Снимка на Anabas testudineus  (Bloch, 1792)

Семейство анабасови (Anabantidae).

Разпространени са в юго-източна Азия, от Индия и Шри Ланка до южната част на Китай, Малайзия, Индонезия и Филипините. Обитават водоемите с бавнотечаща и стояща вода, а също и със слабо солена.

Дишат с помощта на хрилен лабиринт и атмосферния въздух им е необходим. Дължина до 25 см, в аквариум до 16 см. D XVI-XIX/7-10, А IX-XI/8-11, ll 26-31. Тялото е изтеглено, устата е крайна. На края на хрилното капаче има множество шипове. Основното оцветяване на тялото е сиво-кафяво до сиво-зелено, има и оранжеви екземпляри. Гърба е тъмен, корема е жълтеникав. При възбуда оцветяването потъмнява и се появяват тъмни напречни ивици. Плавниците са оранжеви или червеникави. Самеца е по-добре оцветен. Самката е по-пълна, особено при корема.

Рибите са хищни, страхливи, доста агресивни, повече активни са във вечерните и нощни часове. Напускат пресъхващите водоеми и пропълзяват по сушата в търсене на вода. Отглеждат се в закрит аквариум, с добре закрепено покривно стъкло, разположено на не по-малко от 10 см над повърхността на водата, тъй като рибите скачат за въздух и може да се ударят в него. Растения, укрития (камъни, корени), а също и свободно място за хвърляне на хайвер.

Отглеждането трябва да започне с група млади риби, тъй като възрастните не успяват да се приспособят. Хващането на рибите не трябва да става със кепче, тъй като рибите се закачат в него с шиповете си, с със стъклен съд.

Вода: 20-30°С, dH до 20°, рН 6,8-8. Храна: жива (дребни риби, говеждо сърце), растителна. Хвърлянето на хайвера се стимулира със смяна на водата и повишаване на температурата (26-30°С). Самката хвърля до 5000 зърна, които се издигат към повърхността на водата. Рибите не закачат хайвера и малките. Стартова храна: "жива прах". Полова зрялост след 1,5 години.

Характеристики


Семейство: Anabantidae
Континент: Азия
Трудност: Лесно
Слой: Среден-горен слой
Миним. обем: 100л
Вода: Сладка