автор: Legion

Според някои акваристи охлювите са полезни за аквариума, тъй като се хранят с остатъците от храната с която храним рибките, мъртви, разлагащи се части от растенията, както и с водорасли. Други акваристи са на противоположното мнение, тъй като някои от охлювите се хранят и с растенията в аквариума, а и някои видове охлюви се размножават изключително бързо ( планорбис, физа ) и за кратко време се превръщат в проблем. Има много видове охлюви, които могат да бъдат отглеждани в аквариум, но тук ще се спра само на най-често срещаните. Преди това обаче няколко думи за проблемите, свързани с отглеждането на охлюви.

Как охлювите попадат в аквариума?

Повечето нежелани охлюви попадат в аквариума като яйца или възрастни индивиди полепнали по растенията. За да предотвратим внасянето на охлюви с растенията, е необходимо преди слагане на нови растения в аквариума те внимателно да се прегледат за наличие на охлюви или яйца (яйцата представляват прозрачна, слузеста маса, залепена най-често за долната част на листата). След това растенията се потопяват в разтвор на калиев перманганат  (силен разтвор) за няколко часа или лимонтузу за половин час.

Как да се избавим от нежеланите охлюви? 

Aко охлювите вече са в аквариума има няколко начина да ги премахнем. Най-често използвания от акваристите метод за отстранявaнето им е да се вадят с ръка. Най-добре е това да се направи 1-2 часа след изключване на осветлението, тъй като тогава охлювите излизат да се хранят.

Като помощно средство се използва попарено с вряла вода листо от спанак, лапад, маруля, зеле и др. Листото се поставя във водата (може преварително да поставим листото в бутилка, чиниика, чашка и т.н. ) и след като охлювите съберат върху него се изважда заедно с тях. За да има някакъв ефект е необходимо да се отстранят възможно по-голям брой възрастни охлюви и да се даде възможност на яйцата да се развият и отстранят по същия начин.

Друг вариант е използването на готови препарати. При този подход също е желателно мъртвите охлюви да бъдат отстранени ръчно, защото мъртвите им тела се разлагат бързо и голям брой разлагащи се охлюви в аквариума много бързо могат да развалят качеството на водата и да осигурят подходяща среда за развитието на различни болестотворни бактерии. Друг недостатък на този метод е, че повечето препарати съдържат метални соли, които се неутрализират от други препарати които добавяме във водата и охлювите могат да оцелеят. Освен това повечето препарати убиват само възрастните индивиди, но не и яйцата на охлювите и се налага повторно третиране с въпросния препарат.

Компромисен вариант за контролирането броя на охлювите в аквариума е използването на рибки които се хранят с охлюви, като боцията или макроподите. Предимствата на този метод е, че не се налага охлювите да се отстраняват ръчно или да се притесняваме, че в аквариума ще останат разлагащи се охлюви.

ВИДОВЕ ОХЛЮВИ

Ето и някои от най-често срещаните в търговската мрежа видове охлюви:

АМПУЛАРИЯ - Pomacea bridgesii

Англ.: Apple snail



Бългаското наименование на тези охлюви идва от латинското наименование на сем. Ampullariidae (ampulla - шишенце, ампула )което включва няколко рода сладководни охлюви. Родовете Pomacea, Asolene, Felipponea и Marisa идват от Северна  и Южна Америка, а родовете Saulea, Lanistes, Afropomus и Pila (срещат се и в Азия) идват от Африка.

Най-често продаван в магазините е Pomacea bridgesii. Черупката на тези охлюви има от 5 до 6 спираловидни завивки (спири, spirae) и на размери достига до 4 - 4, 5см ширина и 5 - 6см диаметър. Характерно за черупката е плоската повърхност на завивките и образуването на ъгъл от 90° при шевовете ( suturae ). Oтворът ( apertura ) на черупката е голям и широк, пъпа ( umbo ) също е голям и дълбок. Черупката е дяснозавита - поставена с върха нагоре и отвор ( apertura ) към наблюдаващия, отворът и се намира в дясно от оста на завиване. Отворът на черупката има светло или тъмно оцветено капаче ( operculum ).

Цветът на черупката най-често е жълт, но може да бъде бял, кафяв, зелен, син, със или без ивици. Цветът на черупките не се дължи на храната. Различните цветове са получени в резултат на селекция. Повече информация за цвета на черупките можете да намерите тук. Ампулариите освен хриле имат и бял дроб, с помоща на който могат да дишат атмосферен въздух. За тази цел те имат специален, подобен на шнорхел орган, наречен сифон. От време на време те се изкачват на повърхността на водата и подават своя сифон за да дишат. Въпреки че ампулариите мога да отцелеят в продължение на дни извън водата е желателно аквариума да бъде покрит, за да не избягат. Най-активни са през ноща.

