Gyrinocheilus aymonieri (Tirant, 1883)

Българско наименование: Гиринохейлус аймониери

Разпространени са в горските ручеи на Тайланд и о.Калимантан.

Дължина: до 25 см, в аквариум до 15 см.

D 3-4/9-10, А 3-4/4-5, ll (37) 39-41. Тялото е силно изтеглено на дължина, със леко изпъкнал профил на гърба и плосък и широк корем. Строежа на устата обезпечава възможността да се прилепва към предметите, а също да изсмуква водорасли. Тялото е сиво- до жълто-кафяво с тъмни петна, по което понякога може да минава надлъжна ивица. Тъмната окантовка на люспите образува мрежест рисунък. Плавниците са жълтеникави до сиви. На "С" има ситни тъмни точки. Младите екземпляри са миролюбиви, изяждат водораслите, но само късите и меките. С възрастта стават териториални и агресивни, прилепят се към едри спокойни риби, повреждайки кожата им. Придържат се към всички слоеве на водата.

Може да се отглеждат в общ аквариум, но само с много подвижни риби. Необходима е гъста растителност и укрития, също и корени.

Вода: 23-26°С, dH 5-20°, рН 6,5-7,8, богата на кислород, чиста.

Храна: жива, растителна, заместители. Растителната храна е особено необходимa на младите риби.

Има информация за развъждане в развъден аквариум 130х50х30 см със сепараторна мрежа и поставена под ъгъл помпа, създаваща течение. Вода: 24°С, dH 4-5°, рН 6,8. За размножаване са взети 2 самеца и самка с пълен корем. Преди слагането им за размножаване на самката е поставена хормонална инжекция, след известно време заедно със самците - втора. Обработката на рибите е подобна с тази при лабеото. Рибите са поставени за хвърляне вечер, хвърлянето е станало в средата на следващия ден. Самката е хвърлила около 3000-4000 зърна, рибите не си ядат хайвера. Болшинството от зърната бързо побеляват и се покриват със сапролегния. Няколкото здрави се пренасят в инкубатор с вода с аналогичен състав. При температура 24°С инкубацията е продължила около денонощие. Стартова храна: артемия, дребна растителна. Полова зрялост след 2-3 години.

Gyrinocheilus aymonieri albino