Pseudomugil gertrudae  (Weber, 1911)

Българско наименование:

Псевдомугил гертруди

Снимка на Pseudomugil gertrudae  (Weber, 1911)
Популярно име: Spotted Blue Eye

Семейство: Melanotaeniidae

Етимология: Pseudomugil: от древнoгръцкото (pseudes), което означава "лъжа", тук се използва като префикс, и родовото име Mugil, gertrudae на името на жената на доктор Хуго Мертън, германски природолюбител, посетил островите Ару в източна Индонезия през 1907 и 1908 година.

Разпространение: Азия и Океания - Северна Австралия, Южната част на Нова Гвинея и островите Ару.


река Jardine

Хабитат: Pseudomugil gertrudae предпочита плитките, силно обрасли с растителност зони с бавно течаща вода - неголеми ручеи, езера и блата, често се среща около паднали клони и корени на дървета. В някои места водата е тъмно-кафява с танини и има много ниско рН, в същото време на други места водата може да е прозрачна и леко кисела.

Едно от естествените местообитания на Pseudomugil gertrudae - река Cadell

И в двата случая предпочита места с плаващи растения или гъста подводна растителност. Тапин (2010) дава следните диапазони на параметрите, на базата на проби взети от различни местообитания: температура 12 - 34°C, pH 3.68 - 9.4, проводимост 12 – 646 µS/cm, твърдост 0-320 ppm.

Островите Ару

Максимална стандартна дължина: 30 - 38мм

Размер на аквариума: Минимален размер аквариум с основа 45х30см или еквивалентен с обем 40-50 литра.

Отглеждане: За отглеждането на Pseudomugil gertrudae е необходим аквариум с плътно прилягащ капак. Освен това в аквариума трябва да има дългостеблени и плаващи растения, за да разсейват падащата светлина, както и различни видове мъхове, корени, за да се пресъздадат естествените местообитания на рибите и те да се чувстват комфортно. Ако искате да отгледате малки заедно със възрастните, присъствието на мъхове е задължително, защото в тях малките намират укрития и храна.

Параметри на водата: Температура 22-28°C, pH: 6.0-7.5, TDS 100 - 250ppm. Водата трябва да е добре наситена на кислород и да има слабо течение. Не трябва да се пускат риби в нов аквариум с неустойчиви параметри на водата.

Хранене: В природата се храни основно с плаващи във водата зоо и фитопланктон, в аквариум трябва да им се осигури храна с подходящ размер. Приемат повечето сухи, замразени и живи храни. Редовното хранене подпомага доброто оцветяване на рибите.

Поведение и съвместимост: Pseudomugil gertrudae е миролюбива риба, не е съвсем подходяща за общ аквариум, тъй като не понася конкуренцията на по-едрите, агресивни видове риби и става плашлива. Затова проявява хубавото си оцветяване и естествено поведение във видов аквариум или при отглеждане съвместно с риби с подобни размери и сходни условия за отглеждане като Iriatherina werneri, Danio erythromicron, Danio margaritatus, Microdevario и сладководни скариди от род Caridina и Neocaridina. Дребен, пасажен вид, най-добре е да се отглежда група от 8-10 и повече риби. Тогава рибите не са толкова плашливи и са по-ефектни и естествени. Самците показват най-добрите си цветове при конкуренцията с други мъжки, конкурирайки се за вниманието на женските.

Сексуален диморфизъм: Самците са по-стройни и ярки от женските, нечетните им плавници стават по-дълги с озряването им. Полова зрялост достигат на 8-месечна възраст.

Мъжки и женски Pseudomugil gertrudae


женски Pseudomugil gertrudae


мъжки Pseudomugil gertrudae


Размножаване: Pseudomugil gertrudae хвърля хайвер, без надзор на родителите. Хвърлянето на хайвера става при температура близка до горната граница на диапазона, самките могат да хвърлят по няколко хайверени зърна дневно, в продължение на няколко дни. Хайвера се хвърля на дребнолистни растения или изкуствени влакна, поставени в аквариума.

В природата репродуктивният цикъл е сезонен, съвпада със сезона на дъждовете, примерно през октомври-ноември, когато условията са по-благоприятни за развитието на хайвера. Хвърлянето става през светлата част на деня, с пик на активност по обяд, при температура на водата 24-28 °C, докато в аквариум размножаването може да става целогодишно, ако температурата се намира в горните граници на препоръчваната температура за отглеждане на рибите.

Съществуват два основни метода на развъждане. При първият се слага неголяма група от 6-8 риби или един самец и две-три самки в развъден аквариум с ерлифтов филтър и субстрат за хвърляне на хайвера под формата на найлонови нишки, прежда или различни мъхове. Проверява се ежедневно за наличие на зърна и те се отделят в отделен съд за инкубация и излюпване на малките.

Вторият вариант е да се поддържа колония от възрастни риби в добре оформен (задължително е наличието на дребнолистни, дългостеблени и плаващи растения и мъхове) видов аквариум, където малките имат не лоши шансове за оцеляване. Тъй като първоначално те повечето време прекарват близо до повърхността на водата, наличието на водни мъхове от рода Taxiphylum прикрепени към разклонени корени дава много добри резултати, а плаващите растения с гъсти корени увеличават шанса за оживяване на малките.

Този вариант е по-малко производителен, но по-прост и надежден, тъй като в биологически зрелият аквариум всички параметри са стабилни и винаги се намира микрофауна, която е ценен начален източник на храна за малките.

Инкубационния период е 10 до 20 дена в зависимост от температурата, малките могат веднага да приемат новоизлюпена артемия, микрочервеи и друга храна със сходни размери.

Трябва да се дават малки порции храна два-три пъти на ден. Не трябва да се допуска натрупване на остатъци от храна, защото ще се влошат качествата на водата и това води до висока смъртност при малките. Качеството на водата трябва да се контролира всеки ден, а също така ежедневно или през ден да се прави частична смяна на водата. При това трябва да се използва вода със същите параметри и температура както тази в аквариума.
Pseudomugil gertrudae не живеят особено дълго. В природата обикновено живеят един размножителен сезон. В аквариум живеят до 3 години, но при достигане на възраст 12-18 месеца стават по-малко плодовити.

Характеристики


Семейство: Melanotaeniidae
Континент: Австралия
Биотоп: Австралия
Трудност: Средна трудност за отглеждане
Слой: Среден слой
Миним. обем: 50л
Вода: Сладка



Карта на разпространение


Добавенo на 29.04.2004 г; промененo на 19.03.2024 г