Храна

Ампуларията се храни с мъртви и разлагащи се растения (напада живи растения само ако няма с какво да се храни), храна за декоративни рибки, попарени или варени зеленчуци (спанак, лапад, грах, зеле, маруля и т. н. ). Ампулариите са едни от малкото охлюви които се хранят с хидри (Hydra fusca).

Вода

Могат да бъдат отглеждани при температура от 18 до 28°C. При pH<7 черупката започва да се разяжда. Добавянето на калций във водата помага за развитието на черупката.

Размножаване

Ампулариите са разделнополови т.е. имат мъжки и женски индивиди. След оплождането женската снася от 200 до 600 розови или бели яйца плътно прилепени едно за друго, над повърхността на водата (с изключение на родовете  Asolene,  Lanistes,  Marisa които снасят яйцата си под повърхността на водата. Яйцата се държат на топло и влажно място.  Излюпват се след 2 - 4седмици. Малките се хранят със същата храна като възрастните индивиди. Повече информация за ампуларията можете да намерите тук  www.applesnail.net


MЕЛАНИЯ ( Малайски охлюв ) - Melanoides tuberculata

Синоними: Melania tuberculatus, Melanoides tuberculatus, Nerita tuberculata, Thiara tuberculata.

Англ.:Malaysian Trumpet snail,Red-rimmed melania


снимка miTko

Родината на тези охлюви са тропичните и cyбтропичните зони на Азия и Африка, но днес те са разселени от акваристи и се срещат в Америка и Австралия. Срещат се и в пустинята Сахара, където са разселени от птици. Черупката на меланията е удължена, конусообразна с 5 спираловидни завивки. На размери достига до 1,5 - 3см дължина. Цветът на черупка е от светло кафява до зеленикaв с червеникави петънца, които могат да образуват вертикални ивици по повърхността на черупката. По повърхността на черупката има и изпъкнали вертикални бразди, тя е дяснозавита и отворът и няма капаче ( operculum ). През деня охлювите обичат да се ровят в грунда, където намират храна и по този начин прекопават и разрохкват грунда, позволявайки на свежа вода да циркулира там. Меланиите са своеобразен показател за качеството на грунда в аквариума. Някои от причините малайските охлюви да не се ровят в грунда са пренаселването на аквариума с охлюви, наличие на отровни за охлювите вещества в грунда ( торове, лекарства за рибки и други съдържащи метални соли). Нощем меланиите излизат от грунда тръгват нагоре по стъклото и растенията, за да търсят водорасли.

Храна

Те са всеядни. Хранят се с водорасли, остатъци от храната за декоративни рибки, гниещи растения (рядко нападат живи растения, най-често когато аквариума е пренаселен), дори мъртви рибки.

Вода

Меланите издържат на ниски концентрации на кислород във водата, температура 18 -  32°C, pH 5.0 -  8.5.

Размножаване

Meланиите са живораждащи охлюви. Освен по полов път могат да се размножават и чрез партеногенеза т.нар. "девствено размножаване" - развитие на нови индивиди от неоплодени яйца ( яйцеклетки ).При наличие на достатъчно храна се размножават бързо и може да се достигне до пренаселване на аквариума с охлюви.


ПЛАНОРБИС (Planorbis sp.) - Planorbis corneus

Синоними: Coretus corneus, Planorbarius corneus

Англ. : Ramshorn snail(ram's horn ram=овен,horn=рог). Използва се и за видове, който не принадлежът към сем. Planorbidae.





Тези сладководни охлюви принадлежат към сем. Planorbidae и са разпространeни в Европа и Азия. Обитават течащи и застояли води на неголяма дълбочина. Могат да издържат дълго извън водата. Представителите на сем. Planorbidae имат бели дробове (преобразувана част от мантийната празнина) и в кръвта им има хемоглобин, който придава червеникъв цвят на черупките им.

Формата на черупките им е с плоскоспираловидна форма, с 3-4 спираловидни завивки (спири). Максималните размери на черупката са диаметър до 3,5см и височина до 1см. Черупката е дяснозавита(дексотропна) и отворът и има капаче ( operculum ). Цветът на черупката може да бъде в различни нюанси на кафяво до почти черно. Той се дължи на храната с която се хранят охлювите. Обикновенно дивите индивиди са оцветени почти черно ,а тези отглеждани в аквариум имат кафяв цвят на черупката.

Червената разновидност на планорбисите - Planorbis corneus rubra са с червен цвят на черупката понякога с по-тъмни петънца. Черупката е по-червена при младите индивиди. Planorbis corneus rubra може да бъде кръстосан с обикновения кафяв планорбис, като в първото поколение ( F1 ) всички индивиди ще са с тъмно кафяв цвят на черупката.

Храна

Планорбисите са всеядни. Често при липса на друга храна нападат растенията в аквариума и за да избегнем това може в аквариума да се слага допълнително храна (варени зеленчуци, храна за рибки и т.н. ).

Вода

Температура от 6 до 28° C, pH около 7.

Размножаване

Планорбисите са хермафродити и  снасят яйца. Те снасят яйцата си под водата, най-често по листата на растенията. В природата се размножават през пролетта, но в аквариума се размножават през цялата година.

Друг представител на сем. Planorbidae който също може да се отглежда в аквариум е Planorbis planorbis. Той е по-малък, черупката му е с диаметър 1,2 - 1,9cm и височина до 4 - 5мм.

ФИЗА - Physa sp.

снимка на Physa sp.

снимка на Physa acuta
Синоними: Lateritic physa, Acute bladder snail, Tadpole snail и др.



снимка на Physa fontinalis

Физите принадлежът към сем. Physidae. Разпространени са в Европа, Азия, Африка, Сев. Америка. При Physa acuta черупката достига 10 - 17мм височина и 6 - 9 мм ширина, а при Physa fontinalis 7 - 10 мм височина и  4 - 6 мм ширина. Черупката е с удължена овална форма, тънка,  гладка, светла, полупрозрачна. На цвят е светлобежова, има от 3 до 5 спираловидни завивки. Отворът ( apertura ) е голям, прилича на ухо и достига 3/4 от дължината на черупката. Най-отличителния белег на физите е, че тяхната черупка е лявозавита (лейотропна) - поставена с върха нагоре и отвор ( apertura ) към наблюдаващия, отвора и се намира отляво на оста на симетрия. Черупката няма капаче ( operculum ). Тялото е оцветено в сиво, с 2 тънки издължени пипала. Края на крака е заострен и не надминава върха ( apex ) на черупката.

Физите принадлежът към подклас Белодробни охлюви ( Pulmonata ) и дишат с помоща на бели дробове. Част от мантията е видоизменена с цел подобряване обмена на О2 и CO2, което им позволява да остават по-дълго под вода.


Физите много лесно могат да бъдат объркани с блатните охлюви. При блатните охлюви ( Galba trucaluta (малък блатен охлюв) и Limnaea stagnalis (голям блатен охлюв) черупката е дяснозавита ( дексотропна ), крака на блатното охлювче е по-къс и заоблен, пипалата са по-къси, плоски и триъгълни, а тялото обикновенно има петънца.

Храна

Същото като предишните.

Вода

Издържат леко солена вода, рН>7. Температура от 0 до 26°C, оптимална между 18 и 26°C. 

Размножаване

Хермафродити с вътрешно оплождане и пряко развитие. Достигат полова зрялост на 6 - 7-та седмица. Снасят полупрозрачни яйца (от 50 до 100) обвити в желатинозна обвивка, които полепват по растения, камъни, стъклото на аквариума и т.н. Разпространяват се чрез растенията. 



MАЛЪК БЛАТЕН ОХЛЮВ  - Galba (Limnaea или Lymnaea)  truncatula





ГОЛЯМ БЛАТЕН ОХЛЮВ - Limnaea(или Lymnaea) stagnalis

Блатните охлюви принадлежат към сем. Lymnaeidae. Те също така принадлежат към подклас Белодробни охлюви ( Pulmonata). Разпространени са в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. Oбитават блата, заблатени участъци по бреговете на реки и езера, както и различни малки водоеми със застояла вода. Окраската (от синьо-черни до жълтеникаво-кафяви), формата, завивките и големината на черупките варират в зависимост от условията на средата. Черупката няма капаче и е дяснозавита. Голямия блатен охлюв достига размери на черупката (до 7 спираловидни завивки) до 6см височина и 3см ширина, малкия блатен охлюв (до 6 спираловидни завивки) до 0.5 - 1см височина и 4мм ширина на черупката. Обикновенно се намират близо до повърхността на водата и често черупката им е покрита с водорасли (нещо като маскировка). Хермафродити с пряко развитие ( яйцата им приличат на тези на физата).  Всеядни са. Малкото блатно охлювче е междинен гостоприемник на големия чернодробен метил. В аквариум се отглеждат по същия начин както и физата.

Блатните охлюви са преносители на различни заболявания по животните и хората и понеже са местен вид (не можем да бъдем сигурни, че са отгледани в стерилни условия) отглеждането им в аквариум се избягва. Ако ви предложат такива охлюви - не ги купувайте!